Определение № 86 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. София, 12.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Частно касационно гражданско дело № 20248003102152 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 във връзка с чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 310 180/15.04.2024 година, подадена от М. С. С., против определение № 818/28.03.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 342/2024 година.

С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил както първоинстанционното определение № 884/24.11.2023 година на Софийския окръжен съд, ІІІ-ти първоинстанционен граждански състав, постановено по гр. д. № 759/2023година в частта му, с която са оставени без разглеждане предявените с искова молба с вх. № 37 832/20.04.2023 година и уточнени с молба с вх. № 52 625/02.06.2023 година от С. против Прокуратурата на Република България и Софийски градски съд, като правоприемник на Специализирания наказателен съд, искове за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 3, чл. 4 и чл. 5, §§ 3 и 4 и чл. 9, във връзка с чл.18 от ЕКЗПЧОС, във връзка с чл. 4 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС във връзка с чл. 56 от ЕКЗПЧОС и решение от 08.06.2021 година на ЕСПЧ по делото „С. срещу България“, жалба вх. № 16 282/2020 година в частта им за неимуществените вреди, претърпени вследствие на незаконното лишаване от свобода до 07.04.2020 година и производството по делото е 1 прекратено в тази му част, така и първоинстанционното определение № 941/18.12.2023 година на Софийския окръжен съд, ІІІ-ти първоинстанционен граждански състав, с което е оставен без разглеждане предявения с искова молба с вх. № 37 832/20.04.2023 година и уточнен с молба с вх. № 52 625/02.06.2023 година от М. С. С. против Софийски градски съд иск за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ като производството по делото е прекратено в тази му част.

В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърдените с него първоинстанционни определения да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване.

Ответникът по частната касационна жалба Софийски градски съд е подал отговор на същата с вх. № 13 961/23.05.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 818/28.03.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 342/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако това бъде направено то жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето й без уважение като оспорваното с нея определение бъде потвърдено.

Втория ответник по частната касационна жалба Прокуратурата на Република България не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.

М. С. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 08.04.2024 година, а подадената от него против същото частна касационна жалба е в вх.

№ 10 180/15.04.2024 година. Поради тона същата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

2

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че производството по гр. д.№ 4677/2023 година по описа на Софийски градски съд било образувано по искова молба от М. С. С. срещу Софийски градски съд, в качеството му на правоприемник на Специализирания наказателен съд, Прокуратурата на Република България и ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.

София, с която били предявени искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 5, § 1 и §§ 2-4 и други от КЗПЧОС, съставена в Рим на 04.11.1950 година за обезщетение за неимуществени вреди от задържането му под стража в размер на 28 000 000 лева, при солидарност на ответниците, претърпени по д. п. 130/2018 година на Следствения отдел на Специализирана прокуратура и н. о. х. д. № 4015/2019 година на Специализирания наказателен съд, заедно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Било посочено, че на 05.09.2018 година С. бил арестуван при акция на Специализираната прокуратура, като на 06.09.2018 година бил привлечен като обвиняем с постановление за привличане по д. п. № 130/2018 година по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура, с твърдение за участието му в организирана престъпна група за данъчни измами, пране на пари и нелегално производство на цигари. От 06.09.2018 година до 01.02.2021 година бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а от 01.02.2021 година до 30.06.2021 година с мярка „домашен арест“. На 21.10.2018 година С. претърпял инсулт с хемипареза; през октомври 2019 година бил диагностициран с рак на простатата, придружен с болков синдром; на 24.07.2019 година се наложило да му предпишат транквиланти поради влошено емоционално състояние; на 26.01.2020 година му била поставена диагноза „депресия“; на 09.04.2021 година бил установен токсичен хепатит, впоследствие с доказан токсичен агент живак петкратно над допустимата норма; на 26.04.2021 година били установени тежки дентални проблеми.

Изложени били твърдения, че на С. не била предоставена своевременна медицинска помощ и консумативи, бил поставен при лоши битови условия, не била възможна конфиденциална комуникация с адвоката му, подходящи 3 условия в проведените съдебни заседания. Съдът правил обидни коментари по отношение на неговите родителски качества, отказал да му измени мярката за неотклонение в по-лека, нарушени били неговите религиозни права чрез отказ на разрешение да посещава литургии, невъзможност да проведе изборна кампания за народен представител, контакти с близките му, не му бил осигурен справедлив процес. Посочено било, че с решение по дело „С. срещу България“ на четвърто отделение на ЕСПЧ, постановено по жалба № 1682/2020 година, Страсбург, било установено, че била налице хипотезата на чл. 5, § 3 от ЕКЗПЧОС-„Разумност на задържането под стража“, и била нарушена посочената разпоредба, като било отбелязано, че оплакването за нарушение по чл. 5, § 4 от Конвенцията не подлежало на разглеждане; както и че липсвало основание за произнасяне отделно по спазването на чл. 18, във връзка с вр. с чл. 5 от Конвенцията и била отхвърлена претенцията за справедливо обезщетение. С уточнителна молба с вх. № 52 625/2.06.2023 година С. бил уточнил, че претендира да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците при условията на солидарност да му заплатят сумата от 28 000 000.00 лева за обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. С обжалваното определение № 884/24.11.2023 година на Софийския окръжен съд, ІІІ‑ти първоинстанционен граждански състав, постановено по гр. д.№ 759/2023 година, били оставени без разглеждане предявените с исковата молба с вх. № 37 832/20.04.2023 година и уточнени с молба с вх. № 52 625/2.06.2023 година искове на М. С. С. против Държавата, чрез ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София за обезщетение по ЗОДОВ и за законната лихва върху обезщетението и бил изпратил за разглеждане исковете по подсъдност на Административен съдСофия град и бил прекратил производството в тази му част. Оставени били без разглеждане исковете на М. С. С., против Прокуратурата на Република България и Софийски градски съд, като правоприемник на Специализирания наказателен съд, за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от задържането му под стража до 07.04.2020г в размер на 28 000 000.00 лева, като производството в тази му част било прекратено. С разпореждане № 1368/04.12.2023 година първоинстанционният съд бил дал указания на С. да уточни предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ като е поискал 4 ищеца да уточни претенцията си за всяко от посочените от него нарушения в рамките на общия размер на предявения иск. С определение № 917/07.12.2023г първоинстанционният съд бил приел, че е сезиран с иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, предявен от М. С. С., против Прокуратурата на Република България и Софийски градски съд при условията на солидарност. С обжалваното определение № 941/18.12.2023 година постановено по делото, първоинстанционният съд бил оставил без разглеждане предявеният с искова молба с вх. № 37832/20.04.2023 година от М. С. С. против Софийски градски съд иск за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ и бил прекратил производството по делото в тази му част.

Във връзка с горното съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл по частна жалба с вх. № 10 305/14.12.2023 година срещу определение № 884/24.11.2023 година на Софийския окръжен съд, ІІІ-ти първоинстанционен граждански състав, постановено по гр. д. № 759/2023 година. Прието е, че пред ЕСПЧ било образувано дело „С. срещу България“ по жалба с вх. № 16282/2020 година, за нарушения на ЕКПЧ по твърдения, че в наказателно производство срещу С. било постановено предварителното задържане, което било с прекомерна продължителност, и съгласно чл. 5, § 4 от Конвенцията не бил осъществен ефективен съдебен контрол относно законността и необходимостта от задържането му и целта на същото била различна от посочените в разпоредбата. С решението било прието, че било налице нарушение на чл. 5, § 3 от Конвенцията, както и че нямало основание за разглеждане на оплакването, повдигнато по чл. 5, § 4 от Конвенцията, за това дали били спазени гаранциите в рамките на производствата за разглеждане на исканията за изменение на мярката за неотклонение, а също така че нямало основание за отделно произнасяне по спазването на чл. 18, във връзка с чл. 5 от Конвенцията за наличие на скрита цел, като претенцията за справедливо обезщетение била отхвърлена. В § 44 от мотивите на решението било посочено, че страните не били постигнали приятелско споразумение и процесуалният представител на С. е бил поканен да представи от името на представлявания становище и претенциите на последния по отношение на справедливото обезщетение, като му било указано, че ако не бъдели представени в определения за целта срок, отделението на Съда щяло отхвърли цялата или част от молбата за справедливо обезщетение, дори и ако страната‑жалбоподател била посочила своите претенции на това основание на 5 предходен етап от производството. В § 45 било посочено, че процесуалният представител бил посочил, че вече бил формулирал претенция за обезщетение, в писмото за сключване на приятелско споразумение, но ЕСПЧ приемал, че молбите били подадени извън срока, определен за тази цел в спорната фаза на производството. С. искал ЕСПЧ да му присъди сумите, посочени в предложението за сключване на приятелско споразумение, което било комуникирано в рамките на безспорната фаза на процедурата, а след това посочено в писмото, което защитникът му бил изпратил на 28.01.2021година, след изтичане на срока, определен за подаване на искане за справедливо удовлетворение. Той не обяснявал какво му било попречило да спази срока в спорната фаза и не представял аргументи, които да били в състояние да обосноват приобщаването към преписката по изключение на така подаденото искане, за разглеждане от ЕСПЧ. В решението се приемало, че правителството възразявало срещу разглеждането по същество на искането за справедливо удовлетворение предвид, че същото било депозирано след изтичане на определения от ЕСПЧ срок и поради факта, че жалбоподателят не бил поискал удължаване на срока въз основа на уважителни причини, след като има възможност. Освен това считало за неподходящо в рамките на разглеждане на претенцията за справедливо обезщетение да се вземело предвид предложението за сключване на приятелско споразумение на жалбоподателя.