Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 977 от 09.11.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 1678/2023
Вид
Определение № 977
Подписан
09.11.2023
Състав
Камелия Ефремова, Людмила Цолова, Иво Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977 гр. София, 07.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Частно касационно търговско дело № 20238003901678 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК .

Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователна компания „Лев инс“АД срещу определение №7852/28.06.2023 г. по ч.гр.д.

№5850/23г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение №15081/26.04.2023г. по гр.д.№67858/22г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото, поради неизпълнение на указания за отстраняване на констатирана нередовност при подаването й.

В частната касационна жалба неправилност на обжалвания съдебен акт. са наведени оплаквания за

В приложено към частната касационна жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК общото основание за допустимост на касационното обжалване се обосновава с въпросите: 1. Следва ли съдът да уведомява писмено страна по делото за допуснатите й доказателствени искания и предоставените й срокове за изпълнение?; 2. Писменото уведомяване със съобщения на страна в процеса за допуснати нейни доказателствени искания, съответно писменото уведомяване със съобщения за допълнително предоставени й срокове представлява ли част от задължението на съда по чл.7 ал.1 изр.2 ГПК да съдейства на страната за изясняване на делото от 1 фактическа и правна страна?; 3. Изричното указване в чл.7 ал.2 ГПК на задължението на съда да връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, освобождава ли го от задължението му по чл.7 ал.1 изр.2 ГПК да съдейства на страната за изясняване на делото от фактическа и правна страна, като я уведомява за допуснатите нейни доказателствени искания и й изпраща съобщения за допълнително предоставени й срокове за изпълнение на дадените от съда указания? Като допълнителна предпоставка за извършване на преценката по допускане на обжалването с въпросите касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. На самостоятелно основание счита,че определението следва да бъде допуснато до касационен контрол, поради очевидната му неправилност – чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.

Настоящият състав намира подадената от ЗК „Лев инс“АД частна касационна жалба за недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според императивната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, каквато е и настоящата хипотеза. Софийски районен съд е бил сезиран от ЗК“Лев инс“АД с иск по чл.410 КЗ, основан на твърдения за причинена от ответника вреда на застрахованото при дружеството имущество /МПС/ по застраховка „Каско“; за настъпило с плащането на застрахователното обезщетение за вредата, определено в размер на 9908 лв., от застрахователя на застрахования суброгиране в правата на последния и претендиране на посочената платена сума от ответника - деликвент.

Така очертаният предмет на спора пред районния съд придава на делото разяснените в мотивите към ТР № 3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС характеристики на търговско дело, тъй като спорът между страните касае права, породени и отнасящи се до застрахователно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 т.6 ТЗ, като част от осъществяваната от ищцовото дружество застрахователна дейност. Тъй като цената на иска е под минималния размер от 20 000 лв., установен за търговските дела, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Поради това в случая по отношение на обжалваното въззивно определение за потвърждаване прекратителното определение на 2

Софийски районен съд е приложима разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК – същото не подлежи на касационен контрол.

Подадената от ЗК „Лев инс“АД частна касационна жалба, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане,а образуваното въз основа на нея производство по описа на ВКС – прекратено.

Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частна касационна жалба вх.

№74839/11.08.2023г., подадена от ЗК“Лев инс“АД срещу определение №7852/28.06.2023 г. по ч.гр.д.№5850/23г. на Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.т.д.№1678/23г. по описа на Върховен касационен съд Второ търговско отделение.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3