Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 26.01.2026, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 894/2025
Вид
Решение № 18
Подписан
26.01.2026
В сила
01.04.2026
Състав
КРАСИМИР СЕМОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Монтана, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630200894 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 25 – 0996 - 00 1040/05.08.2025г. на Началник Група в Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР – М., са наложени на Т. А. Ф., с посочен съдебен адрес в гр.В., чрез адв.Ц. С. от АК – Б., административни наказания - глоба в размер на 200 (двеста) лева, за административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП (в редакция преди изм.

ДВ, бр.51 от 2007г., бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), санкционирано на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП (в редакция преди изм. и доп., ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г.) и глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1 (в редакция преди изм., ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г.), т.5 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателя Т. А. Ф., лично и чрез адв.Ц. С. от АК – Б., със съдебен адрес в гр.В., моли да бъде отменено. Претендират разноски.

Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган Началник Група в Сектор ПП към ОДМВР – М., не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.

1

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, имайки предвид допълнително изисканите и приети по делото писмени данни.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Св.И. М. И. и св.В. Ц. И. са мл. автоконтрольори в Сектор ПП към ОДМВР – М.. На 02.07.2025г. били на смяна 20 – 08, с точка за контрол на бул.Т. М. в гр.М.. За времето от 21:00 до 21:30 часа минал им установъчния пункт, като при св.И. спрял колегата му Л. А., който бил цивилен тогава и искал да говорят по личен въпрос, поради което И. помолил колегата си И., да се отдръпне настрани, за да не слуша разговора им, защото такава била молбата на А.. Около 22:00 часа чули по бул.Х. Б. силен шум от приближаващ мотор, който завил наляво по бул.Т. М., като те говорили в района на Банка ХХХ. Моторът приближил към тях с висока скорост, като И. излязал на пътното платно, светнал с фенера и опитал да спре мотоциклетиста, който управлявал мотора. Същият намалил, заобиколил леко И. и продължил движението си към бул.Х. Б.. В този момент инстинктивно И. се опитал да види регистрационния номер като се навел да светне, обаче задната регистрационна табела не се виждала. От номера, или по-скоро част от номера, който видял, впоследствие при справка с таблета, която И. направил излизало, че е някакъв М., който от дълги години е бракуван или дерегистриран. Мотоциклетът продължил напред. В това време И. излязъл и при направен опит да спре мотоциклетиста, същият го блъснал, И. паднал на пътното платно, а мотоциклетистът продължил напред, без да спира. И. видял, че И. е добре, той се изправил.

Докладвали на дежурния и същият им разпоредил да последват мотоциклета, който се отправил в посока язовирната стена нагоре, към с.Г.

Ц., като се чувало силен звук от мотора, който ускорявал и вече нямали визуален контакт с него. Върнали се на мястото, като по разпореждане на дежурния трябвало да дойде офицер, който да присъства на пробата за алкохол, защото било прието, че това е ПТП. И. се тествал сам за алкохол в присъствието на дежурния офицер П. И.. Впоследствие И. казал, че предполага, че това е жалбоподателя Т. Ф., защото казал, че го е бил познал, тъй като той управлява такъв мотор. Казал, че го е познал по очите, защото му е бил вдигнат визьора. Започнали да разпитват приятели и познати за такива мотори, като при проведен разговор с всички, всичките заявили, че не са карали, и че в момента не са на територията на гр.М.. Единият бил св.Ц.

Б. Г., другият бил лице с име Б.. Знаели, че Ц. е приятел с Т. и затова не му казали защо го търсят. Същият казал, че се прибира от С. и моторът му е в гаража и не е карал. Жалбоподателят Т. Ф. бил с него тогава. Дежурният направил опит да се свърже с жалбоподателя Т., но не успял същия ден. На следващия ден кварталния на с.З. се свързал с Т., при което последния казал, че няма нищо общо със случая. Св.В. И. съставил докладна записка при приключване на смяната, като със същата се запознал прекият им ръководител и им я върнал заедно със св.И., за доработване, като разпоредил да изготвят 2 няколко броя актове за нарушения на жалбоподателя Т. за фактическата обстановка, която е описана в докладната. Водачът на 02.07.2025г., 22:30 часа бил облечен с черно кожено яке и тъмна каска и управлявал зелен мотор „К.“.

Св.И. НЕ разпознал, че водачът е Т.. Всичко станало за секунда, две. Св.И. не разпознал водача, тъй като бил с каска. Св.И. запомнил номера и го продиктувал на дежурния. Инстинктивно се навел да види номера, М 04 ли, 06 видял, но не бил видял целия номер и докладвал това, което е видял със сигурност. Дежурния попитал И. „това ли видя“ и той му казал „да, сигурен съм“ и той казал „добре, въведи в таблета и виж какво ще излезе“. Св.И. казал на дежурния, че номера, който излиза е на някакъв М..

ХХХ е номера на мотоциклета. Номерът, който е вписан в акта е номера на „К.“-то на Т. ( съгласно приложеното заверено копие на СР част ІІ на л.58 от делото, рег. номер на мотоциклет „К. Н. ХХХ“ е ХХХХХ. Казали, че ще има видеозаписи, в които са ги видели с още един мотоциклет, че тръгват от някаква бензиностанция, но такива не били представени. Св.И. се чул с Т. по телефона. Представил му се, от служебен телефон звъннал, той казал, че кварталния го е търсил и му е предал, че ще бъде потърсен от Пътна полиция. Жалбоподателят отишъл в Сектор ПП към ОДМВР - М. с адв.С., запознал се с АУАН, отказал да подпише актовете, но пожелал да получи препис от тях. АУАН-я били съставени по разпореждане на прекия ръководител на св.И. и св.И., във връзка с докладната на И., която е изготвена при приключване на смяната от В. И..

Св.И. М. И., мл. автокнотрольор в Сектор ПП към ОДМВР-М., в присъствието на колегата си – св.В. Ц. И., съставил спрямо Т. А. Ф., АУАН Серия GA, бл. № 4014523/09.07.2025г. за административни нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, посочвайки, че на 02.07.2025г., 22:30 часа, в гр.М., бул.Т. М. до № ХХ управлявал личният си мотоциклет „К.“ с рег. № ХХХХХ, като при подаване на сигнал за спиране със стоп палка от униформен служител на МВР, същият не се подчинил и продължил движението си, в следствие на което, при несъобразена скорост с пътните условия, блъснал намиращият се на пътното платно служител на Сектор ПП при ОДМВР – М., облечен със светлоотразителна жилетка, като същият паднал на пътното платно, с което се реализирало ПТП, с пострадал.

Водачът на мотоциклета, продължил движението си и не спрял да установи последиците от ПТП. Жалбоподателят Т. А. Ф. отказал да подпише процесния АУАН, получил препис от АУАН и чрез адв.С. подал писмено възражение на 22.07.2025г., против така съставения АУАН. С Решение рег. № 9960002788/28.07.2025г. възражението било оставено без уважение, респ. било издадено процесното НП.

Въз основа на изготвения АУАН, Началник Група в Сектор ПП към ОДМВР – М., като административнонаказващ орган (АНО), оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР намерил, че Т. А. Ф. е извършил административни нарушения по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, и издал обжалваното НП, санкционирайки ги на основание 3 чл.179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП (в редакция преди изм. и доп., ДВ бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г.) и чл.175, ал.1 (в редакция преди изм., ДВ бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г.), т.5 от ЗДвП.

Спрямо Ф. били съставени още два АУАН и издадени още две НП-я, а именно АУАН Серия G A бл. № 4014525/09.07.2025г., респ. НП № 25-0996001039/05.08.2025г., за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП, и АУАН Серия G A бл. № 4014524/09.07.2025г., респ. НП № 25-0996-001006/31.07.2025г., за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

В рамките на съдебното следствие показания дават св.В. Ц. И., св.Ц. Б.

Г., св.И. М. И., а жалбоподателя Т. А. Ф. дава обяснения. Св.В. И. уточнява, че при падането не е получил каквито и да е наранявания. Това се потвърждава и от показанията на колегата му св.И. И..

Съдът след като анализира всички писмени и гласни доказателства по делото, намира, че нарушенията посочени в АУАН не са доказани, в т.ч. и по отношение на авторството им в лицето на жалбоподателя Т. А. Ф..

Съгласно § 6, т.30 от ДР на ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. Св.И. сам посочва, че в следствие на падането не е получил нараняване/наранявания, при което имайки предвид легалното определение за ПТП, посочено по-горе, според настоящия съд не е налице такова, въпреки падането на И.. Съдът споделя изцяло доводите изложени от адв.С., пълномощник на жалбоподателя, като в действителност, трите отделни АУАН и посочените в тях обстоятелства, взаимно се изключват, а доказателствената сила на съставения АУАН е оборена, тъй като авторството на нарушението в лицето на Т. Ф., не е доказано по несъмнен начин. В тази насока са показанията на св.И., св.Г. и обясненията на Ф., които съдът няма причина да не кредитира. Твърдението на св.И., че заради спецификата на очите на Ф., бил го разпознал, не се подкрепя с други гласни и/или писмени доказателства, в т.ч. и чрез виодеозаписи.

След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че административнонаказващия орган (АНО) НЕ е приложил правилно закона, като е приел, че са налице доказани административни нарушения по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, с автор жалбоподателя Т. А. Ф..

Съдът установява, че АНО НЕПРАВИЛНО е квалифицирал извършените нарушения и ги е санкционирал позовавайки се на санкционните разпоредби на чл.179, ал.2 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Няма несъмнени данни по АНП и настоящето дело, Т. А. Ф. на 02.07.2025г., в 22:30 часа в гр.М., бул.Т.

4

М., като водач на мотоциклет „К.“ с рег. № ХХХХХ, да е реализирал ПТП поради несъобразена скорост, с пострадал, и да не е спазил ВИНОВНО задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, съответно на 02.07.2025г. след реализиране на ПТП с „пострадал“, да е знаел, че е причинил ПТП и въпреки това без да създава опасност за движението по пътя, да не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието.

Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушенията не са доказани по несъмнен начин, в лицето на нарушителя/жалбоподател Т. А. Ф..

Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира административните нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирани на основание чл.179, ал.2 от ЗдвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за недоказани по несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения АУАН Серия GA бл. № 4014523/09.07.2025г., за оборена.

Съдът намира, че при установяване на административните нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е допуснато съществено процесуално нарушение, формалното приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, е довело до недоказаност на административните нарушения и ограничаване правото на защита на нарушителя.