Определение № 18371 от 17.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18371 гр. София, 17.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110112848 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. З., ЕГН **********, действащ лично и като баща и законен представител на малолетните И. М. З. и К. М. З., срещу Б. .... Б. – съдия при Софийски районен съд, с посочено правно основание чл. 124 ГПК, чл. 4 и чл. 7 ЗСВ и чл. 4 ЗЗДискр.

След извършена служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим.

От изложените в исковата молба твърдения се установява, че ищецът извежда претенциите си изцяло от действия на ответника, осъществени при изпълнение на правораздавателната функция по висящо съдебно производство, а именно – постановени съдебни актове, процесуални разпореждания, допускане и обсъждане на доказателства, назначаване на експертизи, както и поведение на съдията в открити съдебни заседания.

Твърденията в исковата молба се свеждат до оплаквания за „водене на делото само в една посока“, „неотчитане на доказателства“, „пристрастност“, „процесуални грешки“ и опасност делото да бъде „предрешено“. Същите представляват несъгласие с начина на упражняване на правораздавателната дейност и с формираното вътрешно убеждение на съдията по конкретно висящо дело.

Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното представлява умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда.

Предявеният иск е недопустим, тъй като с него се предявява иск срещу магистрат за действия, обхванати от неговия функционален имунитет по чл. 132, ал. 1 КРБ. Съобразно посочената разпоредба при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, като последното изключение не е налице. Съгласно константната съдебна практика 1 наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка) за образуване на гражданско дело, като то касае допустимостта на иска и не е необходимо да се събират доказателства по съществото на спора, а производството следва да се прекрати още въз основа на изложените в исковата молба твърдения. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. В този смисъл са определение № 455 от 4.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4285/2017 г., III г. о., определение № 321 от 28.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2387/2017 г., IV г. о., определение № 137 от 15.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 709/2017 г., IV г. о., определение № 236 от 29.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1805/2018 г., IV г. о. и определение № 485 от 5.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3839/2015 г., III г. о.

В настоящия случай в исковата молба не се твърди ответникът да е извършил умишлено престъпление от общ характер, нито се сочи наличие на влязла в сила присъда в този смисъл. Напротив, изложените твърдения касаят единствено действия на съдията при осъществяване на правораздавателната дейност по конкретно висящо съдебно производство, поради което ответникът се ползва от предвидения в Конституцията функционален имунитет.

Недопустимо е чрез исков процес да се осъществява контрол върху правораздавателната дейност на съдия, включително относно правилността на процесуални действия, начина на събиране и обсъждане на доказателства, както и формираното вътрешно убеждение по конкретно дело. Защитата срещу евентуално неправилни или незаконосъобразни действия на съда се реализира чрез предвидените в процесуалния закон инстанционни способи, искане за отвод и установените дисциплинарни механизми.

Наред с това съдът намира, че липсва и годен предмет на установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК. С исковата молба не се претендира установяване съществуването или несъществуването на конкретно субективно право или правоотношение, а фактически се търси съдебна оценка относно твърдяна пристрастност и дискриминационно поведение при разглеждане на друго висящо дело.

Искането да бъдат изисквани справки относно други дела, разглеждани от ответника, както и статистически данни относно изхода на производства с участие на лица от определен пол, също излиза извън предмета на допустимия гражданскоправен спор и представлява недопустим опит за осъществяване на контрол върху правораздавателната дейност чрез исково производство.

По изложените съображения съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА исковата молба, подадена от М. И. З., действащ лично и като баща и законен представител на И. М. З. и К. М. З., срещу Б. .... Б. – съдия при Софийски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по Гражданско дело № 20261110112848 по описа за 2026 година по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3