Присъда № 29 от 11.12.2023, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към присъда № 29/11.12.2023г. по НЧХД № 170/2023г. по описа на РС-Велинград Подадена е частна тъжба от И.Н.Б. срещу А.Б.Б.-Б., в която се твърди, че на 27.04.2023г. тъжителят прочел във „Фейсбук“ публикация от профила на подсъдимата – в която се твърдяло, че той е измамник и хората трябва да се пазят от него, че урежда хора да работят във Франция, но само за седмица, а ако искат за 3 месеца – работят 37 дни и си почиват в квартирата, уж няма да плащат като не ходят на работа, но после им излиза през носа; присвоява документи; не си удържа на казаната дума и заплашва, че ще я хване за гушата на летището, като изложеното е определено от тъжителя като обиди и клевети, позорящи авторитета и накърняващи честта и достойнството му.

Предвид обстоятелството, че се касае за публикация в интернет, относно подсъдността е уместно да се отбележи, че „компетентен следва да бъде съдът, в чийто район е засегнато доброто име и положението на личността в обществото. В решение от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 е посочено, че при твърдяно нарушение на правата на личността чрез публикуване на информация в уебсайт, лицето, което счита, че е увредено, може да сезира с иск за отговорността за цялата вреда юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси. Понятието "център на интереси" е дефинирано като обичайното местопребиваване на лицето или място, където то упражнява професия и дава възможност да се установи наличието на особена тясна връзка.“ (Определение № 59 от 9.06.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 559/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров). След като тъжителят е посочил, че от 6 години живее и работи във Франция – явно там е „центърът на интересите“ му и в контекста на гореизложеното там е местоизвършването на твърдяното престъпление, но делото е подсъдно на РСВелинград на осн. чл. 37, ал.1, т.2 НПК, тъй като в този съдебен район е местоживеенето на подсъдимата.

С оглед особеностите на производството от частен характер, „Квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената от тъжителя квалификация на престъплението по н. ч. х. дело не е задължителна за съда“ (Решение № 443 от 10.VIII.1970 г. по н. д. № 405/70 г., II н. о.). „Съдът е длъжен да определи правилната квалификация на деянието на основание изложените в тъжбата фактически обстоятелства и установеното по делото.“ (Решение № 849/1957 – II н. о.) „Ако дадената от тъжителя правна квалификация на деянието е неправилна, съдът ще я поправи, но той не може да квалифицира други факти, освен тези, които се вменяват във вина на подсъдимия.“ (Решение № 652/1957г. II н.о.).

В този контекста настоящият състав намира, че посочените в тъжбата и установени по делото обстоятелства сочат на обвинения спрямо подсъдимата в извършване престъпления: по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, а именно – на 27.04.2023г. да е нанесла обида на тъжителя И.Н.Б., чрез публикуване в социалната интернет платформа „Фейсбук“ на унизителна за честта и достойнството му оценка – „измамник“, като обидата била нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез горепосочената публикация; и по по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, а именно – на 27.04.2023г. посредством писмена публикация в социалната интернет платформа „Фейсбук“, да е разгласила позорящо обстоятелство за И.Н.Б. - заявявайки, че той урежда хора да работят във Франция, но само за седмица, ако искат за 3 месеца – работят 37 дни и си почиват в квартирата, уж няма да плащат като не ходят на работа, но после им излиза през носа; присвоява документи; не си удържа на казаната дума и заплашва, че ще я хване за гушата на летището“, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – чрез горепосочената публикация;

В съдебно заседание частният тъжител, чрез повереник, моли съдът да постанови 1 осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимата пледира невиновност на подзащитната му, считайки, че съпричастността й към инкриминираните престъпни деяния не е доказана по категоричен и несъмнен начин.

Подсъдимата признава за конфликт с тъжителя, включващ елементи от публикацията, но отрича да извършила приписваните й деяния.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

В началото на месец януари 2023г. тъжителят И.Б., заедно със С.М. съдействат на група хора от България да заминат и работят във Франция. Сред работниците са подсъдимата А.Б.-Б. и съпругът й А. Б., които се надяват да работят там за период от 3 месеца. На място очакванията на подсъдимата и съпругът й не се оправдават, тъй като на практика работят само 37 дни от прекараните във Франция 3 месеца. Разочаровани от това в края на периода, съпрузите Б. изразяват недоволството си пред посредника им с френските работодатели - тъжителя И.Б., като заплащат осигурената им от него квартира само за дните, в които са работили. Това става повод за обостряне на отношенията между тъжителя и подсъдимата в разменена между двамата кореспонденция от периода на заминаването й от Франция - в началото на април 2023г., до степен – че при самото пътуване, на летището сестрата на И.Б. казва на тъжителката и съпруга й, че брат й ще ги хване за гушата. След завръщането си в България в първите дни на април 2023г. подсъдимата А.Б.-Б. очаква И.Б., да й изпрати документите за отработеното от нея време, но не ги получава в очаквания срок.

На 27.04.2023г. в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ тя публикува чрез телефона си общодостъпно за потребителите изявление със съдържание: „Измамници!! !! Пазете се !! !!

С.М. от село Лъжница и И.Б. от град Петрич живущ в Франция!! !! Уреждат хора за Работа в Франция но само за седмица ако искате за 3 месеца работите 37 дена и си почивате в квартирата уж няма да плащате като не ходите на работа ноо.. после през носа ви излиза всичко да знаете и документите Присвояват. Не си удържат на казаната Дума и започват да Заплашват че ще ни хванат за Гушките и то на летището.Доста хора ги е страх да говорят за тях Какво правят с Българите в Франция но Мен Не Ме е страх да кажа Истината…!! !!„, под което поставя и снимка на тъжителя. Публикацията е станала достояние на тъжителя Барбутов, като е споделяна от потребители на социалната мрежа, включително в профили на медийни издания („Топ Преса – югозападният таблоид“).

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства:

Показанията на свидетелите: А. Асан Б., Д.А.С., Ш.Ш.М., Т.П.М., обясненията на подсъдимата А.Б.Б.-Б., разпечатки от фейсбук-профили на „Топ Преса – югозападния таблоид“ и група „Забелязано в Петрич и Подгорието“; разпечатки от публикации и кореспонденция във „фейсбук“; Удостоверение за регистрация /Извлечение за основна регистрация в търговкия френски фирмен регистър – тъгвоски съд - Анжер/ към 03.12.2018г. относно Б.И.; „фискална бележка“ относно френски номер на фирмена регистрация, дата на създаване на търговец с название „Б.И.“; писмо от 29.11.2018г. от Регистратурата на Търговски съд в гр. Анжер до Б.И. относно основна регистрация на микропредприятие на същото име; заверено копие на разпечатка от ел. писмо от 02.05.2023г. от Бенджамин Дофен /[email protected]/ до И.Б. /[email protected]/, разпечатка от електронна пощенска кутия на [email protected] с отбелязване за получен на 25.04.2023г. имейл от [email protected]. ; Характеристична справка за лицето Асибе Бориславова Байдакова 2 Б.; Справка за съдимост рег. №231018005000467945/18.10.2023 г. на Асибе Бориславова Байдакова – Б..

При съпоставката на взаимно подкрепящите се и непротиворечиви в съответните им части обяснения на подсъдимата и показания на свидетеля А. Б. се установява, че в периода от 03.01.2023г. до 02.04.2023г. те двамата са разчитали на тъжителя И.Н.Б. – като техен посредник с работодатели във Франция, при които са работили. По отношение на подсъдимата това се потвърждава косвено и от показанията на свидетеля Д.С.. От същите доказателства се установява и възникналия конфликт между съпрузите Б. и тъжителя Барбутов, породен от разногласия за това за колко време ( реално отработените от тях 37 дни или всички прекарани във Франция 3 месеца) е следвало да се плати квартирата от работниците; както и че този конфликт е ескалирал до степен тъжителят да напише на подсъдимата обидна квалификация в проведена между двамата интернет-кореспонденция от 02.04.2023г., когато тя вече си тръгвала от Франция. Пак във връзка с конфликта - и подсъдимата и свидетелят А. Б. едносмислено сочат, че при прибирането им в България сестрата на И.Б. им казала, че брат й ще ги хване за гушите. От заявеното от всеки от съпрузите Б., съпоставени и с приложената като доказателство по делото разпечатка на публикация от „Фейсбук“ (с характерна бранд-идентичност, изразяваща се в оформянето на съдържанието и дизайн на менюта, графики и символи), се доказва, че на 27.04.2023г. на личния профил на подсъдимата е бил публикуван текст, придружен със снимка на тъжителя, в който той е наречен измамник, и се твърди, че като уреждащ хора да работят във Франция - не си държи на думата, с конкретен пример - че ако съответните хора искат да работят 3 месеца работят само 37 дни, а уговорки, че ще плащат квартира само за работните дни им излизат през носа; написано е и, че тъжителят заплашвал да я хване за гушата.

Същевременно в обясненията си подсъдимата потвърждава че от свои познати е разбрала, че тази публикация се е намирала именно в личния й (а не във фалшиво направен) фейсбукпрофил, в който влизала само през личния си телефон, и до който достъп освен нея имал само съпругът й. А свидетелят А. Б. заявява, че е имал достъп до телефона на подсъдимата си съпруга, но не е качвал конкретната публикаця.

Така предоставените от самата подсъдима и съпруга й доказателства формират стройна и ненарушена логическа верига от факти, сочещи на извод, че именно подсъдимата е автор на публикацията, засягаща И.Б.. Изложените в показания и обясненията на всеки от съпрузите Б. обстоятелства: - че са работили във Франция едва 37 дни от общо 3 месеца, че са имали проблеми с получаването на документите си от И.Б., - че са заплашени на летището да бъдат хванати за гушите, идентично отразени и в публикацията представляват комплекс от конкретика , която няма как да е известна на други лица освен на тях самите. В този смисъл е абсолютно житейски нелогично да се допуска, че дори някой друг случайно да осъществи тайно достъп до телефона на подсъдимата и някак успее да влезе в (ноторно известно – защитен с парола) неин фейсбук-профил – би могъл да публикува там именно тези твърдения, а още по-малко – да има мотив за това, какъвто явно от обясненията й – за нея самата е съществувал. Същевременно в показанията си, надлежно запознатия си с правата си по чл. 119 и чл. 121 НПК свидетел А. Б. – признава, че е имал достъп до единственото устройство, през което подсъдимата твърди да е влизала във фейсбук-профила си, но категорично отрича той да е качил процесната публикация там.

Така единствен възможен автор на деянията остава А.Б.-Б., а изразените от нея в последната й дума по делото подозрения – тъжителят да е „хакнал“ профила й, за да я злепостави с тази публикация, е напълно неправдоподобна и неубедителна защитна теза.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За престъплението обида е необходимо казаното (или извършеното) като 3 оценка/епитет да бъде унизително за честта и достойнството на другиго, докато съставът на престъплението клевета в първата от предвидените му форми на изпълнително деяние, е свързан с разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не до вменяване на определени отрицателни качества, отрицателни оценки, съждения, епитети… Ето защо в процесния случай думата „измамници“, отнасяща се и за тъжителя, има характера на обида, а не на клевета. Доколкото тя е отправена чрез интернет платформата „Фейсбук“, където е станала общодостъпна до огромен брой потребители – конкретната обида следва да се приеме за нанесена публично (чл. 148, ал.1, т.1 от НК) и разпространена „по друг“, аналогичен на печатното издание, начин – по смисъла на чл. 148, ал.1, т.2 от НК. Обидата е обективирана така, че е годна да достигне до обидения и това обстоятелство несъмнено е съзнавано и ако не целено, то поне допускано от дееца, поради което деянието е съставомерно, въпреки че пострадалият не е присъствал на мястото на престъплението (така Решения № 664-72-I, № 22-95-III ВС, № 251-10-I и № 93-2013-III н.о.).