Решение № 669 от 11.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Д. В. Аначкова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20238002103686 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 2861/10.06.2024 г. по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД e допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 179/26.05.2023 г. по в.гр.д. № 196/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което са уважени искове на Г. Д. А. срещу жалбоподателя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 71 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на писмената претенция – 21.10.2020 г., с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва върху сумата 55 000 лева от деня на предявяване на писмената претенция – 21.10.2020 г. до 12.07.2022 г. и в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на Г. Д. А. разноски по делото.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси (с номера 3 и 4 в неговото изложение):

Въз основа на какви критерии се определя процентът на съпричиняване от пострадалия от непозволено увреждане?

Следва ли съдът, приемайки съпричиняване на вредоносния резултат, да 1 мотивира съответната съпричинителна квота, съразмерно на конкретния принос на пострадалия и делинквента?

Въпросите са за предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД във връзка с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Касационно обжалване е допуснато за да бъде извършена преценка дали разрешението на въззивния съд съответства на разрешенията, приети с посочените от жалбоподателя ППВС № 17/18.11.1963 г., т.7. и решение № 301/21.12.2018 г. по т.д. № 2503/2017 г. на II т.о. на ВКС за съобразяване на съответствието на конкретния принос на увреденото лице, който се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия, с които то е създало предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, или е улеснило механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В посочените постановление на ВС и решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, в което е обобщено приетото в предходни посочени решения на ВКС за това как следва да се установява конкретното съпричиняване на вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортни произшествия, е прието следното за предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:

За намаляването на обезщетението за вреди от непозволено увреждане е необходимо да бъде установено наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина; Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.

Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

Съдът следва да определи конкретния принос за причиняването на ПТП (и на непозволеното увреждане) след съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпването на вредоносния резултат. За да определи справедливия размер на такова обезщетение, съдът следва да установи всички конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят размера на претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане, да ги посочи в мотивите си и да ги прецени в съвкупност.

Посочените постановление и решение отразяват установена съдебна практика на 2

ВС и ВКС, която настоящият съдебен състав споделя по изложените по-горе съображения, които съответстват на съдържанието на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, към което няма какво да се добави.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е постановил решението си по въззивна жалба на Г. Д. А. срещу частта от първоинстанционното решение, с което са отхвърлени части от исковете й и по насрещна жалба на застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу останалата осъдителна част на решението.

Страните не са поискали събиране на доказателства във въззивното производство.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на другия водач – И. Ж. П. за причинена в резултат на ПТП на 13.092020 г. по непредпазливост смърт на Й. И. А. - участник в ПТП като водач на мотоциклет са разрешени със задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК присъда.

Застрахователят не оспорва правото на ищцата, която е съпруга на починалия Й. И. А., да получи застрахователно обезщетение и е заплатил в хода на процеса сумата 55 000 лева., което не се оспорва от ищцата.

Следователно основателността на прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ не се оспорва от страните и е установена със събраните по делото доказателства.

По доводите на жалбоподателката Г. Д. А. въззивният съд е приел следното:

Първият спорен въпрос (първата група доводи за неправилност) е за размерите на застрахователното обезщетение.

Въззивният съд е обсъдил дадените с ППВС 4/1968 г. по приложението на чл.52 ЗЗД указания относно общите критерии за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, допълнени с практиката на ВКС, в това число обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално-икономическото развитие на страната, лимитите на застрахователни обезщетения и обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите.

Въззивният съд е обсъдил и конкретните обстоятелства, които имат значение за вида, интензитета и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Така въззивният съд е определил размера на обезщетението на 180 000 лева (увеличил го е с 20 000 лева).

Втората група доводи на увреденото лице е за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД (за определената степен на съпричиняване).

Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е определил 3 механизма на ПТП въз основа на правилна задълбочена съвкупна преценка на доказателства, включително заключение на съдебно-автотехническа експертиза и други посочени доказателства.

Приел е за установено, че скоростта на движение на автомобила марка „Д.“ модел „Д.“, който неправилно е предприел ляв завой без спиране на стоп линията при червен към жълт сигнал на светофара е 27 км/ч, а скоростта на управлявания от Й. И.

А. мотоциклет марка „С.“, модел „В.“, който е навлязъл от срещуположната страна в кръстовището при жълт към червен сигнал е била според експертизата около 75 км/ч, над установената в мотивите на присъдата по н.о.х.д. 66.35 км/ч и над разрешената – 50 км/ч.

Въззивният съд е възприел даденото от вещото лице становище, че при движение на мотоциклета с разрешената скорост от 50 км/ч, водачът е имал възможност да спре аварийно преди точката на ПТП, в случай, че реагира в момента на преминаване на стоп линията преди навлизане в кръстовището.

Според експерта процесното ПТП е било предотвратимо при няколко възможни действия на водачите на двете участвали в ПТП превозни средства, като за водача на мотоциклета това са: водачът на мотоциклета да е започнал аварийно спиране при пресичане на стоп линията при движение с 50 км/ч; водачът на мотоциклета да е предприел аварийно спиране при светване на жълт сигнал на светофарната уредба.

Въззивният съд е приел, че поведението на пострадалия водач на мотоциклета е в причинна връзка с настъпването на ПТП и вредоносният резултат е основание за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Доказани са в процеса двата от посочените от застрахователя три фактически състава на съпричиняващо поведение на пострадалото лице (противоправно поведение на водача на мотоциклета Й. И. А.) – навлизането в кръстовището на червен сигнал на светофара за движение в неговата посока – нарушения на чл.6, чл.12 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.2 от ППЗДвП, и шофиране със скорост над разрешената - нарушение на чл.21 от ЗДвП.

При извода, че поведението на пострадалия е в обективна връзка с настъпване на злополуката и се установява основание за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, въззивният съд е приел, че следва да съобрази степента на приноса за настъпване на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.

Поведението на делинквента е предизвикало в по-голяма степен настъпването на ПТП.

Допуснатите нарушения на застрахования водач са установени с влязлата в сила присъда – навлизане в кръстовището на червен и жълт сигнал на светофарната уредба, 4 с което е нарушил правилата за движение - чл.6, т.1, чл.12, ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.2 от ППЗДвП – едновременно светещи червена и жълта светлина означава „преминаването е забранено“.

Като е отчел всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил процесният пътен инцидент и тежестта на допуснатите от двамата участници в ПТП нарушения, въззивният съд е приел, че следва да определи квота на съпричиняване на вредите на пострадалото лице - 30 %

Поведението на делинквента, което се субсумира от посочените извършени нарушения, е предизвикало в по-голяма степен настъпването на ПТП.

Същевременно съпричиняването от страна на пострадалото лице (Й. И. А.) е осъществено посредством две независими форми на съпричиняващо поведение.

Въпреки че формално приносът на пострадалия изглежда не толкова различен като квота от този на водача, липсва основание за определяне на процент на съпричиняване повече от 30 %, тъй като вменената от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението, е значително по-голяма от тази на останалите, уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни превозни средства.

По основателността на касационната жалба:

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че въззивният съд неправилно е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на Й. И. А., предвид неговата възраст и тази на ищцата (59 години), предвид факта, че по-голямата част от връзката между ищцата и него вече е била изживяна и поради това, че загубата на най-възрастния участник в семейния кръг, макар и внезапна, не може да се цени като невъзвратима липса, която да не може да бъде компенсирана от връзките с низходящите (поради това, че връзката е била лишена от дългосрочно естествено очаквано общуване).

Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи. Не намира, че възрастта на починалия и тази на ищцата намаляват душевните болки и страдания (психологическите и емоционални последствия) на ищцата от настъпилата смърт.

Настоящият съдебен състав споделя доводите, че въззивният съд е определил неправилно процента на съпричиняване (приноса на увреденото лице Й. И. А.) поради следното:

Както беше посочено по-горе въззивният съд е приел следните изводи:

В процеса са доказани двата от посочените от застрахователя три фактически състава на съпричиняващо поведение на пострадалото лице (противоправно поведение на водача на мотоциклета Й. И. А.) – навлизането в кръстовището на червен сигнал на светофара за движение в неговата посока – нарушения на чл.6, чл.12 от ЗДвП и чл.31, 5 ал.7, т.2 от ППЗДвП, и шофиране със скорост над разрешената - нарушение на чл.21 от ЗДвП, всъщност значително над разрешената - 75 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч според заключението на вещото лице.