Определение № 673 от 05.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Ловеч, 04.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500518 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№9295/20.08.24 г. от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ********* чрез адв. В. Н., САК, против разпореждане № 2074 от 12.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1187/2024 г., по описа на РС-Ловеч в частта, с която е отхвърлена претенцията на частния жалбоподател и е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК против длъжника за сумата в общ размер на 266,47 лв. неустойки и в частта а сумата в размер на 208,47 лв. представляваща съразмерна част от направената отстъпка в цената на мобилното устройство, както и в частта за съразмерно отхвърлените разноски.

Счита Разпореждането за неправилно и необосновано, като изводът на съда, че уговорената неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока по вина на потребителя е нищожна е неправилен. Твърди, че размерът на тези неустойки по процесните договори е изрично индивидуално уговорен от страните в договора и така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС. Не се съгласява с приетото от съда, че неустойката в размер на три месечни абонаментни такси излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, нито, че накърнява добрите нрави и това не означава, че операторът на мобилни услуги 1 получава нещо, без да е предоставил услуга. Счита, че законът признава правото на кредитора да търси неустойка при разваляне на договор порази неизпълнение на същинско задължение на длъжника.

Счита също за неправилен изводът на съда, че по отношение на дължимата сума, представляваща разликата между цена на устройството без отстъпка и дължимата от потребителя обща преференциална цена по договорите за лизинг касае предоставена търговска отстъпка и няма основание операторът впоследствие да търси връщането й под формата, тъй като в противен случай длъжник ще се обогати неоснователно за сметка на мобилния оператор. Изтъква, че се търси възстановяване на част от направената отстъпка в цената на устройството, а не последващо увеличаване на цената му. Цитира практика на окръжни съдилища в подкрепа на тези си твърдения.

С оглед всичко гореизложено, моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Разпореждане № 2074 от 12.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1187/2024 г., по описа на ЛРС в атакуваната част, като вместо това, постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за процесните вземания от 266,47 лв неустойки и 208,47 лв. съразмерна част от направената отстъпка на цента на мобилно устройство и да се присъдят и разноските в пълен размер, както и сторените разноски по делото.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 20.08.23 г, чрез ЕПЕП, частната жалба е подадена на същата дата чрез ЕПЕП. т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима.

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Ловеч от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Ш. срещу длъжника М. М. М. от с.*** за сумата 556,90 лв. представляваща 74,18 лв неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 15.06.22 до 14.08.22 г. по договор с номер ***, на основание т.9 201,86 лв. неустойка по договора, 208,47 лв съразмерна част от направена отстъпка за закупено устройство на преференциална цена посочена в т.5 от същия договор, както и 7,78 лв неплатени абонаменти такси за отчетен период 15.06.22 г. до 14.08.22 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както и 64,61 лв. неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси съгласно т.9 от договора. Към заявлението са приложени двата договори 2 за мобилни услуги и общите условия.

ЛРС е постановил разпореждане №2074/12.08.24 г. по ч.гр.д.

№1187/24 г., с което е разпоредено издаване на заповед за изпълнение в полза на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, срещу длъжника М. М. М. от с.***. За сумата 81,96 лв. неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 2.07.24 г. до изплащане на вземането, а също и за сумата 74,32 лв. разноски по делото, представляващи ДТ и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на заявлението, като е отхвърлил заявлението в частта за вземане в общ размер на сумата 474,94 лв., представляваща неустойка вследствие на неизпълнението, от която 201,86 лв ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси по първия договор, 208,47 лв. неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена и 64,61 лв. ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси по втория договор. Мотивите на ЛРС за отхвърляне на това вземане са, че така уговорена тази клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а по отношение на неустойката, представляваща разлика между стандартната цена на устройството без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договорите за лизинг, съдът е приел, че тя противоречи на чл.143 ал.2 т.13 от ЗЗП и представлява последващо увеличение на продажната цена и цели заобикаляне на закона.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Ловеч правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ********* за претендираната неустойка и съразмерна част от направена отстъпка за закупено устройство на преференциална цена , макар и по други 3 съображения. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В текстовете на договорите от 10.05.22 г. към мобилен номер *** и номер *** б.“а“ е посочено, че потребителя дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в б.“б е посочено, че в случаите на предоставено устройство и разликата между цената на устройството без абонамент по последна актуализирана ценова листа на оператора и заплатената от потребителя цена на устройство в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. В чл. 19б ,19в и чл. 75 от Общите условия е предвидено, че жалбоподателят има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, в уговорените по индивидуалния договор срокове. Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Съгласно разпоредбата на чл.

87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмени договори и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна

От представените към заявлението договори е видно, че техният срок на действие е бил от 10.05.2022 г. до 10.05.2024 г. т.е. понастоящем, а и към момента на входиране на заявлението 2.07.24 г. срокът на действие на двата договора е изтекъл. Никъде в заявлението, а и в частната жалба не се твърди, че двата договора са били прекратени предсрочно и на коя дата, за да има основание заявителят да претендира дължимост на неустойките. Както вече се посочи по-горе, съгласно т.9 от тези договори неустойките се дължат само при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и до 4 изтичане на уговорения срок. След като не се излагат твърдения, че двата договора са предсрочно прекратени по вина на абоната и дата, на която този абонат е уведомен за предсрочното прекратяване, то тези неустойки са недължими.

Съдът приема, че с оглед на гореизложените мотиви, жалбата е неоснователна и в този смисъл не следва да се произнася относно това дали са налице предпоставките за отхвърляне на заявлението по смисъла на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК относно неравноправност на неустоечната клауза.

С оглед изложеното, разпореждането на Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №2074/12.08.24 г. по ч.гр.д.№1187/24 г. от РС-Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. М. М. от с.*** ЕГН ********** за вземане в общ размер на сумата 474,94 лв., представляваща неустойка вследствие на неизпълнението, от която 201,86 лв ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси по първия договор, 208,47 лв. неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена и 64,61 лв. ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси по втория договор.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5