Решение № 749 от 19.11.2019, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 19.11.2019 г. град К.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На двадесет и осми октомври Година две хиляди и деветнадесета В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1653 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. М. И.-С.твърди, че доверителят ѝ е абонат на ответното дружество и е с клиентски номер № **********. Същият е получил уведомително писмо изх. № г., с което бил уведомен, че на 10.05.2018 г. служители на ответника са демонтирали и предали за експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен № *** от измервателна точка /ИТН/ *** в с. Б., ул. "Б.".

Констатирано било, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка минус 77,6%, за което е съставен и съответен констативен протокол. На основание чл. 48, ал.

1 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия за краен снабдител и доставчик от последната инстанция му е коригирана сметката за ел. енергия за периода от 02.03.2018 г. до 10.05.2018 г., т.е. за 69 дни.

Допълнително е била начислена сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел. енергия на стойност 620, 83 лева. Връчена му била справка за коригиране на сметката за електроенергия и фактура № *** г.

Заявява, че доверителят ѝ до момента не е заплатил допълнително начислената му сума и счита, че не дължи такава, предвид което за него възниква правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск, че не дължи сумата.

Счита, че допълнително начислените суми за ел.енергия на доверителят ѝ са недължими към ответника.

Сочи, че допълнително начислената електрическа енергия на доверителят ѝ е начислена от ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила. Доверителят ѝ по никакъв начин не е бил уведомяван от представител на ответното дружество за извършената проверка, нито е присъствал на нея. Електромерът, който отчитал разходваната от доверителят ѝ ел. енергия се е намирал в заключено електромерно табло, което се е намирало извън неговия дом. На следващо място заявява, че от приложените към иска документи не става ясно как е начислена допълнителната ел. енергия на абоната и как е определен периода, за който тя е начислена.

Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия е да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството-монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.

Пълномощникът на ищеца твърди, че в настоящия случай не става ясно как точно ответникът е формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната за времето от 69 дни, както и че липсват данни относно обстоятелствата, въз основа на които е определен периода за корекция и липсват документи, обосноваващи тази корекция.

Сочи, че от представените доказателства става ясно, че липсват и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди на дружеството-ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не са извършвани.

Заявява, че електромерът се намира извън неговия дом и никой освен служители на „ЕВН" ЕАД няма физически достъп до него. В този смисъл дори и да са били налице неточности при отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то същите не са причинени от ищеца.

Сочи, че съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт но метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки.

Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ-изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ са собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежи именно на електроснабдителното дружество. В предоставеното на доверителя ѝ писмо липсва информация, затова кога е била извършена последната проверка на СТИ, което има връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не е направена, не може да се определи началния момент, от който се е появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата е било налице неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия, от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.

Освен всичко изложено по-горе, счита, че липсва каквото и да било законово основание за извършената корекционна процедура.

Сочи, че ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата е начислена на основание разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ. Според чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ когато операторът извършва проверка на измервателните системи задължително се съставя протокол, който следва да бъде подписан както от представители на оператора, така и от клиента или негов представител /чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми са въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и са влезли в сила на 15.11.2013г. по арг. от чл. 5, ал. 5 от КРБ. Тези правила са издадени на основание на законовата делегация, предвидена в чл. 83 от Закона за енергетиката. С тази норма на държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята, която регулаторът има право да урежда нормативно е изрично посочена. В точка 6 на чл. 83 с посочено, че комисията приема Правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя е възложена, може да я упражнява само в границите, определени в законовата разпоредба, чрез която е извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следва от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНА, според който компетентността за издаване на нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следва, че делегирането е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона предели. Това се потвърждава и от чл. 12 от ЗНА, според който акта по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката води до единствения правилен извод, че комисията е компетентна да определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел. енергия се отнася не до отговорността на потребителя на ел.енергия или разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга единствено способите, по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране, т.е. разпоредби относно начина на извършване на проверките на средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност нормите, отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия въвеждат форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягат неизпълнение на задължения на потребителя, докато не се установи, че неизмерването е резултат от негово виновно поведение - арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване е собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му представлява неизпълнение на задължения на доставчика.

Това е така, защото той ползва уреда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в изправност.

Случаите на обективна отговорност са отклонение от принципа, че без вина няма отговорност и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагат първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право - арг. от чл.З. ал.1 ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл. З, ал. 2 от ЗНА може да се издава подзаконов нормативен акт. Счита, че трябва да се има предвид, че дори когато подзаконовият акт създава първична уредба тя следва да е в съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждат правни принципи, каквито са чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налага и от чл. 15, ал. 1 и 3 от Закона за нормативните актове. От гореизложеното следва извода, че разпоредбата, която регламентирала отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел. енергия да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената енергия е необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждаш обществените отношения, във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая е Закона за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая представляват ПИКЕЕ, може единствено да допълни и уточни законовата норма, като установява нормативно методиката, по която следва да става преизчисляването.

Във връзка с гореизложеното, отбелязва и факта, че с Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. З от протоколно решение № 147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. са отменени изцяло, с изключение единствено на чл.

48, 49, 50, 51 от този акт. Видно от мотивите на решението единствената причина ПИКЕЕ да не са отменени изцяло е оттегляне на оспорването в частта му касаеща тези четири разпоредби от страна на дружеството-жалбоподател. С решението си петчленния състав на ВАС приема, че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР е допускала нарушения в административно производствената процедура при приемането на правилата. Те се изразяват в нарушение на императивни правни норми, а именно чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. З от ЗНА. Според решаващия съдебен състав допуснатите при приемането на ПИКЕЕ нарушения са от категорията на съществените, т.к. посочените разпоредби се явяват гаранция за формиране на волята на съответния приемащ нормативния административен акт орган, при съобразяване на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност и тези по чл. 26. ал.1 ЗНЛ.