Решение № 42 от 24.11.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Поморие, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. В. при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. В. Административно наказателно дело № 20232160200199 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Ц. М., против Наказателно постановление № 47 от 24.08.2023г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1 т. 2 от Закона за водите, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 4000 лв., за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закон за водите.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, като в тази връзка се сочи, че от същото не става ясно дали изпълнителното деяние е извършено, като липсва конкретизация на съставомерните факти.

Жалбоподателят счита, че няма никакви данни и доказателства за съставомерния елемент „заустване“. Твърди, че липсва и посочване на причинно-следствена връзка между изтичането на води и заустването им в конкретен воден басейн.

На следващо място сочи, че неправилно НП е издаденото на дружеството вместо на Община Поморие, която е титуляр на разрешителното.

В този смисъл стича, че субект на наказателна отговорност е лице различно от оператора. В допълнение жалбоподателят излага, че в обжалваното НП не е описано конкретно за кой от предвидените три състава в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е наложено наказанието.

1

Въз основа на изложеното моли наказателното постановление да бъде отменено, а в условията на евентуалност и ако съдът прецени, че същото е законосъобразно, то да намали наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум от 2000 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуален представител на жалбоподателя не се явява. Явява се представител на административно-наказващия орган, който излага становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като счита, че нарушението се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото и излага доводи в тази насока.

Мили за присъждана на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

На 12.04.2023г. в гр. Ахелой, община Несебър, от експерт при РИОСВ Бургас и в присъствието на представител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД била извършена планова проверка на канализационната мрежа на гр.

Ахелой, която е част от канализационната система „Равда- Слънчев брягНесебър“.

При проверката е установено изтичане на непречистени отпадъчни води от канализационен колектор при географски координати N 42 ◦, 38‘, 57,1‘‘ Е 27◦ 38‘ 37,9‘‘ и заустването им във воден обект река Ахелой. При проверката е констатирано, че не е осигурено включването на целия поток от отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Ахелой в КПС Ахелой, която е част от канализационната система „Равда- Слънчев бряг-Несебър“. Към датата на проверката РИОСВ не е уведомявана за аварийни ситуации по канализационната мрежа на гр. Ахелой. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 023351/К-8-17/12.04.2023г.

При така извършената проверка е издадени АУАН № 47/30.05.2023г., връчен на 07.07.2023г., за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. Въз основа на същия акт е издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, приложени по административно-наказателната преписка, включително и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел - актосъставителят Ш. М. Х.. Последната описва подробно извършената проверка и направените при същата констатации. Съдът намира показанията на свидетелката за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина 2 на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

С писмо с изх. № К-1405-1/26.04.2023г. „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД гр. Бургас е уведомило РИОСВ, че са извършени ремонтно-възстановителни работи, като е възстановено сечението и проводимостта на съществуващата канализация от смесен тип и диаметър ф1000. Възстановен е нормалният режим на работа на канализационната мрежа на гр. Ахелой, считано от 21.04.2023г.

По делото са представени Разрешително № 23340008/11.04.2014 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изменено с Решение 118/03.11.2017г. и продължено с Решение № 61/30.04.2019 г., издадено за експлоатация на Канализационна система „Равда-Сл. бряг-Несебър“. Видно от раздел „Условия, при които се предоставя правото на ползване“ – условие 2, е че „Забранява се заустване във воден обект на непречистени отпадъчни води от обекта - канализационна система "Равда-Сл. бряг-Несебър" със срок: постоянен“ Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените Заповед № РД-8/10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите (стр. 30) и № РД-709 от 09.07.2021г. на министъра на околната среда и водите (стр. 31). При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не се установиха съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При проверката за съответствието на атакуваното наказателно постановление с материалния закон, съдът следва да изхожда от посоченото в него фактическо и правно основание за издаването му, като извърши преценка осъществен ли е действително съставът на чл. 200, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закон за водите.

Разпоредбата на чл. 48, ал.1 от Закон за водите предвижда задълженията за водоползвателите – титуляри на разрешителни, като в т.11 е предвидено задължение „да се изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени 3 по реда на ЗООС.“

Установи се по категоричен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да изпълнява разрешителните, тъй като е допуснал нерегламентирано изтичане на непречистени води от канализационен колектор при географски координати N 42 ◦, 38‘, 57,1‘‘ Е 27 ◦ 38‘ 37,9‘‘ и заустването им във воден обект река Ахелой. Това нарушение е описано както по време, така и по място, като същото недвусмислено е извършено чрез бездействие. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в НП липса конкретика относно изпълнителното деяние и начина на неговото извършване. Напротив, както в Констативния протокол, така и впоследствие в АУАН и НП напълно ясно е посочено какво нарушение е констатирано и кои разпоредби на Закон за водите същото нарушава.

Съдът намира, че правилно е ангажирана и отговорността на дружеството жалбоподател, а НП не е съставено на Община Поморие. В тази връзка следва да се има предвид, че макар общината да е собственик на съоръжението, то ВиК операторът е имал задължението да стопанисва и поддържа същото. Тази му отговорност е изрично предвидена в Решение № 118/03.11.2017г. на МОСВ. Предвид това и жалбоподателят е имал задължението да следи за правилното функциониране на канализационната мрежа и да не допуска от същата да изтичат непречистени води във водния басейн на река Ахелой. Нещо повече, видно от писмо с изх. № К-14051/26.04.2023г. „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД гр. Бургас е уведомило РИОСВ, че след проверката и направените констатации са извършени ремонтно-възстановителни работи, като е възстановено сечението и проводимостта на канализационната система, или казано с други дими, дружеството е признало вината си и е извършило необходимото, за да отстрани констатираните нередовности по ВиК мрежата.

Макар съдът да намира, че описаното в АУАН и НП нарушение е извършено от дружеството жалбоподател, следва да се обърне внимание, че административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 4 000 лева, при предвиден от законодателя размер от 2 000 10 000 лева. В същото време трябва да се държи сметка, че е недопустимо мотивите за определяне размера на наказанието да се извеждат по тълкувателен път. От представената по делото преписка е видно, че актосъставителят Х. е депозирала становище, в което е предложила на ВиК дружеството да бъде наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв., като в това становище също няма изложени мотиви за така предложения размер.

Предвид горното съдът, като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към минимално предвидения такъв, а именно 2 000 лева, който е подходящ да осъществи функциите на 4 административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Предвид горното обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта, в която на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 4 000 лв., като размерът на същата бъде намален на 2 000 лв.

По разноските:

Съобразно нормата на чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на ЗАНН. Макар последният да не предвижда хипотеза на присъждане на разноски при изменение на обжалвано наказателно постановление, а само на отхвърляне на жалба или отмяна на обжалвания акт, то по силата на чл. 144 от АПК приложение следва да намери чл. 78 от ГПК.

Въпреки горното и предвид изхода от спора, съдът намира, че не следва да присъди разноски в полза на никоя от страните. Това е така, тъй като и двете страните претендират юрисконсултско възнаграждение, което поради липса на изрично посочен размер следва да бъде определено еднакво, доколкото правната и фактическа сложност на спора е еднаква за двете страни. Именно поради това и поради факта, че настоящият състав на съда намали наложената санкция от 4 000 лв. на 2 000 лв. (наполовина), то и всяка от страните има равни права на репарация на разноските, което обезсмисля присъждане на такива.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

И З М Е Н Я Наказателно постановление № 47 от 24.08.2023г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас, с което на Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Ц. М., за нарушение на чл. 48, ал.

1, т. 11 от Закон за водите, на основание чл. 200, ал. 1 т. 2 от Закона за водите, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 4 000 лв., като НАМАЛЯВА размер на имуществената санкция от 4 000 лева до 2 000 лева.