Решение № 478 от 19.10.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Кърджали, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100472 по описа за 2025 година

Ищецът А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес ***** чрез адв. Е.И. – АК Пловдив е предявила обективно съединени установителни искове срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, *****, със седалище и адрес на управление ***** за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за паричен заем ***** от ***** и иск срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, със седалище и адрес на управление ***** за прогласяване на нищожността на основание чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД на на акцесорния Договор за предоставяне на гаранция ***** от *****

Предявени са и обективно съединени два осъдителни иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** за сумата от 10 лева платена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем ***** от ***** ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за осъждане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** за сумата от 20 лева заплатени без правно основание в изпълнение на непородилия правно действие договор за гаранция към Договор за паричен заем *****.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че процесният Договор за паричен заем ***** от ***** е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена възнаграждението за фирмата поръчител по Договор за предоставяне на гаранция ***** от ***** Ищецът твърди, че е усвоил изцяло предоставената му в заем сума в размер на 200 лева, като приложимият по договора ГПР е в размер на 48,96%, а ГЛП е 40%., като общият размер на всички плащания е в размер на 783,90 лева. Към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. По 1 отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг.

Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Ищецът заявява, че съдебната практика е константна, че противоречи на добрите прави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни. Ищецът твърди, че платеното възнаграждение по договора за поръчителство е 103,08 лева. Посочена е цена на иска в размер на 103,08 лева.

В петитума ищецът моли за осъждане на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** за сумата от 10 лева платена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем ***** от ***** ведно със законната лихва от датата па подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за осъждане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** за сумата от 20 лева заплатени без правно основание в изпълнение па непородилия правно действие договор за гаранция към Договор за паричен заем ***** от ***** В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** чрез юрисконсулт Д. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. На първо място заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представено пълномощно за адв. Иванова, не е запатена държавна такса по делото, че ищецът по осъдителните искове не е активно легитимиран, тъй като не е представила докзателства за плащане на суми без основание. Излага съображения, че установителните искове са недопустими, тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявяването им поради факта, че може да предяви само осъдителни такива. Оспорва иска и по основание. Заявява, че размерът на лихвения процент по договора за заем е в съответствия с изискванията на ЗПК. Сочи, че ГПР съотвества на разпоредбите от ЗПК. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя съгласно легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за заем услуга, не са задължително условие за получаване на заемната сума. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** е знаело, имало информация какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като то се сключва след сключването на Договор за паричен заем ***** от ***** с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, *****, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Претендира разноски.

2

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, с която моли да бъде даден ход на делото, заявява, че няма възражение по доклада, че поддържа направените доказателствени искания, включително за допускане на съдебно счетоводна експертиза, като сочи, че ищецът е погасил по-голям размер суми без основание по договорите и не разполага платежни документи. Представя и молба по чл. 214 от ГПК за изменение на предявения осъдителен иск за платена възнаградителна лихва като увеличава същият от 10 лева на 16.92 лева, като моли същият да се счита за предявен за тази сума, а именно 16.92 лева и за изменение на предявения осъдителен иск за платено възнаграждение за поръчителство /гаранция/, като увеличава същия от 20 лева на 103.08 лева, като моли същия да се счита предявен за сумата от 103.08 лева.. Моли да се уважат предявените искове, както и да й бъдат присъдени разноски.

Ответникът „Изи Асет Мениджъмънт“ АД, редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение *** от 23.09.2025 г., в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: сключването между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** на Договор за паричен заем ***** от ***** за сума в размер на 200 лева при ГПР в размер на 48,96% и ГЛП е 40%, като общата дължима сума включваща заемната сума и възнагардителната лихва за целия срок на договора възлиза на 216,92 лева; че възнагарждението по Договор за предоставяне на гаранция ***** от ***** с ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ***** е в размер на 103,08 лева; че към датата на подаване на исковата всички плащания по Договор за паричен заем ***** от ***** и по Договор за предоставяне на гаранция ***** от ***** с ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, са изцяло доброволно погасени; че при изчисляване на ГПР възнаграждението по Договор за предоставяне на гаранция ***** от ***** с ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *****, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; сключването между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ***** на Договор за предоставяне на гаранция ***** от ***** с посоченото в него съдържание, включително, че е заплатено възнагарждение в размер на 103,08 лева.

С протоколно определение от 10.10.2025 г. съдът е приел проекта за доклад по делото за окончателен и е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на предявения от ищеца осъдителен иск за платена възнаградителна лихва чрез увеличение му от сумата от 10 лева на 16.92 лева, като същият се счита за предявен за сумата 16.92 лева, както и изменение на предявения от ищеца осъдителен иск за платено възнаграждение за поръчителство /гаранция/, като същият се счита за предявен за сумата 103.08 лева.

Настоящият състав намира, че сключения с „ИЗИ АСЕТ

3

МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***** Договор за паричен заем ***** от ***** е нищожен на основание л. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включено уговореното възнаграждение по договора за поръчителство с одобрено от заемодателя дружество поръчител. Посоченото възнаграждение следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява по арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република

България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.