Решение № 222 от 29.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Шумен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20263630200879 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 12625324 на ОДМВР - Шумен, с който на Ц. Н. Н., ЕГН ********** от с.Царев брод, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро /49.99 лева/, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш като счита същия за незаконосъобразен. Сочи, че в изготвения снимков материал от автоматизираното техническо средство не е налице визуализиране на измерената скорост. Според жалбоподателят липсата на пълни измервателни данни не позволява да се проследи връзката между конкретното заснето МПС, измерената скорост и издадения ЕФ. Намира, че нарушението не е доказано по безспорен начин. В съдебно заседание , редовно призован, се явява лично.

Процесуалният представител на АНО, редовно призован, намира жалбата за неоснователна. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата при издаване на ЕФ, както и на материалния закон. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Съгласно издадения ЕФ серия „К” №12625324 на ОДМВР – Шумен, на 13.04.2026г. в 18.14 часа в обл.Шумен, на път I - 2 км.99+601 /р-н за с.Звегор/ с АТСС „ARH CAM S 1“, при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак В26, била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Мазда 6“ с рег. № Н 3119 ВХ - 78 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е жалб.Ц. Н. Н.. За заснето нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен бил издаден процесния електронен фиш серия „К” № 12625324, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 75 км/ч, след приспадане на допустимата грешка от - 3%, превишението от 15 км/ч., посоката на движение на автомобила – към гр.Шумен. Посредством същия на жалбоподателя, в качеството му на собственик, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро /49.99 1 лева/, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП жалб. Н. не е представил в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка. Доколкото снимката е изготвена със система заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания делото свидетел, тъй като същият пресъздава това което е възприел непосредствено. Приложените по делото писмени доказателства и вещественото доказателство съдържат информация кореспондираща изцяло с показанията на свидетеля.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните и реквизитите, които трябва да съдържа. Процесният ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа. Словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен ЕФ и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.

Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., пътния знак, с който е въведена.

Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно видно от представения Протокол от проверка №315-ЗЧ-ИСИС/17.07.2025г. на БИМ.

От приобщената по делото схема на пътния участък изготвена от ОПУ – Шувен, се установява, че пътният знак установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч., за движещите се в посока гр.Шумен, е бил поставен на км.99+701 метра.

Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ППЗДвП регламентира зоната на действие на пътните знаци за въвеждане на забрана, а именно до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Към момента на извършване на нарушението не е имало поставен знак отменящ действието на забраната, а също така не е имало и поставена допълнителна табела, указваща разстоянието на въведеното ограничение, поради което зоната на действие на знака е била до следващото кръстовище – разклона за с.Звегор. От показанията на св.И. П. С. и изготвения протокол за използване на техническото средство се установява, че АТСС „ARH CAM S 1“ е било поставено на път I 2 км.99+601, насочено в посока гр.Шумен и е контролирало движението на отдалечаващите от него МПС, т.е. движещите се в посока гр.Шумен. От изготвената снимка на нарушението се установява, че процесното МПС е заснето отзад, т.е. движело се е в посока гр.Шумен и е било засечено на разстояние 171 метра от мястото, където е било позиционирано техническото средство като се е отдалечавало от АТСС, от което следва, че скоростта на движение на МПС е засечена на км.99+772, а не км.99+601 метра, както е посочено в ЕФ /на км.99+601 метра е било позиционирано техническото средство/. Видно от изготвената схема км.99+772 се явява преди разклона за с.Звегор, поради което МПС е засечено в зоната на действие на знака. Това обстоятелство безспорно се установява и от вещественото доказателство - изготвената снимка на нарушението, на която се вижда, че процесното МПС се е движело в посока гр.Шумен и е било засечено малко преди поставената на км.99+893 метра указателна стрелка Ж7 указваща направлението за с.Звегор, т.е преди разклона за с.Звегор.

Норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП установява различна максимална скорост на движение на ППС в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на скоростен път, съобразно тяхната категория. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП установява възможност за въвеждане на ограничения на скоростта различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, с 2 пътен знак. В настоящата хипотеза административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че не се е съобразила с наличието на пътен знак, установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч.,извън населено място, което е нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В ал.2 на чл.21 от ЗДвП освен, че е въведен друг начин за ограничение на скоростта - с пътен знак, когато ограничението на скоростта е различно от хипотезите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е въведено и изрично дължимо поведение за всички водачи на МПС, а именно скоростта, която не трябва да се превишава, независимо от категорията на ППС.

Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и правилно е санкционирано на основание на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, предвиждащ административно наказание глоба в размер на 25.57 евро /50 лева/, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 км/ч.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Доколкото жалбоподателят е собственик, правилно е била ангажирана отговорността му посредством издадения електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

С приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. В конкретният случай се касае за автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1 представляващо стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. Спазени са изискванията за използване на АТСС. В административно – наказателната преписка се съдържа както съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било разположено техническото средство. Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението е установено от АТСС разположено временно на посочения участък от пътя на статив при режим на измерване „С“ – стационарен.

С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП, санкционирано с процесния електронен фиш.

Въз основа на тези констатации съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото, доколкото ЕФ не е отменен и е осъществено процесуално представителство по делото от гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 66.46 евро до 97.15 евро. В настоящия случай процесуалният представител на наказващият орган е взел участие в две открити съдебни заседания, от друга страна делото не се отличава с правна или фактическа сложност, поради ко е т о съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минимален размер - 67 евро.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №

12625324 на ОДМВР - Шумен, с който на Ц. Н. Н., ЕГН ********** от с.Царев брод, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро /49.99 лева/, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.