Решение № 5204 от 25.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5204 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110166629 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "А. Ф.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. К.“ № 5, представлявано от управителя П. И., чрез процесуалния представител юрк. К., със съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, ет. 8, в качеството му на правоприемник на „М. Б.“ ЕООД, против Г. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П. П.“ № 14, партер, чрез адв. С..

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, дължими по сключен между страните Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив

№

AG0002044/03.04.2018 г., а именно сума в размер на 5 198,86 /пет хиляди сто деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща главница по падежирали и непогасени лизингови вноски по договора за периода от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 4 566,28 /четири 1 хиляди петстотин шестдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва за период от 25.08.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 203,94 /двеста и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за период от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 1 404,42 /хиляда четиристотин и четири лева и четиридесет и две стотинки), представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, сума в размер на 725,65 /седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание т.8.6 от приложимите Общи условия във връзка с чл.345, ал. 2 от ТЗ, сума в размер на 933,89 /деветстотин тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ, сума в размер на 3 670,90 /три хиляди шестстотин и седемдесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща остатъчна главница към датата на прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.07.2022 г., сума в размер на 334,08 /триста тридесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща заплатена държавна такса, както и сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е била издадена Заповед № 35820 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 20221110138235 от 2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 20221110138235 от 2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не е бил открит на установените адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, в качеството му на лизингополучател по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0002044/03.04.2018 г., е преустановил плащанията по същия, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5 198,86 лв., 2 представляваща главница по падежирали и непогасени лизингови вноски по договора за периода от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 4 566,28 лв., представляваща договорна лихва за период от 25.08.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 203,94 лв., представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за период от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 1 404,42 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, сума в размер на 725,65 лв., представляваща заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание чл.8.6 от приложимите Общи условия във връзка с чл.345, ал. 2 от ТЗ, сума в размер на 933,89 лв., представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ, сума в размер на 3 670,90 лв., представляваща остатъчна главница към датата на прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.07.2022 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба са налице твърдения, че на 03.04.2018 г. между „М. Б.“ ЕООД, в качеството на лизингодател и Г. Г. С., в качеството му на лизингополучател, бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0002044. В изпълнение на задълженията си, лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „BMW“ модел „Х5“, идентификационен номер на рама WBAFB71070LX74155, peг.№ СВ1692ММ и е предоставил ползването му на лизингополучателя, което обстоятелство е обективирано в Приемо - предавателен протокол от 03.04.2018 г. Посоченият автомобил е бил оценен на стойност 11 000 лв., като лизингополучателят не е имал самоучастие. Размерът на финансирането бил в размер на 11 000 лева, а всички съществени условия били подробно описани в договора, както и приетите от клиента Общи условия, ведно с приложенията, представляващи неразделна част от договора. В тази връзка, лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.

Ищецът твърди, че съгласно приложения към исковата молба Погасителен план, представляващ неразделна част от договора за финансов лизинг, между страните е бил уговорен срок от 46 месеца, изтичащ на 3

25.01.2022 г. Твърди, че фиксираният лихвен процент е бил уговорен в размер на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 468,14 лв.

Заявява, че лизингополучателят е преустановил плащанията по договорения погасителен план, в резултат на което твърди, че последното постъпило плащане от страна на лизингополучателя било реализирано на 06.04.2020 г. в размер на 185 лева. Твърди, че с посоченото плащане са били погасени задължения за настъпили падежи, предшестващи датата на плащане до вноска № 16 с падеж 25.07.2019 г. - частично погасена.

Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, лизингодателят е отправил нарочно уведомление до длъжника за разваляне на договора по реда на чл. 18 от ЗЧСИ и ГПК. Твърди, че посоченото уведомление е било връчено чрез залепване на адреса на длъжника.

Налице е твърдение, че лизингополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на лизинговия актив във владение на собственика лизингодател в указания срок от 2 работни дни след прекратяване на договора.

Предвид изложеното обстоятелство, на 20.04.2021 г. е била подадена жалба до Софийска районна прокуратура за обсебване, вследствие на което било образувано досъдебно производство № 15168/2021 г. по описа на 07 РПУ СДВР, пр.пр.№ 17796/2021 г. по описа на СРП, спряно срещу неизвестен извършител. Твърди, че на 12.04.2022 г. регистрацията на лизинговия актив в Пътна полиция била прекратена на основание „издирване“, като до момента на депозиране на исковата молба същият не е бил възстановен във владение на лизингодателя, явяващ се ищец в настоящото производство.

Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети като доказателства по делото.

С оглед установяване на твърдените обстоятелства, ищецът прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на подробно изложени в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Г. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

С., ул. „П. П.“ № 14, партер, чрез адв. С., с който отговор оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни и недоказани. Счита, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на 4

ЗЗП, поради което прави възражение за недействителност на процесния договор. Твърди, че в условията на договора не е установен механизма на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/, като е посочено, че същият е в размер 48.60%, без обаче да е посочена каквато и да било информация, относно направените допускания по Приложение №1 към чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Оспорва действителността на процесния договор, като счита, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Навежда твърдение за нищожност на клаузата от процесния договор, с която е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39.60%., поради противоречие с добрите нрави, като в случая е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена. В подкрепа на изложеното твърдение, заявява, че в случая се касае за отпуснат финансов лизинг за дума в размер на 11 000 лв. със срок за ползване от 3 години и 8 месеца, но видно от процесния договор, подлежащата на връщане сума възлиза на 21 637,64 лв., което потвърждава липсата на еквивалентност на насрещните престации между страните. Счита за неоснователна претенцията на ищцовото деужество, касаеща заплащане от страна на ответника на сума в размер на 725,65 лв., представляващи застрахователни премии и сума в размер на 933,89 лв., представляваща заплатен данък по чл. 52 от ЗМДТ, поради липсата на доказателства за реалното им заплащане от страна на ищеца.

Твърди, че ответникът е заплатил сума в размер на 10 000 лв., което обстоятелство е било изрично признато от представител на ищцовото дружество при извършване на процесуално-следствените действия по досъдебно производство № 15168/2021 г. на 07 РУ на СДВР, и по пр. пр. № 17796/2021 г., по описа на СРП.

С оглед всички изложени възражения в отговора на искова молба, счита, че поради наличието редица нищожни клаузи в процесния договор за лизинг, част от които касаят неговите съществени елементи, то същият, е нищожен.

Формулира искане да бъдат приобщени материалите по досъдебно производство № 15168/2021 г. на 07 РУ на СДВР, и по пр. пр. № 17796/2021 г., по описа на СРП.

С оглед установяването на отношенията между страните след изчезването на процесния автомобил, явяващ се предмет на процесния 5 договор, включително по отношение на отправени от страна на ищеца закани, ответникът прави искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 20221110138235 от 2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, от страна на ищеца на 14.07.2022 г. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сума в общ размер на 16 703,94 лв., дължима по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0002044/03.04.2018 г., от която сума в размер на 5 198,86 лв., представляваща главница по падежирали и непогасени лизингови вноски по договора за периода от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 4 566,28 лв., представляваща договорна лихва за период от 25.08.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 203,94 лв., представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за период от 25.07.2019 г. до 18.04.2021 г., сума в размер на 1 404,42 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, сума в размер на 725,65 лв., представляваща заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание т.8.6 от приложимите Общи условия във връзка с чл. 345, ал. 2 от ТЗ, сума в размер на 933,89 лв., представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ, сума в размер на 3 670,90 лв., представляваща остатъчна главница към датата на прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.07.2022 г., както и направените по делото разноски в размер на 434,08 лв., 6 от които сума в размер на 334,08 лв. за държавна такса и сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За претендираната сума по ч.гр.дело № 20221110138235 от 2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, в полза на „А. Ф.“ ЕООД, била издадена Заповед № 35820 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2022 г. срещу длъжника, ответник в настоящото производство.