Решение № 227 от 03.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в заседание при закрити врати на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело № 20262100900174 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон /ТЗ/.

Образувано е по молба на „ЕС АР ТИ“ ЕООД с ЕИК 201989074, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Камчия“ № 6, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Явор Иванов Русинов, чрез адв. Росен Диев, с искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството поради неплатежоспособност, настъпила на 31.03.2020 г.

Твърди се, че молителят не осъществява търговска дейност и не реализира стопански приходи след м.март 2020 г., като преди това е развивало дейност с обект, който е затворил по време на ковид пандемията и след този период няма наети лица. Сочи се, че дружеството има непогасени публични задължения към НАП в размер на 25 212,57 евро, както и други задължения в размер на 3 708,91 евро, за които са образувани изпълнителни дела и които задължения дружеството не е в състояние да погаси. Сочи се и че молителят не разполага с налични средства за покриване на разноските по несъстоятелността. Поради това, молителят счита, че е налице хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ и моли да бъде открито по отношение на него производство по несъстоятелност, като се обяви начална дата на неплатежоспособността 31.03.2020 г.

1

В с.з. молителят изпраща процесуален представител, ангажира доказателства и моли молбата да се уважи.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и след като извърши съвкупна преценка на доводите на молителя, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Видно от вписванията в търговския регистър по партидата на „ЕС АР ТИ“ ЕООД с ЕИК 201989074, дружеството има капитал в размер на 51,13 евро, като едноличен собственик на същия е Явор Иванов Русинов. Ежегодно са публикувани годишните финансови отчети на дружеството - последният за 2024 г.

Приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза установява, че дружеството е прекратило стопанската си дейност след 01.04.2020 г. и затрудненията му са с траен характер /за 2021 г. има подадена декларация, че същото не развива стопанска дейност/, банковите му сметки са закрити, има отчетени счетоводно само разходи за банкови такси през 2021 г. и през 2022 г. Единствените активи, с които разполага длъжникът /освен парични средства в размер на 6 336,11 лв., които по информация на управителя не са налични/ са 137 538 дяла, представляващи 90 % от капитала на „Промотайм“ ООД с ЕИК 201231108 с балансова стойност 27 000 лв. /13 804 евро/, като това дружество е подало декларация по чл.38, ал.9 от ЗСч, че не осъществява дейност от 2021 г. и в последния му публикуван баланс не са отразени активи, поради което вещото лице е заключило, че реалната пазарна стойност на дяловете, с които разполага молителят, е нулева. По справка в имотен регистър, „Промотайм“ ООД с ЕИК 201231108 не притежава и недвижими имоти, а след справка в ОД МВР Бургас е констатирано, че няма и ППС. Молителят има непогасени публични задължения към НАП в размер на 25 520,10 евро, от които 14 354,77 евро главница и 11 165,33 евро лихви. Срещу длъжника има висящо и изп.дело № 189/2026 г. на ЧСИ Делян Николов с район на действие БОС за задължения към частни лица в общ размер на общо 3 708,91 евро. От това е направен извод, че длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си и затрудненията му са с траен характер.

Активите на имуществото на длъжника не са достатъчни да покрият 2 паричните му задължения, които той от 01.04.2020 г. не е в състояние да изпълнява. Търговецът не разполага с налични средства за покриването на разходи в производството по несъстоятелност.

С Определение № 626/16.07.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е определил сумата от 6 000 евро за начални разноски по смисъла на чл.

629б от ТЗ и е указал на всяко заинтересовано лице, че може да заплати тези разноски в двуседмичен срок от обявяването на определението в търговския регистър. Обявяването е извършено на 17.07.2026 г., като до изтичането на дадения срок на 31.07.2026 г. определените начални разноски не са предплатени, нито е поискано продължаване на срока, за да се стори това.

При така установените по делото факти, съдът прави следните изводи:

Установява се безспорно, че дружеството-молител има непогасени изискуеми парични задължения, свързани с търговската му дейност – публичноправни задължения към държавата в размер на 25 520,10 евро и други кредитори на стойност 3 708,91 евро. След 01.04.2020 г. дружеството не развива стопанска дейност и няма наети лица, като след тази дата не е в състояние и да покрива задълженията си. Затрудненията му са с траен характер и са непреодолими. При тези данни и от анализа на финансовото състояние на дружеството съобразно изготвеното по делото експертно заключение, което съдът изцяло кредитира като изготвено от лице с нужните специални знания, компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси, се налага изводът, че е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2 от ТЗ, като дружеството не е било в състояние да обслужва кредиторите си след 01.04.2020 г.

Съгласно чл. 608, ал.1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, изключително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3. задължение по частно държавно вземане, или 4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Според чл.608, ал.3 от ТЗ 3 неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

Тази законова презумпция не е оборена от длъжника, като в производството не е установено обективното му икономическо състояние да позволява погасяване на задълженията. Напротив, вещото лице сочи, че дружеството не притежава никакви активи, при което се налага изводът, че затрудненията на дружеството са с траен характер.

В настоящия случай са налице хипотезите на чл. 608, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ, като по силата на законовата презумпция на чл.608, ал.3 от ТЗ съдът приема, че търговското дружество не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения, поради което е налице неплатежоспособност на търговеца. Спирането на плащанията, липсата на активи и на очаквани обороти от търговска дейност, които да могат своевременно да бъдат преобразувани в парични средства, необходими за погасяване на текущите задължения на търговеца, сочат на трайна обективна невъзможност дружеството да поеме задълженията си, респективно - на трайно състояние на неплатежоспособност на търговеца. Затрудненията на длъжника да заплаща задълженията си очевидно не са временни и той не разполага с имущество, с което да покрие плащанията. По тези съображения съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 625, предл. 1-во от ТЗ и по отношение на дружеството-молител следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 220/07.02.2018 г. по т.д. № 758/2017 г., І т.о. на ВКС, Решение № 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на І т.о., Решение № 33 по т.д.№ 915/2009 г. на ІІ т.о., Решение № 115 по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 90 по т.д.№ 1152/2011 г. на І т.о., Решение № 44 по т.д.№ 983/2011 г. на І т.о., Решение № 64 по т.д.№ 959/2009 г. на ІІ т.о. , Решение № 54 по т.д.№ 3035/2013 г. на ІІ т.о., Решение № 225 по т.д.№ 2572/2015 г. на І т.о. на ВКС и 4 др., началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора.

В конкретния случай трайното финансово затруднение на молителя е настъпило след 01.04.2020 г., тъй като тогава е спряна търговската дейност и след тази дата няма извършвани плащания и не са налице никакви активи.

Това обстоятелство мотивира съда да приеме, че моментът, в който дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, е 01.04.2020 г., която дата следва да се определи като начална дата на неплатежоспособността.

Тъй като дружеството-молител не разполага с налично имущество за покриване на началните разноски по откритото производство по несъстоятелност и тези разноски не са предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, съдът приема, че производството по несъстоятелност на дружеството следва да се открие при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

На молителя следва да бъде възложена дължимата по молбата държавна такса в размер на 127,82 евро на осн.чл.24, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

5

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ЕС АР ТИ“ ЕООД с ЕИК 201989074, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Камчия“ № 6, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Явор Иванов Русинов.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.04.2020 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ЕС АР ТИ“ ЕООД с ЕИК 201989074, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Камчия“ № 6, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Явор Иванов Русинов.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ЕС АР ТИ“ ЕООД с ЕИК 201989074.

ОБЯВЯВА „ЕС АР ТИ“ ЕООД с ЕИК 201989074 в несъстоятелност.

ДОПЪЛВА фирмата на длъжника с добавката „в несъстоятелност“.

СПИРА производството по несъстоятелност на „ЕС АР ТИ“ ЕООД с ЕИК 201989074.

ОСЪЖДА „ЕС АР ТИ“ ЕООД с ЕИК 201989074, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Камчия“ № 6, ет.5, ап.11, представлявано от управителя Явор Иванов Русинов да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 127,82 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър по партидата на търговеца на основание чл.