Решение № 233 от 14.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 233

12.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

5-ти наказателен

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова

Стойчо Тодоров Ненков (АП-София) като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600742 по описа за 2020 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия З. Д. С. , чрез упълномощения защитник адв.Исай СтА., против присъда от 18.12.2020г., постановена от Окръжен съд гр.Монтана по нохд №17/2019г. по описа на същия съд. С нея С. е бил признат за виновен по обвинение по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ години, както и по обвинение по чл.115 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 13 /тринадесет/ години, на основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 13 /тринадесет/ години, което да се търпи при първоначален строг затворнически режим. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Р. Л. Р. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от 06.08.2014г. и сумата от 400 лева разноски по делото. С. е осъден да заплати на гражданските ищци Х. А. И. , Д. А. И. и В. А. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 70 000 лева, ведно със законната лихва от 18.08.2014г. и на гражданската ищца Д. В. Я. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 18.08.2014г., с основание престъплението по чл.115 от НК, в останалата част 1 гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД МВР Монтана и на ОС Монтана, както и държавна такса върху уважените граждански искове. По отношение на веществените доказателства е разпоредено унищожаването им след влизане на присъдата в сила.

В жалбата на подсъдимия и в допълнението към нея са изложени доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. По отношение на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18 от НК се твърди, че деянието е несъставомерно, тъй като подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, като е упражнил правото си на защита срещу нападение против него, сина му С. П. и О. С.. По отношение на престъплението по чл.115 от НК се сочи, че неправилно е прието, че подсъдимият е автор на деянието, отново не е извършена преценка за приложението на чл.12, ал.1 от НК с оглед установеното нападение от пострадалия и други лица. В допълнението към жалбата са изложени съображения относно разминаването на действително установената фактическа обстановка и тази, приета от съда, анализират се отделните доказателства, според допълнението, фактите са необективно и непълно изследвани, някои са тълкувани превратно, което е довело до неправилно формиране на волята на съда. По отношение на уврежданията на пострадалия Р. Р. съгласно СМЕ е установено, че се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като е приел, че е осъществено деяние по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, съдът е нарушил материалния закон. Уврежданията, със силата на нанасянето им, не могат да причинят смърт, което е съществено за съставомерността на деянието, неправилен е и изводът, че подсъдимият не е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.

Нападателите са имали значително преимущество предвид по-големия им брой, нападението е било организирано по-рано, чрез изпращане на съобщение до свидетеля П., за да го примамят в с.Портитовци. По отношение на деянието по чл.115 от НК се твърди, че авторството не е доказано, съдът е приел, че показанията на свидетелите С. И., В. В. и Р. Р. изясняват в пълнота инцидента, но не е посочено на какво се дължат съществените противоречия в показанията на тези свидетели в отделните етапи на делото и по какъв 2 начин те са отстранени. Не са обсъдени показанията на свидетелите П. Т., Г.

Г., М. К., Р. И., Г. К. и И. П.. При анализа на показанията на свидетелите П. и С., както и на обясненията на подсъдимия, е игнорирано цялостното съдържание, като са извадени отделни части, непълно и недетайлно е обсъдено местонахождението на участниците в инцидента, възможността им да възприемат случващото се и оттам да се направи извод за достоверност на показанията. Формалният подход на съда да отрази, че тези гласни доказателства са заинтересовани, означава отказ от детайлен анализ. В мотивите изобщо не е било обсъдено, че в показанията на свидетелите Г., В., И., К. и Р., дадени на ДП, се сочи, че С. е държал нож и го използвал към А..

Не е обсъдено в мотивите дали ножът, приложен като веществено доказателство по делото, е бил използван от подсъдимия, дали с него са причинени телесните увреждания на Р. и А., в тази насока не са обсъдени и обясненията на подсъдимия при предявяването на ножа. Посоченото от съда в мотивите относно причините за инцидента също противоречи на установеното относно този факт, не са изяснени причините за присъствието на всички лица, установени по делото, на мястото на инцидента. Затова се твърди, че обвинението по чл.115 от НК е недоказано. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по двете обвинения и отхвърляне на гражданските искове като неоснователни. Алтернативно, ако се приеме наличието на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота на мотивите относно съществените факти и обстоятелства, едностранчива оценка на установените факти и липса на обсъждане на възраженията на защитата, се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата не се съдържат доказателствени искания.

Постъпила е и въззивна жалба против присъдата от адв.Б., повереник на частните обвинители и граждански ищци Х. И., В. И., Д. И. и Д. Я., в която се твърди, че тя е правилна и законосъобразна в частта, с която подсъдимият С. е признат за виновен, но наложеното наказание е явно несправедливо, а обезщетенията за неимуществени вреди са занижени. Изложени са подробни съображения защо наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, нито на отегчаващите вината обстоятелства, правилната квалификация би следвало да е по чл.116, ал.1, т.4 от НК, тъй като 3 са повдигнати две обвинения, а претенциите на защитата, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, не са доказани по какъвто и да било начин, несъстоятелни са юридически и логически са неиздържани.

Единственото смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало, но на фона на многобройните отегчаващи вината такива – извършване на убийство чрез употреба на хладно оръжие, нанасяне на множество прободни наранявания на повече от две лица, престъпната упоритост, жестокост, коравосърдечие и дързост на осъщественото нападение срещу няколко лица, при което са наранени две от тях, след което нападението е било продължено, сочи на неоправдано ниско наказание, а също и неправилност на отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.24 от НК. Иска се увеличаване на наказанието до максималния размер, предвиден за обвинението по чл.115 от НК, алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК, както и да бъдат уважени гражданските искове в тяхната цялост. В жалбата не се съдържат доказателствени искания.

Постъпило е становище от частния обвинител и граждански ищец Р. Л.

Р. , в което твърди, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия адв.СтА. е неоснователна, а тази на повереника адв.Б. е основателна.

Представителят на САП намира жалбата на защитника на подсъдимия С. за неоснователна, счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, съответства на доказателствата, а видът и размерът на наложеното наказание съответстват изцяло с данните за личността на дееца и предвиденото в правната норма. Затова иска атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Х. И., В. И., Д. И. и Д. Я. адв.М. счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неправилна оценка на доказателствата, превратно тълкуване на същите, необоснованост на съдебния акт и неизяснена фактическа обстановка не намират опора в материалите по делото, видно от мотивите. Според него на доказателствата по делото е дадена обективна оценка, като е формиран законосъобразен и правилен краен извод за безспорна доказаност на престъплението. Не отговаря на истината и твърдението, че липсват мотиви, 4 както и че не е обсъдено приложението на разпоредбата на чл.12 от НК, съдът е дал убедителен отговор защо не е приложил института на неизбежната отбрана. Иска се присъдата да бъде потвърдена относно приетата за установена фактическа обстановка. Относно наложеното наказание, според повереника присъдата е явно несправедлива, игнорирана е степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът е изхождал единствено от чистото му съдебно минало, но не е обърнато достатъчно внимание на механизма на извършване на престъплението, високата обществена опасност на дееца, причиняването на убийството с хладно оръжие, времето, мястото и начина на извършване. Според повереника, следва да се приложи и разпоредбата на чл.24 от НК, като се отчете, че са извършени две изключително опасни и тежки умишлени престъпления, затова се иска увеличаване на размера на общото наказание. Не са взети под внимание и изключително тежките последици за гражданските ищци от загубата на близък човек, затова се иска корекция и в гражданско осъдителната част на присъдата.

Защитникът адв.СтА. пледира присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която С. да бъде признат за невиновен по двете обвинения или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане по изложените в жалбата съображения.

Защитникът адв.Б. поддържа същото становище и иска отмяна на присъдата, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият С. поддържа становището на защитниците си, в последната си дума иска да бъде оправдан.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК , установи, че първоинстанционният съд, в мотивите на присъдата си правилно е установил и възпроизвел фактическата обстановка. Въззивният съдебен състав възприема фактическите констатации в тази присъда, като на свой ред счита за установени и доказани следните 5 факти, относими към предмета на делото:

Подсъдимият З. С. към 06.08.2014г. живеел със съпругата и сина си С. П. в гр.Вършец, обл.Монтана. Синът му живеел на съпружески начала с К. Р., от връзката им се родили две деца, но в началото на 2014г. Р. го напуснала и се върнала да живее в с.Портировци, при родителите си. Впоследствие заживяла там на съпружески начала със С. И.. На 06.08.2014г. С. П. получил в профила си във Фейсбук съобщение от К., че родителите й са заминали и тя иска де се върне при него, затова го повикала да я вземе от с.Портировци, като за целта му определила среща на моста преди селото. С. П. тръгнал заедно с баща си З.

С. и свидетеля О. С., с лек автомобил м.“Лада“ ВАЗ 2107 с ДК№********, на моста преди с.Портировци спрели, но Р. не дошла на срещата. Вместо нея на моста пристигнали В. В., чиято племенница е Р., заедно със С. И., защото разбрали,че са дошли хора от Вършец, за да я вземат. След тях дошли Р. Р., А.

А., В. И., а впоследствие и други хора от селото. В. В. попитал подсъдимия и придружаващите го защо са дошли, когато родителите на Р. отсъстват, но С. му казал, че знаят за това и са дошли да вземат К.. И. предложил на П. да отидат да я попитат с кой от тях двамата иска да живее, П. се съгласил, но С. го спрял, като му казал да не ходи в селото, защото ще го бият. П. и И. започнали да се карат относно написаното съобщение, станало повод за идването на П., за да вземе обратно Р., през това време Р. Р. опитал да преустанови разправията, като поканил В. и И. да си тръгват. В хода на възникналата разправия, С. отворил вратата на автомобила, взел от вътре нож и нанесъл с него два удара в областта на тялото на Р. – в предно-страничната повърхност на гръдния кош, след това се опитал да му нанесе удар в корема, но само го одраскал, защото Р. бил издърпан от В. И. и паднал на земята.