Определение № 1118 от 06.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1118 гр. Благоевград, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20251200501335 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на М. К. Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. Е. Я. срещу Решение № 421 от 05.11.2025 г. по гр. д. № 515/2025 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев.

С обжалвания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателката срещу Община Гоце Делчев, БУЛСТАТ 000024745, иск ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 22 407,32 лв., от които 2407,32 лв. – обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди и 20 000 лв. – за неимуществени вреди, вследствие на бездействието и неизпълнението на задълженията на ответника да ремонтира и обезопаси собственото му и повереното му за стопанисване имущество пешеходен тротоар, находящ се в близост до кръстовището на улица „Солун“ и улица „Христо Ботев“ в град Гоце Делчев, пред входа на магазин „STYLER“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2024 г. /датата на настъпване на увреждането/ до датата на окончателното й изплащане. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил М. Т. да заплати на Община Гоце Делчев сума в размер на 278,60 лв. за съдебно-медицинска експертиза, деловодни разноски и сума в размер на 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката счита, че са неправилни изводите на районния съд, че тя не е доказала къде е настъпил инцидента, каква е причината за настъпването му, която да е в следствие от противоправно действие/бездействие на ответника, намиращо се в причинна връзка с настъпилите вреди. Поддържа, че съдът неправилно е игнорирал показанията на А. Д.. Счита, че от показанията й се установяват мястото и начина на нараняването. Поддържа, че от доказателствата по делото се 1 установява, че инцидента е станал на 09.11.2024 г., която дата е отразена в медицинските документи. Изразява несъгласие с извода на съда, че показанията на Д. са противоречиви.

Счита, че това, че свидетелката сочи, че инцидентът е станал в делничен ден, не обуславя извод, че показанията й не са достоверни. Намира, че Община Гоце Делчев като стопанин на пътя е имала задължение да поддържа тротоара в изправно състояние и че като не е сторила това чрез своите служители с бездействие е създала предпоставка за настъпването на инцидента. Навежда доводи, че това представлява незаконосъобразно поведение. Счита, че от доказателствата се установява, че вредите са в причинно-следствена връзка с него.

Намира, че изводите на съда, които са в противоположния смисъл противоречат на закона и на доказателствата по делото. Намира, че съдът не е обсъдил дали е настъпвала вреда и какъв е бил нейния размер. Навежда доводи за настъпването на твърдените неимуществени вреди и за основателност на предявения иск за тяхното обезщетяване в претендирания размер. Счита, че от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се е установило, че през процесния период ищцата е получила обезщетение за временна неработоспособност в размер, който е с 2154,49 лв. по-малък от трудовото й възнаграждение. Затова намира, че това е размера на нанесените й имуществени вреди. Намира, че не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Навежда, че от доказателствата не се установява тротоарът да е бил ремонтиран продължителен периода от време, нито да е бил в добро състояние. Счита, че показанията на свидетеля, ангажиран от ответника, не кореспондират с останалия доказателствен материал. Сочи, че не се доказва, че за настъпването на вредите е виновен ищеца. Намира за неправилни изводите на районния съд, че не са доказани предпоставките за уважаване на исковата претенция. Жалбоподателката счита, че е установила обстоятелствата, които са в нейна тежест на доказване за основателността на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Поддържа, че твърденията, които е изложила в исковата молба, са били потвърдени от показанията на Д., Я. и Я., както и от експертните заключения. Счита, че ответника не е доказал твърдените от него обстоятелства, изключващи правата, които се претендират от ищцата. Намира, че ответникът не е доказал, че тротоарът не е бил повреден, нито е установил виновно поведение на ищцата. Поддържа, че доказателство за твърдението й, че тротоарът е бил повреден, е обстоятелството, че на 06.11.2025 г. е извършен ремонт, като именно повредената плочка, в която се е спънала ищцата, е била сменена, а тротоарното пространство около нея е било пренаредено и вече няма подвижни или неравни плочки в този участък от тротоара. Навежда, че районният съд е допуснал нарушение на чл.

172 ГПК като е отказал да кредитира показанията на свид. Д.. Жалбоподателката навежда доводи, поради които счита, че следва да се кредитират показанията на тази свидетелка.

Навежда, че вероятно поради изминалия период от време Д. е заявила, че инцидентът е станал в делничен ден. Сочи, че не е налице невъзможност ищцата след това да се е върнала в магазина при свидетелката и след края на работното време на магазина. Счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК. Поддържа, че за нея е обективно невъзможно да представи като доказателство записи от камери на инцидента. Сочи, че не е установявала друго лице, което да е било свидетел на инцидента и че именно затова не е ангажирала и други свидетели по делото. Навежда доводи за необоснованост на съдебното решение. Моли 2 обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо това да се уважат предявените искове. Претендира разноските за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба на Община Гоце Делчев, подаден чрез адв. М. И., в който са наведени доводи за нейната неоснователност и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Въззиваемият намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателката. Излага съображения за обоснованост на решението.

Моли да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1335/2025 г. на Окръжен съд Благоевград на 05.11.2026 г. от 09:30 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: жалбоподателката М. К. Т., чрез адв. Е. Я.; въззиваемия Община Гоце Делчев, чрез адв. М. И..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1118 гр. Благоевград, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20251200501335 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на М. К. Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. Е. Я. срещу Решение № 421 от 05.11.2025 г. по гр. д. № 515/2025 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев.

С обжалвания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателката срещу Община Гоце Делчев, БУЛСТАТ 000024745, иск ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 22 407,32 лв., от които 2407,32 лв. – обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди и 20 000 лв. – за неимуществени вреди, вследствие на бездействието и неизпълнението на задълженията на ответника да ремонтира и обезопаси собственото му и повереното му за стопанисване имущество пешеходен тротоар, находящ се в близост до кръстовището на улица „Солун“ и улица „Христо Ботев“ в град Гоце Делчев, пред входа на магазин „STYLER“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2024 г. /датата на настъпване на увреждането/ до датата на окончателното й изплащане. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил М. Т. да заплати на Община Гоце Делчев сума в размер на 278,60 лв. за съдебно-медицинска експертиза, деловодни разноски и сума в размер на 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката счита, че са неправилни изводите на районния съд, че тя не е доказала къде е настъпил инцидента, каква е причината за настъпването му, която да е в следствие от противоправно действие/бездействие на ответника, намиращо се в причинна връзка с настъпилите вреди. Поддържа, че съдът неправилно е игнорирал показанията на А. Д.. Счита, че от показанията й се установяват мястото и начина на нараняването. Поддържа, че от доказателствата по делото се 1 установява, че инцидента е станал на 09.11.2024 г., която дата е отразена в медицинските документи. Изразява несъгласие с извода на съда, че показанията на Д. са противоречиви.

Счита, че това, че свидетелката сочи, че инцидентът е станал в делничен ден, не обуславя извод, че показанията й не са достоверни. Намира, че Община Гоце Делчев като стопанин на пътя е имала задължение да поддържа тротоара в изправно състояние и че като не е сторила това чрез своите служители с бездействие е създала предпоставка за настъпването на инцидента. Навежда доводи, че това представлява незаконосъобразно поведение. Счита, че от доказателствата се установява, че вредите са в причинно-следствена връзка с него.

Намира, че изводите на съда, които са в противоположния смисъл противоречат на закона и на доказателствата по делото. Намира, че съдът не е обсъдил дали е настъпвала вреда и какъв е бил нейния размер. Навежда доводи за настъпването на твърдените неимуществени вреди и за основателност на предявения иск за тяхното обезщетяване в претендирания размер. Счита, че от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се е установило, че през процесния период ищцата е получила обезщетение за временна неработоспособност в размер, който е с 2154,49 лв. по-малък от трудовото й възнаграждение. Затова намира, че това е размера на нанесените й имуществени вреди. Намира, че не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Навежда, че от доказателствата не се установява тротоарът да е бил ремонтиран продължителен периода от време, нито да е бил в добро състояние. Счита, че показанията на свидетеля, ангажиран от ответника, не кореспондират с останалия доказателствен материал. Сочи, че не се доказва, че за настъпването на вредите е виновен ищеца. Намира за неправилни изводите на районния съд, че не са доказани предпоставките за уважаване на исковата претенция. Жалбоподателката счита, че е установила обстоятелствата, които са в нейна тежест на доказване за основателността на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Поддържа, че твърденията, които е изложила в исковата молба, са били потвърдени от показанията на Д., Я. и Я., както и от експертните заключения. Счита, че ответника не е доказал твърдените от него обстоятелства, изключващи правата, които се претендират от ищцата. Намира, че ответникът не е доказал, че тротоарът не е бил повреден, нито е установил виновно поведение на ищцата. Поддържа, че доказателство за твърдението й, че тротоарът е бил повреден, е обстоятелството, че на 06.11.2025 г. е извършен ремонт, като именно повредената плочка, в която се е спънала ищцата, е била сменена, а тротоарното пространство около нея е било пренаредено и вече няма подвижни или неравни плочки в този участък от тротоара. Навежда, че районният съд е допуснал нарушение на чл.