Решение № 84 от 06.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

ПЕТЯ СТОЯНОВА

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600375 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 13/13.03.2024г., постановена по НОХД №54/2023г.

Русенският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Г. М. за виновен в това, че на 21.06.2022г. в Русе, в условията на продължавано престъпление с две отделни деяния /на два пъти, дал дар – две банкноти,всяка с номинал 50 лева, със сериен №ГК30055179 и сериен №ГЗ34589624, общо 100лева, на длъжностни лица,които заемат отговорно служебно положение – полицейски органи:младши инспектор Ц. С. Ц.,младши автоконтрольор първа степен в група “Организация на движението,пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе и младши инспектор Т. Я. Г.– младши автоконтрольор първа степен в група“ Организация на движението,пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Русе, за да не извършат действия по служба,осъществяващи контрол по безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения по ЗДвП-да приключат проверка за установяване и разкриване на административно нарушение или престъпление, поради което и на основание чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „Глоба“ в размер 1500 лева.

На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален Общ режим.

1

На основание чл. 68, ал 1 от НК е постановено подсъдимият М. да изтърпи изцяло и отделно и наложеното му по НОХД№351/22г. на РС-Добрич наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.

В тежестта на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.Съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства.

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от адв.О. Б., защитник на подсъдимия М., в която се правят оплаквания за нейната неправилност,незаконосъобразност и необоснованост.Излагат се доводи,че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се явява недоказана от събраните по делото доказателства.Твърди се,че подсъдимият М. не е влизал в полицейския автомобил и не е давал там подкуп,което се установява от показанията на полицейските служители и най-вече от заключението на допълнителната техническа експертиза.Правят се оплаквания, че Русенският окръжен съд е приел фактология различна от тази описана в обвинителния акт и предвид на това,че делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия е нарушено съществено правото му на защита.В тази насока се излагат съображения, че първата инстанция не е приобщила и показанията на важен свидетел очевидец – св.М. М.,както и обясненията на подсъдимия Г. М.,дадени на досъдебното производство,с което се претендира,че обективната истина по делото не е разкрита.Въз основа на тези оплаквания се твърди,че разглеждането на делото по реда на задочното производство от първата инстанция е в нарушение със закона, което е и основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.Аргументират се доводи, че основните доказателствени изводи първият съд е направил въз основа на показанията на свидетеля Ц.,които били в унисон със заключенията на техническата експертиза и допълнителната такава, който извод се явява необоснован.Сочи се,че с оглед забраната визирана в чл.281 ал.8 от НПК е недопустимо осъдителните изводи на съда да почиват на приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания на свидетелите С. В. и Т. Г. от досъдебното производство,а от друга,че същите следва да бъдат изключени от доказателствената маса, тъй като подсъдимият не е имал възможност нито на досъдебното производство,нито в съдебната фаза на процеса да ги оспори,с което се претендира,че е нарушено правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ.Правят се оплаквания,че няма нито едно доказателство обосноваващо субективната съставомерност на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд и затова, че банкнотите са били поставени в сгънатия лист от него.Въз основа на тези доводи се правят оплаквания, че присъдата почива на предположения и обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.Прави се искане въззивният съд да отмени атакуваната присъда и постанови нова – оправдателна или алтернативно върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд,поради допуснати съществени процесуални нарушения,неотстраними от въззивната инстанция.

2

Въззивното производство е второ по ред.

С Решение №85 от 26.06.2025г. по ВНОХД№215/24г. ВТАС е потвърдил присъда №13 от 13.03.2024г. постановена по НОХД№54/23г. по описа на Русенския окръжен съд.Решението е било обжалвано от защитника на подсъдимия Г. М. пред ВКС.С Решение №532 от 08.12.2025г. по н.д.

№836/25г. по описа на ВКС въззивният съдебен акт е бил отменен, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, изразяващи се в това, че обясненията на подсъдимия Г. М., дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник, не са били приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК, с което е нарушен принципа за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина съгласно чл.13 от НПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТАС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативната прокуратура-Велико Търново намира въззивната жалба за неоснователна,а постановената присъда за правилна,законосъобразна и обоснована със събраните по делото доказателства.Изразява становище,че първоинстанционният съд коректно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните по делото доказателства.Излага,че производството се е развило законосъобразно в отсъствието на подс. М., като не са налице процесуалните нарушения наведени от защитата.Изразява становище,че субективната съставомерност на престъплението е изяснена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.Намира атакуваната присъда за правилна, законосъобразна и справедлива и като такава предлага да бъде потвърдена,а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна.

Адв. Р., защитник на подсъдимия, преупълномощен от адв.Б., намира атакуваната присъда за незаконосъобразна и неправилна.Аргументира доводи,че обясненията на подсъдимия М., приобщени от въззивния съд по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК и версията му, че е дал на полицейските служители документите, които са му били предоставени от неговия брат, без да знае, че в тях са сложени пари, не е опровергана от другите събрани по делото доказателства.Въз основа на тези доводи претендира недоказаност на обвинението и пледира съдът да се произнесе с оправдателен диспозитив.От друга страна счита,че двете банкноти не са преминали във фактическата власт на двамата полицейски служители и предлага съдът да обсъди дали престъплението не е останало във фазата на опита.Алтернативно пледира, ако съдът не възприеме аргументите за недоказаност на обвинението, да намали наложеното на подсъдимия наказание, като наред със смекчаващите отговорността му обстоятелства отчете и продължилото почти четири години производство по делото,което не е по вина на подсъдимия.

Производството пред първата и пред настоящата инстанция протече в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „б“ от НПК.

3

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, наведените във въззивната жалба оплаквания и след като провери служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.

313 и чл. 314 от НПК,за да се произнесе взе предвид следното:

На първо място въззивния съд намира за неоснователни доводите във въззивната жалба на адв.Б., че първоинстанционният съд неправилно е преценил наличието на основания по чл. 269 ал. 3 от НПК и разгледал делото и постановил съдебния си акт при условията на „задочно“ производство, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия и е препятствало разкриването на обективната истина по делото.Окръжният съд е положил максимални процесуални усилия да издири подсъдимия Г. М. и след проведеното щателно издирване местонахождението му не е било установено.Подсъдимият М. има постоянен адрес в България, било му е повдигнато обвинение и с Определение на окръжен съд – Русе спрямо него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, определена да се изпълнява точно на посочения от подс. М. постоянен адрес, който акт му е бил обявен лично.Освен това му е била наложена и друга мярка за процесуална принуда - „забрана за напускане пределите на Република България“. Въпреки това подсъдимият се е отклонил от определената му мярка за неотклонение „домашен арест“, без да съобщава за новото си местопребиваване, като с поведението си сам се е поставил в ситуация да не участва лично във водения срещу него наказателен процес.Местонахождението на подсъдимия и към момента на въззивното производство по делото не е установено и същият не е намерен, за да бъде призован.От приложените по делото справки от Сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР Русе е установено, че независимо от проведеното щателно издирване,което е продължило повече от две години и половина, местонахождението на лицето не е установено.Подсъдимият сам е препятствал изпълнението на процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК, а първият съд след положени значителни усилия /изискал и събрал множество писмени доказателства/ за неговото издирване и призоваване, включително е променил и мярката му за неотклонение в по-тежка такава – „задържане под стража“, законосъобразно е преценил, че в случая са приложими условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, като е дал ход на делото в негово отсъствие, аргументирайки се подробно, че това не би попречило за разкриването на обективната истина. Освен това подс. Г. М. се представлява от упълномощен от него защитник още от хода на досъдебното производство – адв. Б., като в протокола за разпит от 23.06.2022 г. е посочил: - че към този момент не работи в Република Германия; - че се намира на адреса, който е заявил пред разследващите органи, за да гледа децата си и желае всички документи, свързани с това производство да му се връчват чрез адвоката му, а за извършване на процесуални действия с негово участие – да бъде призоваван отново чрез упълномощения му защитник /л. 46 – л. 47 от ДП/.При това положение неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба на адв.Б.,че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия е накърнило правото му на защита и е попречило за разкриване на обективната истина по 4 делото.При проведеното съдебно следствие във въззивната инстанция бяха приобщени обясненията му дадени на досъдебното производство,респективно проверена версията му относно инкриминираните събития чрез съпоставката им с всички други събрани по делото доказателства, значими за релевантните факти,позволяващи изясняването на фактологията по делото.Взетото решение за разглеждане на делото по реда на задочното производство е в съгласие и с Решение на СЕС, Трети състав от 20.05.2025г. по дело №С-135/25 PPU /К./, тъй като обвинението по обвинителния акт съответства на деянието, предмет на обвинението в досъдебното производство и неговата правна квалификация,които са били лично предявени на подсъдимия в присъствието на защитник.Той е бил наясно, че срещу него ще се води съдебен процес и умишлено е направил така, че да избегне официално получаване на информация относно датата и мястото на съдебния процес.Подсъдимият е упълномощил лично защитник в лицето на адв.Б., който го е представлявал както на досъдебното производство,така и в съдебната фаза на процеса.Отразените изявление в протокола за разпит на М. от