Решение № 19 от 26.01.2019, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№………… 26.01.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н

В

И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД , III-ти въззивен наказателен състав на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

КАЛОЯН ГЕРГОВ

Секретар: Александра Сергева като разгледа докладваното от съдията ГЕРГОВ

ВНЧХД

№ 995 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 152/27.09.2018 г., постановена по НЧХД №

3234/2017г.,VI-ти н.с. на П.ски районен съд е признал подсъдимата

Д.Н.Т.,родена на ***г***, българин, български гражданин,със средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за виновна в това, че на 06.09.2016г в гр.П., ул.“*****“ **/** се заканила на Л.Г.А. с престъпление против нейната личност, а именно, че ще я „вкара в гроба”, и така „ще я нареди, че да я возят в инвалидна количка” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъдил на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с тригодишен изпитателен срок.

Със същият съдебен акт РС-П. признал подсъдимата Д.Т. за виновна и в това, че по същото време и място казала нещо унизително за честта и достойнството на Л.Г.А., в нейно присъствие, а именно - „уличница, бездомница и долна курва”, поради което и на основание чл.146, ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъдил на наказание глоба в размер на 1000 лв. като на основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото `и обвинение по чл.147, ал.1 от НК за това,че по същото време и място и на

07.09.2016г. чрез сигнал вх.№4-24/27.09.2016г до НЕЛК - гр.София да е разгласила позорно обстоятелство за Л.Г.А., а именно, че здравословното състояние на Г. не отговаря на тежката диагноза описана в експертното решение на ТЕЛК за инвалидност.

Първоинстанционният съд определил на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата Д.Н.Т. едно общо най-тежко наказание от четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението му с тригодишен изпитателен срок като присъединил на основание чл.23, ал.3 от НК към него наказанието глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв., осъдил Т. да заплати на основание чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД на тъжителката Л.Г.А. сумата от

1500 лв., от които 750 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесените обиди и 750 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди за отправените закани, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 06.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 3000 лв. отхвърлил иска като неоснователен като се произнесъл и по направените деловодни разноски - държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в размер на 120 лв.,

220 лв. разноски по назначената геодезическа експертиза, които присъдил да се заплатят по сметка на П.ски районен съд.

В допълнение РС-П. осъдил подсъдимата да заплати деловодните разноски направени от тъжителя за повереник в размер на 400 лв. и отхвърлил предявения срещу него граждански иск за заплащане на сумата 1500 лв., представляваща размера на причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение по чл.147, ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.

Срещу така постановената присъда е подадена бланкетна въззивна жалба от адв.Ж.Н. от ПлАК,в която се релевират всички възможни оплаквания за неправилност на първоинстанционната присъда.Твърди се,че РС-П. не е изследвал относимите по делото обстоятелства,подлагайки ги на внимателен анализ поотделно и в съвкупност,а обвинението е недоказано по несъмнен начин,с което практически се претендира нарушение на разпоредбите на чл.14,чл.107 и чл.303,ал.2 от НПК.Акцентира се общо върху гласни доказателства,събрани при разпита на незаинтересовани свидетели,които установяват според защитника невинността на въззивния жалбоподател,както и липсата на мотив за извършване на вменените деяния от негова страна като се претендира неговото оправдаване и присъждане на направените деловодни разноски.

Непосредствено преди въззивното заседание по делото е депозирано допълнително писмено изложение по чл.320,ал.4 от НПК,в което пунктуално е аргументирана от защитника на въззивния жалбоподател неправилността и необосноваността на атакуваната присъда,по които аргументи ОС-П. ще се произнесе по-долу в мотивите си,за да избегне преповтарянето на доводите като групира същите съобразно тяхната насоченост,за да даде своя отговор по тях.Допълнително са представени във връзка с депозираното изложение и писмени доказателства касаещи здравословното състояние на жалбоподателя.

Пред

П.ски ОС въззивния жалбоподател Д.Т. и защитника `и се явяват лично като поддържат молбата си за приобщаване на представените писмени доказателства,не отправят искане за събиране на други в рамките на откритото пред тази инстанция съдебно следствие, включително и се въздържат от ангажиране на обяснения с оглед принципната позиция,която са възприели още пред първостепенния съд. Адвокат Н. намира,че липсва мотив за извършване на деянията,а показанията на свидетелите Р.З.,С.В. и Ю.А. установяват невинността на подзащитната му,която се уличава единствено от показанията на свидетеля К.,който намира,че е в близки отношения с тъжителката. В заключение претендира постановяване на оправдателен съдебен акт и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззивният жалбоподател поддържа становището на защитника си и моли съда за своето оправдаване.

Ответникът по въззивната жалба – Л.Г.А. редовно призована не се явява и не взема лично отношение по жалбата.

Повереникът

`и – адв.А.К. *** моли съда да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна и се присъдят направените пред тази инстанция разноски от доверителката `и.Намира,че РС-П. е изградил вътрешното си убеждение върху внимателно изследване на събраните по делото доказателства като ги е съпоставил поотделно и в съвкупност и е разкрил действителното им съдържание,с което е дал аргументиран отговор на въпросите,които са било поставени пред него.Доводите на защитника обективирани в пространното допълнително изложение определя като емоционална оценка на фактите и личността на подсъдимата като намира,че същия е акцентирал върху отделни фрагменти от мотивите, изваждайки ги от смисловия им контекст.Повереникът подчертава,че първоинстанционния съд правилно е изградил съдебния си акт въз основа на показанията на свидетелите М. К. и Й. А.,като е намерил допълнителна опора на своите фактически изводи в гласните доказателства събрани при разпита на свидетелите И.И. и Д.Л.,както и в заключението по изготвената по делото геодезическа експертиза,която е опровергала гласните доказателства,които защитата на подсъдимата е събрала в подкрепа на защитната си теза и които противно на твърденията за декларативното им изключване от доказателствената маса са били предмет на задълбочена оценка от РС-П..

П.ският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени доказателства, обжалвания съдебен акт, изложението по жалбата и допълнителното изложение и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря /с допълнителното изложение/ на изискванията на чл.320 от с.н.а., поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда първоинстанцион-ният съд е извършил анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства като е приел за установено следното от фактическа страна:

Тъжителката Л.Г.А. и подсъдимата Д.Н.Т. ***, като първата обитавала имот с идентификатор 1337, а втората - имот с идентификатор 1336,съгласно скица на поземлен имот №1536671-22.01.2018г. на АГКК - гр.П..

Л.А. заедно със свидетелката Й. П. А.,нейна майка, живели в къща – близнак в посочения поземлен имот с административен адрес - ул.“*****“ **а, като в имота била изградена и пристройка, северно от жилищната сграда и стопанска постройка.

Подсъдимата Т. живеела на съпружески начала със свидетеля Ю.М.А. в къща – близнак на ул.“*****“ **, като в имота била построена и стопанска постройка, северно от жилищната сграда на западната граница.

Л.Г.А. била инвалидизирана с ЕР №1951/04.06.2013г. на

ТЕЛК за общи заболявания, ІІ-ри състав при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД гр.П. с 100 % т.н.р. с чужда помощ с пожизнен срок на определения процент т.н.р., с диагноза :“Последици от мозъчносъдова болест, АХ 3 степен, състояние след исхимичен инсулт в БЛСМА, тежка десностранна спастична хемипареза, плегия за ръката с предилекционни контрактури, сензомоторна афазия“. В експертното решение било отразено още, че състоянието е дефинитивно.

През месец май, 2016г. било извършено трасиране от геодезист по кадастралната граница на имотите на частната тъжителката и подсъдимата, след депозиране на нарочно заявление до Община-П., въз основа на което тъжителката изградила лека прозирна телена ограда.

Последното влошило отношенията между тъжителката от една страна и подсъдимата и житейския `и спътник от друга като последните са настроили негативно към А..

В ранния следобед на 06.09.2016г. тъжителката седяла на пейка в двора на къщата си заедно със свидетелите М. К. и Й. А.. Споделила им намерението си да се поразходи по пътеката и щом достигнала до ъгъла на къщата Д.Т.,която се намирал в съседния имот крещейки я нарекла „уличница“ и „бездомница“.Свидетелят К. възприел виковете на Т.,притичал и `и казал да преустанови отправянето на обиди.Последното озлобило подсъдимата,която нарекла тъжителката - „уличница“ и „долна курва”, а нейната майка – свидетелката Й. А.: „дърта курва”.Заявила на тъжителката,че симулира заболяването си като по този начин, получавайки инвалидна пенсия, източва НОИ като и заявила, че „ще я вкара в гроба”,а също и „така ще я нареди, че да я возят в инвалидна количка”.Казала на К.,че била приготвила „две инвалидни колички, едната да вози тъжителката А., а в другата майка й – дъртата курва”.Произнесените от подсъдимата закани и агресивното `и поведение притеснили силно болната Л.А.,която изпитала силна обида и унижение от описаното поведение и в нея се формирал основателни опасения за възможността от осъществяване на заканите на Т. за саморазправа. Почувствала се зле,получила силно главоболие и загуба на равновесие като благодарение на подкрепата на свидетеля К. се прибрала у дома си.

На 07.09.2016г. подсъдимата депозирала сигнал вх.№С-24/07.09.2016г. до НЕЛК - гр.София, в който заявила, че моментното здравословно състояние на тъжителката не отговаря на тежката диагноза посочена в решението на ТЕЛК, и поискала да бъде извършено повторното `и освидетелстване.

На 07.09.2016г. тъжителката Л.А. депозирала жалба №177200-9219/07.09.2016г. до I-во РУ при ОД на МВР-П., в която описала поведението на подсъдимата Д.Т. на 06.09.2016г. относно отправените обиди и извършеното заплашване, и поискала органите на МВР да я предупредят да не се занимава с нея и ако има претенции да ги отнася към компетентните органи.

С писмо рег.№177200-9340/10.09.2016г.

Началника на I-во РУ при

МВР-П. уведомил Л.А., че по повод нейна жалба е заведена преписка под вх.№177200-9219/16г. като подсъдимата Д.Т. е предупредена на основание чл.65 от ЗМВР, да не се заканва с престъпление против личността на тъжителката,да не и отправя обиди и заплахи, и всички спорни въпроси да решава по законоустановения ред.

С писмо изх.№І-3003/21.09.2016г.

Директорът на НЕЛК уведомил РЗИ – П. и подсъдимата Д.Т., че по повод постъпИ. сигнал от последната, обективиращ съмнение за неправомерно придобиване на висок процент трайно намалена работоспособност от страна на тъжителката Л.А. липсва правна възможност НЕЛК да вземе становище или образува производство по сигнала.

Със Заповед №РД-10-137/04.10.2016г.

Директорът на РЗИ-П. разпоредил комисия на ТЕЛК ІІ-ри състав при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” гр.П. да извърши проверка по повод сигнал от подсъдимата Д.Т.,а председателя на същата уведомил с писмо изх.№13/19.10.16г. Л.А., че освидетелстването е пожизнено,а Решение №1951/04.06.2013г. е дефинитивно.

Разпечатката съдържа 52 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac716f64-7ba8-4a49-9ece-4c2761b419db