Акт от 16.12.2022, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

16.12.2022

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

30.11

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

106 по описа за

2022 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. М.К., действаща в качеството си на пълномощник на „ИвеЛина 2015“ ЕООД ***, с ЕИК ***, против Решение № 126/10.06.2022 г., постановено по АНД № 393/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-2200027/11.03.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ИвеЛина 2015“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано.

Счита процесното НП за незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка твърди, че районният съд не бил взел предвид допуснатите процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство, изразяващи се в това, че при издаване на АУАН било допуснато нарушение в частта на т. 3 от чл. 42 от ЗАНН, тъй като визираната дата на извършване на нарушението била неправилно посочена, което нарушение било пренесено и в НП, т.е. нарушена била разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В случая безспорно било установено в производството пред районния съд, че датата, посочена както в АУНН, така и в НП, била изцяло погрешно, тъй като на визираната такава - 10.01.2022 г. процесното нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ било обективно несъставомерно.

Релевира доводи, че първоинстанционният съд бил изградил неправилен извод, че се касаело за издадени АУАН и НП при спазване на всички изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като напълно бил игнорирал и не взел в предвид обективно съществуващия и установен факт по делото, че дадените от контролните органи предписания е следвало да се изпълнят най-късно до 07.01.2022 г., с изтичането на който срок, т.е. от следващия ден - 08.01.2022 г., работодателят вече бил в нарушение. Сочи, че всеки ден след изтичане на срока за изпълнение на предписанието/след 07.01.20022 г./ работодателят безспорно е бил в нарушение, но предвид изискването на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН била налице нередност при издаване на санкционния акт, предмет на обжалване в случая.

Въвежда твърдения, че независимо от изложените доводи от жалбоподателя, че не е осъществил процесното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, защото е изплатил трудовото възнаграждение на работника, то районният съд отразявайки в решението си, че е налице спор относно осъществено така нареченото от закона продължено нарушение, извършено чрез бездействие, неправилно е определил момента на започване на това бездействие и кога е констатирано като осъществено нарушението. Счита, че така направеният извод за момента на отпочване на бездействието и момента на осъществяване на нарушението, категорично не е съобразен с разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН. В случая крайният срок, до който предписанието е следвало да бъде изпълнено е в присъствен ден и на следващия ден 08.01.2022 г. нарушението се считало за реализирано. С оглед това, било несъмнено, че както наказващият орган, така и съдът в случая не се е съобразил с разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съответно неоснователно е приел, че следва да бъде приложена разпоредба та на чл. 183, ал. 4 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

Излага съображения, че районният съд не е съобразил при постановяване на решението си с наведените оплаквания за неточно посочване на датата на извършване на нарушението, за което е наложена имуществената санкция, което било равнозначно на липсващ реквизит по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН.

Оспорва изцяло и мотивите, с които е отхвърлено като неоснователно наведеното в жалбата оплакване за липса на компетентност на органа при издаване на процесното НП, поради промяна на нормативната уредба на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ към момента на издаване на обжалвания акт, в сила от 22.12.2017 г., като счита, че и в тази част решението е неправилно и е постановено в противоречие на материалния закон. В тази връзка излага подробни съображения спорът по делото, свързан с това доколко е налице осъществено неизпълнение на дадени задължителни предписания от контролен орган, както и дали в случая работодателят дължи на работника договореното трудово възнаграждение за месеца. Счита, че спорът относно задължението за изплащане на трудово възнаграждение представлява „трудов спор“ по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, поради което и по силата на чл. 360, ал. 1 от КТ следвало да бъде разрешен по исков ред пред общите съдилища. Дирекция „Инспекция по труда“ не била компетентна да разрешава трудови спорове между работници и служители и техните работодател.

Предвид изложеното се налага изводът, че съдът неоснователно е приел за достатъчен законен повод само факта на съществуване на разпоредбата на т. 12 от чл. 404, ал. 1 от КТ, като неоснователно не е счел за необходимо да обследва въпроса за тази правна възможност, че съществуват законови предпоставки ,които възпрепятстват издаването на такива предписания, когато е налице спор между работодател и работник относно дължимостта на трудово възнаграждение или обезщетение. С други думи, служителите на ДИТ освен, че имали право да издават предписания на основание чл. 404, ал. 1 ,т. 12 от КТ, то не можело да издават такива задължителни предписания, когато бил налице спор между страните по трудовото правоотношение за неизплатено възнаграждение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 126/10.06.2022 г., постановено по АНД № 393/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв. М.К., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Н. К., който оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура

Кърджали намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 126/10.06.2022 г., постановено по АНД № 393/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е потвърдено Наказателно постановление № 09-2200027/11.03.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ИвеЛина 2015“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, състоящо се в неизпълнение на влязло в сила задължително предписание по т. 4 от Протокол № ПР2139583/ 10.12.2021 г., с което на „ИвеЛина 2015”ЕООД - *** е било дадено задължително предписание да изплати в установените срокове трудовото възнаграждение за месец април 2021 г. в размер на *** лв. на С. М. С., назначена с трудов договор № **/*** г., прекратен на 29.11.2021 г. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства.

Извършил е преценка на релевантните по делото доказателства, при което е изложил мотиви, кои от тях възприема като обективни и отговарящи на обективната истина и кои не кредитира, излагайки доводи за наличието на изолираност на съответното доказателствено средство и противоречие с останалите доказателства.

Относно доводите на жалбоподателя за погрешно приета от АНО дата на нарушението е посочил, че процесното нарушение е констатирано при извършена на 10.01.2022 г. последваща проверка по повод изпълнение на дадени предписания, като именно при тази проверка е установено неизпълнение па предписанието, обективирано в т. 4 от Протокол № ПР2139583/10.12.2021 г., обвързано със срок за изпълнение до 07.01.2022 г. Приел е за доказано, че към тази дата, а и към датата на проверката, предписанието не е изпълнено. Счел е, че това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. В конкретния случай работодателят е бездействал от 10.12.2021 г. до 07.01.2022 г., тъй като точно в този период е следвало да изпълни даденото задължително предписание, с което бездействие е осъществил състава на вмененото му нарушение. Районният съд е посочил, че се установява фигурирането на две различни дати на нарушението - в акта и наказателното постановление. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че с издаването на предписание да се изплати трудово възнаграждение на работник по прекратено трудово правоотношение, ДИТ - Кърджали е излязла извън рамките на своята компетентност.