Определение № 2069 от 11.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2069 гр. Бургас, 11.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100501340 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.32а от Правилника за вписванията (ПВ).

Образувано е по частната жалба на Г. Д. С. ЕГН ********** от град С****, чрез адв. Н. Г. със служебен адрес в град Бургас, ул. „*****, против Определение № 40 от 18.07.23 година на съдията по вписванията при Районен съд- Бургас- В.Г., отказващо вписване в Имотния регистър към агенцията по вписванията на заявление с входящ № 10021/18.07.2023 година от входящия регистър на Служба по вписванията Бургас, подадено от Г. Д. С. чрез адвокат Н. Д. Г., касателно Решение №1954/ 30.12.2010 година по гр.д.№ 674/2009 година на РС- Бургас, Решение №VІ-34/11.05.11 година по гр.д. № 438/ 11 година на ОС- Бургас и Решение № 258/ 11.07.12 година по гр.д. № 969/2011 година на ВКС -Първо Г.О.,в сила от 11.07.2012 г., по вписана искова молба вх.рег.№ 10805/11.11.2009 година.

В частната жалба определението за отказа се сочи за неправилно , като се излагат съображения за неправилност на приведените от съдията по вписванията аргументи за произнасянето в този смисъл и страната заявява следното правно становище:на вписване подлежат всички съдебни актове(решения), постановени по вписаната в АВ искова молба, инициирала гр.д.

№674/09г. по описа на БРС, с която са заявени искове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.108 от ЗС по; т.к. по искане на ищците производството по посоченото дело е било прекратено с протоколно определение на БРС досежно вещния иск, касаещ първоначално заявения като спорен имот“изоставена нива от 1,366 дка м.“Каваци“ в землище на гр.С*, имот №010483 по картата на землището“ на същия град и възстановена на наследниците на Г.Деспотов с Решение №1450/17.03.99г. на ПК-С*, но определението не може да бъде представено, защото първоинстанционното производство е вече унищожено(изтекъл срок за съхранение) и макар в решението на ВКС този имот да е неправилно вписан, съдията по вписванията следвало да прецени, че няма пречки да впише решението само в частта, установяваща действителните права 1 на молителката( представя се съдебно удостоверение, че производството е частично прекратено); нямало законово основание съдията по вписванията да откаже вписването само на част от съдебното решение, касаещо правата на молителката, още повече, че тя не твърди права върху другия вписан в решението на ВКС имот.Признава се, че представените от молителката данъчни оценки на имотите, за които иска вписване на съдебния акт, не са актуални.Моли се за отмяна на определението и за връщане на производството на съдията по вписванията с указания за извършването му.

Ангажирани са доказателства.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, като излага в подкрепа на този извод следните съображения:

Според заявлението към преписката, представена на съдията по вписванията в Служба по вписванията към АВ- гр.Бургас, молителката- настояща частна жалбоподателка, е поискала вписване на трите решения, постановени по спора между страните по гр.д. № 674/09г. по описа на БРС, от трите съдебни инстанции, които са се произнесли по него.

Искането е неоснователно според този съд, касателно решенията на БРС и БОС, т.к. първото признава вещни права в полза на ищците върху претендиран имот, представляващ „келеме в землището на гр.С*,м. *** с площ от 2 дка“, представляващ при постановяването на този акт имот с планоснимачен номер **** по плана на землището на гр.С*, същата местност, но е отменено с въззивно решение№VІ-34/11.05.11г. на БОС и искът по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е отхвърлен, т.е. положителното решение за вещни права на ищците не е влязло в сила и не е породило действие.

Второто решение не подлежи на вписване като отхвърлително, защото не създава вещни права в полза на ищците, освен това също не е влязло в сила, а е отменено с решението на ВКС.

Вещни права в полза на ищците създава само третото решение- това на ВКС( Решение № 258/ 11.07.12 година по гр.д. № 969/2011 година на ВКС -Първо Г.О.,в сила от 11.07.2012г.).

Затова именно то подлежи на вписване след влизането си в сила.

Тук е мястото да се уточни, че в случая не се касае до отбелязване на влязлото в сила съдебно решение, т.к. това е следвало да се осъществи в рамките на предвидения от чл.115 от ЗС шестмесечен срок от влизането в сила на съдебното решение на ВКС, но не е било сторено и ефекта на запазената от вписаната искова молба поредност в придобиването на вещните права е отпаднал.

Затова вписването на посоченото решение намира основанието си в чл.112,б „з“ от ЗС, сочещ за подлежащи на вписване влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", а сред тях са тези, с които се признават такива права.Такова е и съдебното решение на ВКС.

Основателно е според БОС възражението, че няма нормативно изразена забрана за вписването само на част от съдебно решение, нито императивно поставено изискване от закона за вписвано само на цялото съдебно решение, още повече, че то действително би могло да съдържа права и на други лица, които не желаят да упражнят дадената им от чл.115 ЗС възможност, което обаче не би следвало да осуети тази на участващи в процеса за друг имот лица да упражнят своето право на вписване на акта, установяващ собствеността им.

Недопустимостта на частично вписване на съдебно решение е обоснована в съдебната 2 практика с Определение №127/26.03.2010 по дело №77/2010 на ВКС, ГК, II г.о. , в което аргументите се черпят от приложимостта на Правилника за вписванията, според който вписването се извършва чрез три взаимно съгласувани и обвързани действия – записване във входящия регистър, подреждане на акта в нарочната официална книга и отбелязване в партидата на собственика в партидната книга, прието за сложен фактически състав, чието осъществяване налага цялостното отбелязване или вписване на акта.

В Определение №1438 от 5.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 800/2023 г., II г. о., ГК обаче са застъпени други съображения, които въззивният състав по делото изцяло споделя, като изцяло позоваващи се на задължителното за приложение ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено в по- късен момент от този на предходната практика на ВКС.

В т. 6 от горното е разяснено какво е съдържанието на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ, касателно представения за вписване акт, при преценката дали същият отговаря на изискванията на закона. Тя се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материално правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, както и че в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, изхождащ от съда или чието вписване е наредено от съд.

Сочи се, че практиката на ВКС не предвижда съдията по вписванията да може да откаже вписване на съдебно решение, попадащо в подлежащите на вписване актове нито поради липса на индивидуализация на имотите в представените за вписване съдебни решения, съобразно данните по чл. 60, т. 1- 7 от ЗКИР, нито поради липса на приложена скица-копие от одобрената кадастрална карта (така напр. определение № 189 от 13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г., ГK, ІV г. о. на ВКС).Правилникът за вписвания не съдържа забрана нито за частично вписване на подлежащ на вписване акт, нито за частично заличаване на вписан акт. Даже напротив -чл. 18, ал. 3 ПВ предвижда възможност за частично подновяване на ипотека, чл. 21 ПВ - за частично заличаване на ипотека и съдебната практика на ВКС е приела за допустимо частично ново вписване на ипотека - в хипотезата на чл. 18, ал. 4 ПВ, след изтичане на 10 г. от първоначалното вписване на ипотеката за по-малка сума от вписаната първоначално учредена ипотека, съизмерима с остатъчния дълг на ипотекарния длъжник (определение № 218 от 27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 331/2017 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 58 от 26.01.2018 г. по ч. т. д. № 2173/2017 г., ТК, І т. о. на ВКС, постановени по чл. 274, ал. 3 ГПК по именно такъв въпрос). Допустимостта на вписване на подлежащ на вписване акт само за част от недвижимите имоти, предмет на акта е приета и с определение № 23/10.04.2018 г. по ч. т. д. № 1767/2017 г. на ВКС, I т. о.,разглеждащо законосъобразността на отказ за вписване на дружествен договор, с който е направен апорт на недвижими имоти, като вписването се е ограничило до вписване в Служба по вписванията само по отношение на част от имотите или вещните права, за които при извършената съобразно чл. 73, ал.

5, изр. последно ТЗ проверка е установено, че принадлежат на вносителя.Според този извод ВКС е отменил частично отказа на съдията по вписване и е постановил частичното вписване на дружествения договор за правата върху вещи, които е установено да са на вносителя на апортната вноска. Правните последици от последното определение на ВКС е именно допускане на частично вписване на подлежащ на вписване акт, независимо че искането е било за вписване в по-голям обем.

Според цитираното по-горе Определение №1438 от 5.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 800/2023 г., II г. о., ГК посочените норми на ПВ и посочените разрешения на съдебната практика 3 за други актове, могат да се отнесат и към вписването на съдебно решение, т.е. частичното му вписване от АВ е допустимо.

Извън горното обаче въззивният съд се солидаризира с извода на съдията по вписванията, че в случая не са представени актуални данъчни оценки на двата имота, формиращи имуществения интерес, на чиято база следва да се определи и дължимата за вписването държавна такса.

В чл. 14 от ПВ изрично се сочи, че влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по чл. 11, се отбелязват(а същото се отнася и до вписването им) по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението и в този случай решението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6 от ПВ.Последната разпоредба в б.“г“ изисква посочване на цената на имота или на правото, съответно на удостоверявания материален интерес.

Той се определя чрез механизма, визиран в чл. 2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията , съгласно който за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв., а когато цената, по която е таксуван документът не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси.

Следователно при вписване на съдебни решения, установяващи вещни права върху недвижими имоти, определяща е стойността на имота според данъчната му оценка, издадена на основание чл.264,ал.1 от ДОПК. Обаче тя има срок на валидност, разяснения за който са дадени в Приложение №2 към ЗМДТ. Съгласно чл.3, ал.4 от същото, издадените до 30 юни на текущата година удостоверения за данъчна оценка на основание чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са валидни до тази дата, а издадените след нея – до края на годината. Има и изключения за целогодишна валидност на оценката, при липса на данъчни задължения за имота или ако касае незастроени земеделски земи, но случаят не е такъв.Имотите от подлежащото на вписване съдебно решение са в урбанизирана територия, видно от представените скици, а и данъчните задължения за тях не са погасени в цялост, освен че и в самите удостоверения изрично е посочена валидност до 30.06.23г.

Следователно при подаването на заявлението за вписването на съдебното решение в АВ на 18.07.23г., данъчните оценки на двата имота са били вече невалидни, т.е. липсващи, поради което и съдията по вписванията не би могъл да прецени дали внесените в случая държавни такси за вписването са с действително дължимия размер.