Решение № 77 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100900256 по описа за 2023 година

В исковата молба се твърди, че страните са в търговско правоотношение, по силата на което ответното „Е.Ф.“ЕООД се задължило да достави 16 800 бр. антисептичен дезинфектант – 100 мл „HAND GEL“, срещу което ищецът се е задължил да му заплати сумата от 121 120.80 лв. По издадена Проформа фактура № 0000000001/23.03.2020 г. било извършено плащане от ищеца на сумата от 20 000.40 лв., с ДДС, представляваща аванс за доставка на 20 000 бр. дезинфектант за ръце „K O N I X ГЕЛ“ 100мл. Ищецът твърди, че била издадена фактура № 0000000039/26.03.2020 г. от ответника за сумата в размер на 121 120.80 лв., с ДДС, представляваща стойност на 16 800 бр. „HAND GEL“, като е приспаднато извършеното авансово плащане. Сочи, че ищецът е извършил частично плащане по фактурата в размер на 100 000 лв., с ДДС. След проведени преговори между двете страни било установено, че количеството на стоката по фактурата не отговаря на стойността по нея, в резултат на което страните постигнали съгласие за намаляване, както на цената, така и на количеството стока, което ищецът желае да купи. С кредитно известие № 0000000170 от 24.06.2020 г., издадено от ответника, била анулирана фактура № 0000000039/26.03.2020 г., като на същата дата била издадена фактура от ответника с № **********/24.06.2020 г. за сумата в размер на 28 560 лв., с ДДС, равняваща се на стойността на 5950 бр. антисептичен дезинфектант – 100 мл „HAND GEL“, като за получаването на стоката бил съставен приемо-предавателен протокол № 0000000029/24.06.2020 г., в който било отразено, че стоката е некачествена и негодна за ползване и съдържанието в опаковката е загубило значителна част от обема си, а опаковката се е свила приблизително с 50% от първоначалния си обем, считано от момента на доставката, което било преди датата на изтичане на гаранционния срок на продукта – до м. 03.2025 г. По постигнато съгласие между страните бил подписан Приемо-предавателен протокол за върната стока към доставчик № 100/30.07.2021 г., като въпреки това ответната страна не е приела стоката обратно, което принудило ищецът да я съхранява в собствен склад, което е свързано с разходи и затруднява търговската му дейност, поради ограничаване свободното място в склада му. Сочи се, 1 че е било извършено доброволно плащане на сумата от 27 400 лв. с ДДС преди завеждане на исковата молба, поради което от общия размер на сумата по анулираната фактура от 91 440.40 лв. с ДДС /71 440 лв. и 20 000.40 лв. – авансово платени/ е останало да се дължи сумата от 64 040.40 лв. с ДДС. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 64 040.40 лв. – главница в размер на непогасената стойност по анулираната фактура във връзка с доставената негодна стока, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 16 846.09 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 24.06.2020 г. до 06.02.2023 г. Претендира разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Предявени са от „А.“ООД против „Е.Ф.“ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито заседание, като същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В настоящия случай, налице са предвидените в цитираната по-горе процесуалноправна норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото, ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените срещу него искове, като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание от 14.12.2023 г. За последиците от това му процесуално поведение ответникът е бил уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК с връчване на съобщението с указания по чл. 367 ГПК за подаване на отговор на исковата молба, като са посочени неблагоприятните последици при пропускане възможността за това и последващо процесуално бездействие в хода на производството, и което е в приложение нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК. Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и обсъди изложените в исковата молба твърдения, намира, че предявените искове се явяват вероятно основателни.

Същевременно ищецът, чрез процесуалния си представител, в проведеното по делото открито съдебно заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно представените доказателства в тази насока възлизат в общ размер на 10 235 лв. /в това число 3235 лв. – държавна такса и 7000 лв. – адвокатско възнаграждение/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „Е.Ф.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. *******, да заплати на „А.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „*******, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 64 040.40 лв. – главница в размер на непогасената стойност по фактура № 0000000039/26.03.2020 г. /анулирана с кредитно известие № 0000000170 от 24.06.2020 г., издадено от „Е.Ф.“ЕООД/ във връзка с доставената негодна стока, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 16 846.09 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 24.06.2020 г. до 06.02.2023 г.

ОСЪЖДА „Е.Ф.“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. *******, да заплати на „А.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 235 лв. – съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3