Решение № 260351 от 23.11.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………./........ 11.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1972 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е правото на ищеца „УП БЪЛГАРИЯ 26” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, като производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическа централа „Камен бряг Юг-3”, състояща се от един генератор с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 357.15.61 по плана за земеразделяне на с. Камен бряг, Община Каварна, област Добрич, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД (с предходно наименование „Е.ОН България Мрежи” АД) да получи в пълен размер дължимата от ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, продажна цена за произведеното през м. декември 2016г. и предадено количество електрическа енергия в размер на 913,76 MWh.

Същата се заявява в размер на 180 079,29 лева, определена като разликата между платената цена за излишък на балансиращия пазар средно 10.464376 лв./MWh по издадената фактура №********** от 31.12.2016г. и дължимата при условията на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение на ДКЕВР № Ц-10 от 30.03.2011г.

Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на задължението - 01.02.2017г., до окончателното му погасяване чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г., вкл., се заявява в размер на 51 622,68 лева.

Така предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно по чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Като има предвид обоснованите насрещни твърдения на страните и в съответствие с изричните им изявления в разменените между тях по реда на чл.367 и сл. ГПК книжа, съдът приема, че в случая не е налице спор по основните фактически положения и обстоятелства, на които се основава иска.

Така не е налице спор, надлежно се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищцовото дружество „УП БЪЛГАРИЯ 26” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез вятърна централа „Камен бряг Юг-3” с обща инсталирана мощност от 3 000 kW - състояща се от един генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 357.15.61 по плана за земеразделяне на с. Камен бряг, Община Каварна, област Добрич, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД (с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи” АД) на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА-1339/18.10.2007 -3081/18.10.2007-4038-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008г.

Между ищеца, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ и ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД (с предишно наименование „Е.ОН България Продажби” АД),

ЕИК *********, със седалище гр. Варна, в качеството му на краен снабдител, е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от 06.08.2009 г., в изпълнение на който са произведени и продадени процесните количества електрическа енергия.

Съгласно чл. 18 от Договора, цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР (сега КЕВР).

През процесния период преференциалната цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР.

До началото на процесния м. декември

2016г. ищецът е продавал на ответника произведената електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв/MWh, утвърдена с т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. За произведеното и продадено количество електрическа енергия за м. декември 2016 г. от 913,76 MW ищецът е издал фактура №********** от 31.12.2016г. на обща стойност 204 570,88 лв. с ДДС, по която ответникът е заплатил на ищеца сумата 24 491,95 лева с ДДС. Част от това общо количество от 913,76 MW, произведено през. декември 2016г., а именно количеството от 61.002 MWh, е произведено до достигане на нетно специфично производство (НСП) от 2 000 KWh, определено в т.1.7 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., и е заплатено от ответника по преференциалната цена по т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011 г., а останалото количество от 852,759 MWh е произведено след достигане на НСП от 2 000 KWh и е заплатено по съответната цена за излишък.

В изпълнение на законовото си задължение по чл. 94 от Закона за енергетиката ЗЕ) ответникът е продал на обществения доставчик „НАЦИОНАЛНА

ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД процесните количества електрическа енергия по цената, по която ги е купил от ищеца.

Спорът между страните е изведен при насрещното твърдение на ответника, че след изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) преференциалната цена за производителите следва да бъде една и съща за цялата календарна година и се дължи до достигането на определеното от КЕВР с приетото в съответствие с § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Решение № СП-1/31.07.2015 г. нетно специфично производство за вятърните електрически централи, работещи съответно до и над 2 250 часа, а количествата надхвърлящи нетното специфично производство следва да бъдат изкупувани по цени за излишък на балансиращия пазар.

Това твърдение се поддържа и от подпомагащата страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София („НЕК” ЕАД), конституирана като трето лице – помагач на страната на ответника с определение №399/06.02.2020г.

Несъгласието си с това становище ищецът аргументира с постигнатата договореност между страните в чл.18, ал.3 и ал.4 от договора за изкупуване, съгласно която основната договорена цена ще се прилага до достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на централата, като за количествата ел. енергия, произведена след тяхното надхвърляне до края на календарната година ще се прилага втора, по-ниска преференциална цена. Това последователно приложение на преференциалните цени съответства и на трайната практиката в отношенията между производителите на електроенергия с възобновяем източник вятър и крайните снабдители, в т.ч. и между страните, продължила повече от 5 (пет) години. От друга страна, според ищеца изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от 2015 г. (ДВ бр. № 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) по никакъв начин не засяга последователното прилагане на цените по т. 8 и т. 9 на Решение Ц-10/30.03.2011г., тъй като това нито е постановено от закона, нито явствува от съответните подготвителни документи (проект на ЗИД на ЗЕ, доклади на парламентарните комисии, и т.н.) или обсъждането на измененията в Народното събрание.

С оглед на това ищецът поддържа твърдение, че сключеният между страните договор дава основание на производителите, чиито вятърни централи за производство на електрическа енергия са технологично годни да работят (произвеждат електрическа енергия) през една календарна година до 2250 часа и над 2250 часа, да се възползват от двете преференциални цени - по т.8 и т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г., съответно и определените с т.1.7. и т.1.8. от Решение № СП-1/31.07.2015г. ограничения на нетното специфично производство следва да се прилагат последователно с оглед продължаващото производство на централата.

Така, ако ВяЕЦ достигне нетното специфично производство (НСП) от 2000 кВтч от единица инсталирана мощност в една календарна година преди да достигне 2250 ефективни годишни часа работа произведеното количество електрическа енергия следва да се заплати по преференциална цена по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. Ако централата продължи да работи още след достигане на НСП от 2000 кВтч до достигането на 2250 часа работа, за допълнително произведеното до достигането на 2250 часа работа отново следва да бъде заплатена преференциална цена по т. 8 от Решение №Ц-10/2011г. Произведените количества след надвишаването на 2 250 ефективни годишни часа работа следва да се изкупуват по втората преференциална цена по т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. до достигане на нетното специфично производство от 2300 KWh (по т.1.8 от Решение СП-1). Едва след като бъде достигнато нетното специфично производство от 2300 КВтч електроенергията следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар.

Оспорва се от ищеца и становището на насрещната страна, че след като от началото на 2016 година е фактурирал произведената и продадена на ответника електрическа енергия по преференциална цена в размер на 188,29 лева /MWh - утвърдената с т.8 на Решение № Ц-10/30.03.2011г., то следва да се приеме, че производителят сам е определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за централата, е последната да работи до 2 250 часове на работа на номинална мощност, поради което и след достигането на определеното с Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетно специфично производство 2000 kWh произвежданата ел. енергия следва да се изкупува по цената по чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ, а именно цена за излишък на балансиращия пазар. Поддържа се становище, че липсва законова разпоредба, която да определя, че е в задължение на производителите или право на НЕК като обществен доставчик или крайните снабдители като лица, задължени да изкупуват произведената електроенергия, да избират и индивидуализират предварително ВяЕЦ като такава, работеща до 2250 ефективни часа годишно, или да са обвързани с имплицитен избор, например посредством издаване на фактури при определена приложима преференциална цена за изкупуване.

При тези насрещни твърдения на страните с доклада си по делото съдът е приел, че спорът между страните е правен и по същество се заключава в това, след изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и приемането на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР допустимо ли е след достигането на нетното специфично производство на електрическа енергия от собствената на ищеца вятърна електрическа централа в размер на 2

000 kWh (т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР /отменена/) и заплащането му от страна на ответника – краен снабдител по преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР (188,29 лв./MWh, без ДДС), въз основа на твърдение за надхвърляне впоследствие на прага от 2 250 ефективни годишни часове работа на централата да се претендира приложимост на т.1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г., съответно заплащане на разликата между нетните специфични производства по т.1.7 /отменена/ и т.1.8 от това решение по преференциалната цена по т.9 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г., или за всички количества електрическа енергия над нетното специфично производство от 2 000 kWh се дължи единствено цена за излишък на балансиращия пазар.

Процесният договор № 93 от 06.08.2009 г. е сключен между „Енерго-Про Продажби” АД и „УП БЪЛГАРИЯ 26” ЕООД при действието на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) (обн., ДВ, бр.49 от 19 Юни 2007г., отм. ДВ,), и е с предмет изкупуване от ответното дружество – купувач на електрическата енергия, произвеждана от ищцовото дружество – продавач от възобновяем енергиен източник – вятърна електрическа централа (ВяЕЦ) с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, състояща се от един генератор, изградена в поземлен имот с кадастрален номер № 357.15.61 по плана за земеразделяне на с. Камен бряг, Община Каварна, област Добрич. Договорът е сключен за срок от петнадесет години, определен съгласно §3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗВАЕИБ, като е прието от страните (чл.2, ал.2 от договора), че при промяна на определящата го законова разпоредба, новият определен от закона срок ще се прилага считано от датата на влизане на изменителния закон в сила без да е необходимо подписването на допълнително споразумение между страните по договора.