Определение № 13634 от 07.10.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13634 гр. Варна, 07.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110107233 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена в съда на 04.06.2025 г. от ищеца „Теди 2007” ЕООД, ЕИК 148118908, със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** , представлявано от управителя Димитър Николаев Атанасов против ответника Т. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.Възраждане , бл. 45, вх. 6 , ап.122 , ет.1 .Така депозираната молба е уточнена с молба от 30.06.2025 г. ,а с Разпореждане №27136/01.07.2025 г.- съдът е разпоредил изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на искова молба с рег. № 70136/12.08.2025 г. от отв.Т.Н., чрез адв. Кр.Т. от АК Варна .

В отговора на искова молба са наведени възражения за недопустимост на производството по делото и за нередовност на исковата молба , в частност, че исковата молба е подадена в съда без да е подписана от управителя на дружеството- ищец, като е оспорен подписа поставен на исковата молба и се твърди, че не е изпълнен от Димитър Николов Атанасов, както и че последният не знае за производството по делото.

С Разпореждане № 35381/04.09.2025 г. съдът е определил 1 седмичен срок на ищеца за изпълнение на дадените указания на основание чл.101,ал.1 ГПК и изрично е разпоредил връчване на препис от отговора на искова молба с приложенията на ищеца чрез процесуалния представител на ищеца – адв.Б.Д. за да може ищецът да изрази становище по възраженията на ответника за нередовност на исковата молба и за недопустимост на исковата молба .С Разпореждане № 36692/18.09.2025 г. съдът е продължил на осн.чл. 63, ал.1 ГПК срока за изпълнение на указанията обективирани в разпореждането си от 4.9.2025 г. до 24 .09.2025 г.По делото е депозирана молба с рег.№ 81186/26.09.2025г. от адв.Б.Д. в качество на пълномощник на ищеца ведно с подписана молба/без дата / от Димитър Атанасов и препис за насрещната страна .

СЪДЪТ, в настоящия му съдебен състав намира, че учреденото исково производството по делото е процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК,като мотивите на съда затова са следните :

С исковата молба, предявена във ВРС на 04.06.2025 г. ищецът „Теди 2007” ЕООД, представлявано от управителя Димитър Николаев Атанасов сезира съда с искането да бъде поставено съдебно решение , по силата на което да БЪДЕ ОСЪДЕН ответника Т. В. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Теди 2007” ЕООД, ЕИК 148118908 СУМА от 4500 лева, представляваща частична претенция от общата сума в размер на 270 193,50 лева, представляваща причинени имуществени вреди на дружество „Теди 2007” ЕООД, ЕИК:

148118908.

В исковата молба и в уточнителната молба ищецът поддържа искане съдът да се произнесе инцидентно по валидността на договор за подпомагане и насърчаване на 1 търговската дейност на дружество с ограничена отговорност от 14.08.2009 г.,като се твърди, че договора е нищожен и е извършено препращане към ТР № 1/2020 г.

Ищецът е основал исковата си молба на твърдението, че ответника Т. Н. е бивш управител на дружеството ищец в периода от създаването му през 2007 г. до 31.08.2009 г., като в този период Т.Н. била едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител .

Сочи се в исковата молба, че с Договор за покупко-продажба от 14.10.2009 г. на дружество“ТЕДИ 2007 „ЕООД била прехвърлена собствеността върху следните имоти:

1 ПИ *** с площ 397 кв.м , който преди прехвърлянето бил собственост на Т. Н. и К. Марков, в режим на СИО , или Т. Н. притежавала една втора ид.ч.

2.3/18 ид.ч. от ПИ *** с площ 1544 кв.м заедно с 3/4ид.ч.от построената в имота едноетажна сграда- автосервиз ,без посочена квадратура , а съгласно скица – сграда на транспорта с ид. № *** с площ 138 кв.м които преди прехвърлянето били собственост на Вяра В. Цанева, Васил Николов Иванов, Зорка Емилова И. и Нели В. Н. ;

3.120 кв.м.ид.ч. от ПИ *** с площ 1330 кв.м ведно с ½ ид. от находящ се в поземления имот магазин за авточасти и складове за авточасти със ЗП 212 кв.м, съставляващ сграда за търговия с ид.№ *** с площ 50 кв.м и хангар , депо ,гараж с ид. № *** с площ 161 кв.м, като преди прехвърлянето през 2009 г. имотите обект на продажба били собственост на Васил Николов Иванов и Зорка Емилова И. в режим на СИО .

Ищецът твърди, че всички предходни собственици са близки роднини, като Т. Н. и К.

Марков са бивши съпрузи , като към момента на придобиване на имотите още не били женени ; Вяра Цанева била баба на Т. Н. ;Васил Николов Иванов и Зорка Емилова И. били родители на Т. Н., а Нели В. Н. била сестра на Т. Н..

На следващо място в исковата молба ищецът сочи, че на 31.08.2009 г. дружествените дялове от дружеството -ищец били прехвърлени от Т. Н. на бившия й вече съпруг-К.

Марков, като последният станал едноличен собственик и управител на дружеството до 22.11.2024 г., когато собствеността била прехвърлена на Димитър Атанасов и от тогава Димитър Атанасов представлявал и управлявал дружеството . Сочи се от ищеца, че с нотариален акт за покупко –продажба от 20.07.2018 г. имотите описани в исковата молба в т.1- 3 били продадени на трето лице „Кейт спешъл “ЕООД , ЕИК 203766668 . Преди това, имотът по т.2 бил обект на съдебна делба, инициирана от Т. Н., който имот в последствие Т.Н. придобила изцяло чрез публична продан и после продала на трети лица, съгласно Решение по гр.д. № 888/2015 на ВРС , Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Л.Станев и нот.акт за продажба от 05.06.2019 г. /Уточнено е , че в делбеното дело съдът отхвърлил иска за делба на имота описан в т.1 / .

Още назад във времето, твърди ищеца, че на 14.08.2009 г. Т. Н. като управител „ТЕДИ 2007 „ЕООД сключила договор със себе си , майка си Зорка Емилова И. и сестра си Нели В.

Н. за подпомагане и насърчаване на търговската дейност ТЕДИ 2007 ЕООД .Този договор според ищеца бил сключен за дейност, каквато не била осъществявана ,а и нямало необходимост да бъде осъществявана, т.к. К. Марков разполагал с нотариално заверено пълномощно от 11.03.2009 г. за извършва разпореждане с имота описан в т.2 в полза на лица и при условия , каквито намери за добре.Съгласно чл. 4 , ал.1 т.3 от този договор , пояснява ищеца, че страните договорили забрана за дружеството да се разпорежда с придобитите имоти за срок от десет години от извършване на продажбата в полза на ТЕДИ 2007 ЕООД .

В случай на нарушаване на тази забрана дружеството ТЕДИ 2007 ЕООД се задължило да плати на втората страна по договора – Т. Н. като физическо лице , Зорка И. и Нели Н. сумата от 270 193,50 лв. за неизпълнение на договорни задължения по чл.12, ал.1 съобразно чл.

4,ал.2 от договора- неустойка .

По същество ищецът намира договора от 14.08.2009 г. за недействителен, клаузата за неустойка за прекомерна , като сочи , че процесния договор не бил съхраняван в счетоводството на дружество, не бил отразен по никакъв начин в счетоводните записвания, не бил предаден при прехвърляне на фирмата .За съществуването на договора от 14.08.2009 г. ищецът твърди че се разбрало едва с арбитражно дело № 1 /2021 г. , при получаване на исковата молба по арбитражно дело №1/2021 г.заведена пред Арбитражен съд Велико Търново при Сдружение“ Правна помощ и медиация „ от тогавашния управител на дружеството К. Марков . Въпреки множеството направени възражения касаещи нищожност на договора, антидатираност, изтекла давност , в крайна сметка арбитражния съд с Решение от 10.10.2023 г. осъдил „ТЕДИ 2007 „ ЕООД за заплати на Т. Н. сумата от 270193.50 лв.

2 представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения по чл.12,ал.1 от договор за подпомагане и насърчаване на търговска дейност на еднолично дружество с ограничена отговорност от 14.08.2009 г. ведно със законната лихва върху тази главница , считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.92 , ал.1 ЗЗД , вр. чл. 79,ал.1 пр. 2 ЗЗД ,вр. чл. 86 ЗЗД, както и разноски. Именно с Решението от 10.10.2023 г. на арбитражния съд , твърди ищеца, че се индивидуализира причинената вреда.

Още в исковата си молба ищецът е посочил, че поради изключително стеснения обхват на проверка по арбитражните дела, ВКС отхвърлил иска на ищеца за отмяна на арбитражното решение и по този начин вземането на Т. Н. било установено с влязло в законна сила Решение. В исковата молба ищецът твърди, че Т.Н. договаряла сама със себе си и във вреда на дружеството , а в уточнителната молба отново е потвърдено, че решението по арбитражното дело е влязло в сила. В молбата си от дата 26.09.2025 г. ищецът, чрез адв.Б.Д. посочва, че вредите които претендира за репариране от отв.Т.Н. са негативна последица за дружеството-ищец , настъпили именно от подписания от Т. Н. договор от 14.08.2009 г. и нямат нищо общо с арбитражната клауза в него . Допустимостта на избраната форма на искова защита ищецът обосновава в молбата си от 26.09.2025 г. с обстоятелството, че арбитражния съд се произнесъл по заложеното в договора, но претенциите на ищеца са свързани не с договора от 14.08.2009 г., а с последиците от него. В молбата си от 26.09.2025 г. ищецът, чрез адв.Д. е посочил още , че исковата молба е подписана от пълномощник на управителя , като самият управител потвърждава действията извършени до момента по делото от негово име, за което прилага нарочна молба .

С оглед твърденията на ищеца и релевираните възражения в отговора на искова молба ,кореспондиращи и с представените от страните писмени доказателства, съдът намира, че производството по предявения частичен осъдителен иск е недопустимо и поради това съдът следва да постанови Определение по реда на чл.130 ГПК.

На първо място ищецът „ТЕДИ 2007“ ЕООД чрез управителя си Димитър Атанасов твърди и представя доказателства затова, че с Решение от 10.10.2023 г. на АРБИТРАЖЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО при Сдружение „Правна помощ и медиация по арбитражно дело № 1 по описа за 2021 г. е осъдено „ТЕДИ 2007“ ЕООД (представлявано от управителя К.

Марков ) ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. Н. СУМАТА от 270 193.50 лв. представляваща неустойка за изпълнение на договорни задължения по чл.12, ал.1 от Договор за подпомагане и насърчаване на търговската дейност на едноличното дружество с ограничена отговорност от 14.08.2009 г.,ведно със законната лихва върху исковата сума , считано от датата на завеждане на исковата молба - 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението ,на основание чл.92 ,ал.1 ЗЗД , вр. чл. 79, ал.1 , пр.2 ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД (л. 51-80).

На второ място : представено е от ищеца и копие от Решение № 183/01.11.2024 г. на ВКС, ТК, Второ търговско отделение , постановено по т.д.№ 247 /2024 г. в производство по чл.47 и сл.ЗМТА (л.33-38), от което е видно, че са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ТЕДИ 2007“ ЕООД искове с правно основание чл. 47, ал.1 , т.2 , т.4, т. 5 и т. 6 ЗМТА и чл.47 ЗМТА за ОТМЯНА на арбитражно решение от 10.10.2023 г. по арбитражно дело №1 / 2021 г.по описа на Арбитражен съд Велико Търново при Сдружение „Правна помощ и медиация“ , респ. прогласяване на НИЩОЖНОСТТА му , като неоснователни .

При влязло в сила арбитражно решение и влязло в сила Решение на ВКС , с което са отхвърлени като неоснователни исковете на ищеца против ответника в настоящото производство по чл. 47, ал.1 , т.2 , т.4, т. 5 и т. 6 ЗМТА и чл.47 ЗМТА между същите страни е недопустимо в нов исков процес да се пререшават въпросите свързани с действителността и / или последиците на арбитражно споразумение предмет на вече приключилите производства пред Арбитражен съд Велико Търново и пред ВКС. Този извод следва дори и само от подробните мотиви на ВКС обективирани в Решение 183/01.11.2024 г., а и от трайната съдебна практика съгласно която арбитражното решение се ползва от сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. В подкрепа на този правен извод са мотивите обективиранви в Решение № 151 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 553/2011 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че е недопустимо гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не 3 е отменено по предвидения за това ред. Ето защо , настоящият съдебен състав намира, че с исковата молба ,предявена в съда на 04.06.2025 г. недопустимо ищецът цели да бъде пререшен вече разрешения със СПН спор между същите страни и на същото правно основание .