Определение № 1045 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514630 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. във вр. с чл.130 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№411100/16.12.2025г. от Д. И. Н., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.М.П., срещу разпореждане рег.

№185049/04.12.2025г., постановено по гр.дело №40024/2025г. на СРС, Г.О., 182-ри състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната искова молба вх.

№240131/09.07.2025г., депозирана от Д. И. Н., с ЕГН **********, с р е щ у „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, с която е предявен иск за установяване недължимостта на вземания по издаден в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист за сумите, както следва: 1827.99 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 10.10.2008г., ведно със законната лихва за периода от 07.08.2013г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 36.56 лв., разноски за държавна такса.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане като постановено в противоречие на закона. Поддържа се, че неправилен е изводът на СРС за липсата на правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника - „ЕОС Матрикс“ ЕООД недължимост на суми по издаден изпълнителен лист поради погасяването им по давност. Твърди се, че сумите по процесния изпълнителен лист са събрани от ищеца в качеството му на длъжник принудително, като към момента на образуване на изпълнителното дело вземанията са били погасени по давност. Сочи се, че в представената по делото счетоводна сметка, издадена по изпълнително дело №1140/2024г. по описа на ЧСИ С.Я., се съдържа невярна информация досежно отразеното обстоятелството, че длъжникът доброволно е платил на взискателя част от вземанията по изпълнителния лист. Поддържа се, че длъжникът не е заплащал доброволно на взискателя посочената от съдебния изпълнител сума, което 1 обстоятелство се установява от приложени към частната жалба извлечения от банкова сметка. Твърди се, че за да бъде допустим иска по чл.439 ГПК ищецът следва да се позове на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание в заповедното производство – като в случая ищецът сочи, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, поради което не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение, което обуславя правния интерес на ищеца от търсената защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Пред СРС е образувано гр.дело №40024/2025г. на СРС, Г.О., 182-ри състав по искова молба вх. №240131/09.07.2025г., депозирана от Д. И. Н., с ЕГН **********, с р е щ у „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, с която е предявен иск за установяване недължимостта на вземания по издаден в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист за сумите, както следва: 1827.99 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 10.10.2008г., ведно със законната лихва за периода от 07.08.2013г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 36.56 лв., разноски за държавна такса. В исковата молба са наведени конкретни фактически обстоятелства, както следва: твърди се, че ищецът не си спомня да е сключвал договор за кредитна карта от 10.10.2008г. с „Райфайзенбанк България“ ЕАД; на следващо място се твърди, че ищецът не е бил уведомен за договора за цесия, сключен между„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД; както и се твърди още, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, поради което не са дължими.

С допълнителна молба-уточнение о т 16.09.2025г., подадена във връзка с изпълнение указания на съда, ищецът - Д. И. Н., чрез процесуален представител адв.М.П. поддържа, че по изпълнителното дело са били събрани принудително целия размер на вземанията по изпълнителния лист, като към датата на образуване на изпълнителното дело вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, поради което не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

С атакуваното пред настоящата инстанция разпореждане рег.

№185049/04.12.2025г., постановено по гр.дело №40024/2025г. на СРС, Г.О., 182-ри състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната искова молба вх.

№240131/09.07.2025г., депозирана от Д. И. Н., с ЕГН **********, с р е щ у „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, с която е предявен иск за установяване недължимостта на вземания по издаден в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист за сумите, както следва: 1827.99 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 10.10.2008г., ведно със законната лихва за периода от 07.08.2013г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 36.56 лв., разноски за държавна такса. Изложени са мотиви, че с оглед наведените факти и обстоятелства в исковата молба и допълнително уточнени с молба от 16.09.2025г. се налага извод, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК е недопустим, тъй като не са налице законовите предпоставки за предявяването на такъв иск. Посочено е, че в хипотезата на иск по чл.439 ГПК е необходимо да е налице 2 започнало и висящо изпълнително производство, по което именно длъжникът и ответникът са страни. В случая и с оглед преценка на изложените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба и приложените към нея доказателства се установява, че изпълнителното производство, образувано за вземания, за които ищецът твърди, че са погасени по давност, макар и да е висящо, тъй като не са погасени от длъжника начислените разноски към съдебния изпълнител, по него са събрани и съответно преведени на взискателя всички вземания, предмет на издадения изпълнителен лист.

Следователно е обоснован извода, че изпълнение по смисъла на чл.439, ал.1 ГПК към датата на депозиране на исковата молба не е налице. При тези данни е прието от първостепенния съд като краен извод, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.439 от ГПК, тъй като взискателят е изцяло удовлетворен и принудителното изпълнение е приключило по процесния изпълнителен лист. В тази хипотеза дори и да бъде уважен така предявения от ищеца иск съдебният изпълнител не може да зачете силата на пресъденото нещо по постановеното решение, съответно с уважаването на такъв иск ищецът не би могъл да постигне целения от него правен резултат, а именно връщане на платените суми, за които твърди, че са погасени по давност. Връщане на платените без основание от ищеца суми по издадения изпълнителен лист би могло да се постигне чрез предявяване на осъдителен иск, какъвто в случая не е предявен. По тези аргументи първоинстанционният съд е приел, че така предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява недопустим и на основание чл.130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Решаващият състав приема, че частната жалба, с която е сезиран, е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените изводи в обжалваното разпореждане относно недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК и препраща към мотивите изложени от СРС, които счита за правилни и законосъобразни.

Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълняемото право, т.е. се претендира установяване по отношение на взискателя, че вземането не съществува, може да бъде предявен докато по образуваното изпълнително дело принудителното изпълнение не е реализирано. Защитата, когато принудителното изпълнение е завършено, цели да поправи последиците от незаконното принудително изпълнение, като средствата за това са различни искове, един от които е искът на длъжника срещу взискателя за връщане на недължимо платеното. Когато принудителното изпълнение е завършено, за длъжника не е налице правен интерес да установява недължимост на вземането, тъй като не може да постигне цялата защита - връщане на имуществото, върху което е било насочено и проведено принудителното изпълнение. В конкретния случай след преценка на изложените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба и молба-уточнение, съответно и приложените доказателства, въззивният съд намира, че за ищеца не съществува правен интерес да предяви иск по чл.439, ал.1 ГПК с предмет признаване за установено несъществуване на вземания по изпълнителен лист, по който е било образувано изпълнително дело, по което след постъпили от длъжника плащания 3 взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, че счита вземането си за погасено. Това е така, защото правният интерес при този иск е обусловен от наличието на изпълнение за принудителното удовлетворение, а в случая взискателят по образуваното срещу ищеца изп.дело е изцяло удовлетворен, за което обстоятелство същият е уведомил съдебния изпълнител, като изрично в изготвена и представена от ищеца счетоводна сметка, съставена от съдебния изпълнител, е отразено, че образуваното изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като длъжникът не е заплатил дължимите към съдебния изпълнител такси – пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ. След като принудителното изпълнение за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист е приключило поради пълно удовлетворяване на взискателя /факт, който се сочи изрично от самия ищец/ искът по чл.439, ал.1 ГПК се явява безпредметен - няма какво да се оспорва. Без насочено срещу ищеца изпълнение за него не съществува правен интерес и възможност да се брани по реда на чл.439, ал.1 ГПК. Това е така, тъй като искът по чл.439, ал.1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретно образувано въз основа на съдебно изпълнително основание, изпълнително дело, като изискването на чл.439, ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. В този смисъл са изрично постановените по реда на чл.274, ал.3 т.1 ГПК определение №113/26.01.2011г. по ч.т.д.№577/2009г., определение по ч.т.д.№886/2010г. на ВКС; определение по ч.гр.д.

№756/2017г. по описа на ВКС, решение №451/29.03.2016г. по гр.дело №2306/2015г. на ВКС и др..

По тези аргументи въззивният съд намира, че заведеният иск по чл.439 от ГПК е недопустим - процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК. Следователно обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Частната жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна жалба вх.

№411100/16.12.2025г., подадена от Д. И. Н., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.М.П., срещу разпореждане рег.№185049/04.12.2025г., постановено по гр.дело №40024/2025г. на СРС, Г.О., 182-ри състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната искова молба вх.№240131/09.07.2025г., депозирана от Д. И. Н., с ЕГН **********, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, с която е предявен иск за установяване недължимостта на вземания по издаден в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист за сумите, както следва: 1827.99 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 10.10.2008г., ведно със законната лихва за периода от 07.08.2013г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 36.56 лв., разноски за държавна такса.