Решение № 497 от 15.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100500155 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №155/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. И.Ц. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №202003767 от 27.10.2021 г постановено по гр.д.

№12218/2021 г на СРС, 157 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди Столична община да заплати му заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от ухапвания от агресивни бездомни кучета на 24.12.2020 г в гр.София , р-н Младост , парк Въртопа, ведно със законната лихва от 24.12.2020 г до окончателното изплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като медицинската документация и СМЕ доказват разкъсно-контузна рана от ухапвания от куче . Понесени са значителни неимуществени вреди , а СО носи отговорност за безстопанствените кучета на нейна територия . СО не е представила доказателства , че не носи отговорност за инцидента .

Въззиваемата страна СО е подала писмен отговор , в който оспорва на въззивната жалба .

Ищецът не е доказал , че уврежданията му са от ухапване от бездомно куче . СО е изпълнила задължението си да вземе мерки за ограничаване на популацията на бездомни кучета .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.11.2021 г и е обжалвано в срок на 22.11.2021 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

1

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че ответникът евентуално носи гаранционнообезпечителна отговорност за противоправното поведение на лицата длъжни да обезопасят обществените пространства от нападения на безстопанствени кучета /чл.59 ЗЗЖ/ . От медицинската документация и СМЕ може да се заключи , че ищецът е ухапан от куче , но не и че става въпрос за ухапване от безстопанствено куче . Не е доказан фактическият състав на чл.49 ЗЗД .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . За да възникне за ответника гаранционно-обезпечителната отговорност ищецът трябва да докаже по безспорен начин , че има противоправни виновни действия/бездействия на лица , на които ответникът е възложил определена работа . В случая тези действия/бездействия би следвало да са на служители ОП ”Екоравновесие” и/или на други неустановени общински служители за ограничаване на популацията на бездомни кучета и за предотвратяване на размножаването им и на нападенията спрямо пребиващи на територията на СО физически лица. В тази насока е налице константна задължителна практика на ВКС – решение № 639 от 02.07.2009 г по гр. д. №2398/2008 г., ГК., І ГО на ВКС, решение № 279 от 28.09. 2011 г по гр.дело №1533/2010 г на ВКС , III ГО , решение №368 от 18.11.2015 г по гр.д. № 2045/2015 г, ГК , ІV ГО на ВКС и др. Действащият Закон за защита на животните предвижда задължения за общинските съвети и кметовете за овладяването на популацията на безстопанствените кучета (чл. 40), за изграждане на приюти за безстопанствени животни, за дейността на приютите и за настаняването на безстопанствените кучета в тях (чл. 41); за осъществяване на контрол от органите на местната власт за изоставените животни на територията на общината (чл. 59) и др. Недостатъчната активност на специализираните общински структури обуславя ангажирането на отговорността на общината за репариране на причинените на ищцата вреди.

В случая деликтът , който се твърди от ищеца е останал недоказан . Има данни за вероятни ухапвания от куче , но ищецът не е доказал , че ухапванията на 24.12.2020 г в парк Въртопа са от безстопанствено куче . Не са доказани механизмът на увреждането и обстоятелствата при които то е настъпило . Вписаното в медицинските документи е по анамнеза - по данни на ищеца . Ищецът не е ангажирал свидетелски показания на пряк очевидец на инцидента , а ако такъв не е имало , други свидетелски показания и/или косвени доказателства , от които да следва несъмнен извод , че ухапванията са именно от безстопанствено куче .

2

Действително , според чл.45 ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното , но според чл.45 ал.1 ЗЗД не се предполага и винаги трябва да се докаже противоправното действие/бездействие на съответния деликвент . При липса на доказателства за два от елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД /противоправност и действие/бездействие на лицето , на което е възложена определена работа / недоказан е целият фактически състав на гаранционно-обезпечителната отговорност на СО за увреждане от безстопанствено куче.

Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №202003767 от 27.10.2021 г постановено по гр.д.№12218/2021 г на СРС, 157 състав .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3