Решение № 161 от 27.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330200020 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-55/17.10.2022г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България”, гр.

Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Й. П. Г. е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 24. ал. 1, т. 2 от ЗРА .

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, а именно:

-неправилно установена фактическа обстановка;

-незаконосъобразен отказ на контролния орган да приложи чл. 28 ЗАНН;

-липса на материална компетентност на наказващия орган, доколкото оправомощителната заповед била прекомерно обща.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложената разписка, НП е връчено на 15.12.2022г.

По служебна инициатива на съда от въззиваемата страна е изискан пощенския плик, чрез който е подадена жалбата. Върху него е поставен клеймо за дата на получаване в пощенската станция- 23.12.2022г.

Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата или друг куриерски оператор. От изложеното следва, че 14-дневния срок по смисъла на актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че:

На 11.07.2022 г. в 22:55 часа на р. „Марица“, в местността на „9ти километър“, с GPS координати 42.153707, 24.642037, лицето Й. П. Г. извършва любителски риболов с 4 (четири) броя въдици (при разрешени 2 броя въдици), потопени във водата, в работно положение, с монтирани на тях 1 (един) брой кука. Притежава валиден билет за любителски риболов. Гн Г. е уловил един брой риба от вида „сом“ Противно на възражението в жалбата, посочената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание подробно разясни, че до обективната истина относно основния съставомерен факт, а именно броят въдици, с които жалбоподателят извършвал любителски риболов, е достигнал 2 по два самостоятелни начина:

-на първо място въз основа на личните си зрителни възприятия, като непосредствено установил, че противно на възражението в жалбата, въдиците не били общо 4, а общо 8, като както всеки от жалбоподателя и брат му сам разполагал с по 4 въдици.

-на база обясненията, дадени от нарушителя пред актосъставителя, в най-ранния момент след извършване на нарушението, в които признал, че негови били 4 въдици.

Допълнителен аргумент за верността на фактическите установявания на актосъставителя е и обстоятелството, че в АУАН жалбоподателят нито е вписал възражение, нито е оспорил верността на фактическата обстановка.

Горните изводи не се разколебават от показанията на доведения от защитата свидетел Г., доколкото същите не се кредитират от съда.

На първо място, воденият свидетел е брат на жалбоподателя, което е индиция за възможна негова заинтересованост от изхода на спора и стремеж с показанията си да обслужи защитната теза.

Допълнително основание за заинтересованост на свидетеля е, че според показанията на актосъставителя, П. Г. също е извършвал любителски риболов с 4 въдици, тоест свидетелствайки че въдиците на него и брат му са били общо 4, той всъщност се домогва да докаже, че и сам не е допуснал идентично административно нарушение.

Обстоятелството, че процесните въдици не са иззети като ВД е изцяло в полза на жалбоподателя, доколкото това е възпрепятствало последващото им отнемане в полза на държавата като вещ, послужила за извършване на умишлено административно нарушение. От факта, че на дееца е спестена допълнителна административна санкция обаче, не може да се черпят аргументи за недоказаност на фактическата обстановка.

Приетата фактическа обстановка не се разколебава и от обстоятелството, че на мястото на нарушението е имало и други рибари и въдици. Това е така, доколкото самият свидетел, доведен от защитата, потвърди, че той и брат му разполагали въдиците си близо една до друга, за да могат да ги наблюдават. Тоест не съществува възможност 3 актосъставителят да е възприел чужди въдици като принадлежащи на жалбоподателя, още повече, че както се установи наказаният субект сам признал пред актосъставителя, че 4 от въдиците са негови и именно за тях е наказан той.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

При правилно установени факти, законосъобразно е приложен и материалния закон.

В чл. 24, ал.1, т.2 от ЗРА е предвидено, че: Лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни да а използват 2 броя въдици (пръчки) с монтирани до 2 броя куки (единични или двойни) при риболов в реките, старите речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата.

Доколкото по делото несъмнено е установено, че уловът е в река Марица, то са неприложими изключенията визирани в чл. 24, ал.1, т.1 от ЗРА, при които е допустимо използването на до 3 броя въдици.

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 65 ЗРА, според която:

„Който извършва любителски риболов в нарушение на изискванията по чл.

24, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.“ Наложената санкция е в минималния възможен размер, което изключва необходимостта от по-нататъшния й коментар.

ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

1/Противно на възраженията на защитата, материалната компетентност на издателя на НП се установява от Заповед № РД 406/01.04.2022г.

В т.2 от Заповедта са предвидени изрични правомощия на началника на отдел „Рибарство и контрол - Южна България”, гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) да издава НП за нарушения на ЗРА.

Противно на възраженията на жалбоподателя, оправомощаването не е „общо“ а достатъчно конкретизирано, като териториалната компетентност на всеки началник е обвързана чрез термина „на територията на съответния 4 отдел“ с мястото на извършване на нарушението.

Процесното нарушение е извършено на р. „Марица“, в местността на „9ти километър“, с GPS координати 42.153707, 24.642037, което е ноторно известно, че е на територията на община Пловдив.

Съгласно чл. 6 от устройствения правилник на ИАРА: Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация. Специализираната администрация осигурява осъществяването на основните функции на агенцията и е организирана в Главна дирекция "Рибарство и контрол", дирекция "Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси".

Според чл. 14 от устройствения правилник: Главна дирекция "Рибарство и контрол" има 6 териториални звена със статут на отдели, както следва:

1. отдел "Рибарство и контрол – Черно море" със седалище Бургас, с териториален обхват областите Бургас, Варна и Добрич;

2. отдел "Рибарство и контрол – Централен Дунав" със седалище Русе, с териториален обхват областите Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Разград, Русе, Търговище, Силистра и Шумен;

3. отдел "Рибарство и контрол – Западна България" със седалище София, с териториален обхват областите Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Перник, София-град и София;

4. отдел "Рибарство и контрол – Южна България" със седалище Пловдив и с териториален обхват областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол;

5. отдел "Център за наблюдение на риболова" със седалище Варна и места за извършване на дейността в гр. Варна и в гр. Бургас;

6. отдел "Структурни фондове по рибарство" със седалище София.

Посоченото по недвусмислен начин доказва конкретната материална и териториална компетентност на издателя на НП.

2/ Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН

Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде 5 предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.

Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:

"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена на деянието е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.

Противно на възраженията на защитата, от текста на НП е видно, че в него са изложени нарочни мотиви защо случаят не е маловажен. Макар и лаконични тези мотиви изцяло се възприемат от настоящия състав, доколкото конкретното нарушение действително е такова, което разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушения с подобна правна квалификация, тъй като липсват обстоятелства, които да сочат на пониска такава.

Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при индивидуализация на наказанието, като е наложена санкция в минимален размер. Същото обстоятелство е съобразено и от законодателя, който в чл. 89 от ЗРА е предвидил санкция в двоен размер за повторно извършени нарушения, каквато в случая очевидно не е наложена.

В този смисъл за това обстоятелство съществува забраната по чл. 56 НК освен при квалификацията на деянието да се вземе втори път предвид за обосноваване на маловажност на случая.

6