Решение № 1233 от 16.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. Пазарджик, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Пенчева при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Иванка Н. Пенчева Гражданско дело № 20265220101452 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че Д. В. Г. дължи на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК: 131134023 сумите 114,55 евро главница, ведно със законна лихва върху нея от 25.11.2025 г., до погасяване на задължението, 19,59 евро възнаградителна лихва за периода от 05.03.2025г. – 05.11.2025 г., 21,21 евро обезщетение за забава за периода от 05.03.2025г. до 12..11.2025 г., дължими по Договор за потребителски кредит № 720031245939 от 23.05.2023 г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и Д. В. Г., за които е издадена Заповед № 1081/26.11.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1656/2025г. на Районен съд – Карнобат.

Ищецът твърди, че на 23.03.2025г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 720031245939. По силата на него Г. получил сумата от 500 лв., която следвало да върне на 26 погасителни месечни вноски, 25 от които в размер на 29,34 лв. и една изравнителна в размер на 29,35 лв., при годишен лихвен процент от 41,05% и ГПР от 49,49%. Общо дължимата сума възлизала на 762,85 лв., включваща главница и договорна лихва.

Излага, че ответникът се възползвал от възможността едностранно да 1 отложи плащането на 3 - месечни вноски, налична в мобилното приложение.

По този начин общата дължима сума от останала непроменена, но вноските в погасителния план се увеличили и станали общо 29. Сумата за отложените 3 била 0 лева, а крайният срок на договора бил изместен с три месеца.

Поддържа, че длъжникът не извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие при плащането на вноските. На 05.11.2025г. настъпил крайният срок на договора, с което и падежът на всички задължения по него, но те останали незаплатени.

Излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. 1656/2025г. на Районен съд – Карнобат. В полза на ищеца била издадена Заповед № 1081/26.11.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу издадената заповед Г. подал възражение, поради което по указания на съда, предявява настоящия иск.

Въз основа на очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което признае за установено, че Д. В. Г. дължи на Ти Би Ай Банк ЕАД сумата от 114,55 евро /224,04 лв./ главница, ведно със законна лихва върху нея от 25.11.2025 г., до погасяване на задължението, 19.59 евро /38,31 лв./ възнаградителна лихва за периода 05.03.2025 г. - 02.07.2025 г. и 21.11 евро /41.28 евро/ обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 05.03.2025г. – 12.11.2025г., дължими по Договор за потребителски кредит № 720031245939 от 23.05.2023г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и Д. В.

Андреев, за които е издадена Заповед № 1081/26.11.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1656/2025г. на Районен съд – Карнобат.

Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска, с доводи за недействителност на Договор за потребителски кредит № 720031245939 от 23.05.2023 г., поради противоречие със закона.

Не оспорва, сключването на договора и посочените в него параметри, както и получаването на сумата от 500 лв.

Посочва, че не били спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като при изчисляване на посочения в договора ГПР не били 2 взети предвид всички допускания, използвани при изчисляването му.

Кредиторът единствено се задоволил с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и годишния процент на разходите.

Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Като глобален израз на всичко дължимо по кредита следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В Договор за потребителски кредит № 720031245939 яснота досежно посочените обстоятелства липсвала. В случая, в него формално фигурирал размерът на ГПР – 49.49 %, но не били посочени по вид и размер всички разходи, от които се е формирал ГПР така, както били описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не можело да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1, т.10ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи условия, не било посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 41.05 %, били включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти. Това, освен че противоречало на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, лишавало кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максималния размер на разходите по кредита. Поради това счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.1 Настоява, че клаузата, с която бил уговорен годишен лихвен процент в размер на 41.05 % противоречала на добрите нрави, тъй като размерът на договорната лихва надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити.

Поради това, че нищожните уговорки не произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не била уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.

3

Ето защо намира, че не дължи сумата от общо 155,24 евро.

По изложените съображения претендира предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита следното от фактическа и правна страна:

В полза на ищеца Ти Би Ай Банк ЕАД срещу Д. В. Г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК № 1081/26.11.2025г. по ч. гр. д. 1656 на Районен съд – Карнобат за сумите 224,04 лв. главница, ведно със законна лихва от 25.11.2025 г., до изплащане на вземането, 38,31 лв. договорна лихва за периода 05.03.2025 г. до 05.11.2025г., 41,28 лв. мораторна лихва за периода 05.03.2025 г. до 12.11.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника на 28.01.2026г., който е подал в срока чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, че не дължи изпълнение на вземането, поради което на Ти Би Ай Банк ЕАД е указано да предяви установителен иск, в едномесечен срок от връчване на съобщението.

Съобщението е връчено на заявителя на 09.03.2026г., който в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявил настоящия иск. Налице е идентичност между вземането, предмет на заповедта за изпълнение и исковата претенция по основание и размер, поради което същия е процесуално допустим.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото Договор за потребителски кредит № 720031245939, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от една страна и Д. В. Г. от друга, на 23.05.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР. По силата на него ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 500 лева. Заемът е следвало да бъде погасен на 26 месечни погасителни месечни вноски, от които 25 в размер на 29,34 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 29,35 лева., включващи главница и договорна лихва. Падежът на първата погасителна вноска е на 05.07.2023г., а на последната на 05.08.2025г. Общо дължимата сума, която кредитополучателят е следвало да върне възлиза на 762,85 лв., включваща главница и договорна лихва. Уговорен е ГЛП в размер на 41,05 % и ГПР в 4 размер на 49,49 %..

Съгласно чл. 15.1 от договора при допуснато просрочие на потребителя на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата.

Съгласно 16.2 от договора при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора, става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението.

В чл.19 от договора е предвидено, че при сключване на договора потребителят по свое желание и по свое усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора като застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на самия договор.

Представен е стандартен европейски формуляр, в който общият размер на кредита е посочен в размер на 500 лв. В същия изрично е посочено, че към договора за кредит не е сключен договор за застраховка, като сключването на такъв не се установява и от съдържанието на представения договор за кредит от 23.05.2023г. По делото не са налице доказателства, от които да се установява кредитополучателят по договора за потребителски кредит да се е възползвал от правата, предоставени му в чл.19 от договора, като се присъедини към предлагани от кредитора застрахователни програми.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обоснована и компетентно изготвена, сумата от 500 лв. усвоена от кредитополучателя на 23.05.2023г.

Д. Г. се е възползвал от предоставената му безплатна услуга „Кредитна ваканция“, която позволява на ползвателите на мобилното приложение на банката да отложат по свое желание три вноски по кредита, при което вноската се отлага за следващия месец, сумата за връщане остава 5 непроменена, а срокът на договора са увеличава с един месец. Г. е отложил три вноски с падеж 05.09.2023г., 05.03.2024г. и 05.09.2024г., в резултат на което падежът на последната вноска е настъпил на 05.11.2025г. За ползване на тази услуга договорът не предвижда заплащане на такса и такава не е начислявана.

За погасяване на задължението са постъпили плащания на обща стойност 508,32 лв. за периода 05.07.2023г. – 10.04.2025г. С последното извършено плащане на сумата от 32 лв. е погасена двадесетата вноска с падеж 05.02.2025г.

С постъпилите плащания са погасени задължения за договорна лихва в размер на 224,54 лв., лихва за просрочие в размер на 7,82 лв. и главница в размер на 275,96 лв.

Според вещото лице, по договора не са начислявани допълнителни такси за предоставени услуги. В размера на ГРП от 49,49 % е включен единствено размерът на договорната лихва от 41,05%. Според експертизата при посочените в договора параметри ГПР е 49,72%.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК пред Районен съд – Карнобат – 25.11.2025г., са останали непогасени задължения в размер на 224,04 лв. главница за периода 05.03.2025г. – 05.11.2025г., 38,31 лв. договорна лихва за периода 05.03.2025г. – 05.11.2025г. и лихва за забава върху главницата в размер на 41,28 % за периода 05.03.2025г. – 12.11.2025г.

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, по който ищецът е изправна страна и за ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер.