Решение № 1285 от 08.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330207035 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0438000631/23.08.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, РУ 03 гр.Пловдив, с което на А. И. Р., ЕГН ********** на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. И. Р. с жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, оспорва вмененото му нарушение, като излага доводи за неясна и непълна фактическа обстановка и недоказана обвинителна теза. Пледира за отмяна на издаденото срещу него НП, като незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закони. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, Началник Сектор в ОДМВР 1 гр.Пловдив, РУ-03 гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител.

В молба-становище навежда съображения за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли за намаляването му до размера на минимално определения такъв.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателя А. Р. за това, че на 09.07.2023г. в 15:25 часа в гр.Пловдив, на бул.“България“ срещу № 2, в посока запад, управлявал МПС – „Мерцедес АМГ ГТ 63 4МАТИК“ с рег.№ ***, собственост на „Корект Инвест 2017“ ЕООД, с ЕИК 204656776, като преднамерено извел МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите, в следствие на което се движил опасно близо до останалите участници в движението, които се намирали от дясната и от лявата му страна и създал опасност за живота и здравето им. Движението на автомобила било напречно на платното, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.

Наказващият орган счел, че е извършено умишлено административното нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, за което на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания - глоба в размер на 3000 /три хиляди/лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А. Д. Б. подробно описва мястото на нарушението, действията на жалбоподателя като водач на МПС и начина на движение на управлявания от него автомобил. Свидетелят пояснява, че първоначално движението на процесния автомобил било в посока гр.Пазарджик, като на светофарната уредба при подаден червен сигнал, МПС било спряло. След подаден зелен сигнал на светофарната уредба, свидетелят видял как жалбоподателят започнал да форсира двигателя на МПС и да върти гуми на едно място, след което извършил маневра обратен завой и спрял в 2 близост до полицейския автомобил. Свидетелят посочва, че на въпрос на полицейските служители защо прави това, жалбоподателят им отговорил:

„Мисля, че вие го искахте“. Уточнява, че водачът бил сам в автомобила.

Съдът се доверява на свидетелските показания на актосъставителя, който е очевидец на случилото се, и приема изложеното от него за подробно, логически обосновано, дадено при липса на данни за заинтересованост и предубеденост от изхода на делото, без противоречия с кредитирания доказателствен материал. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а служебното качество на св.Б. и в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно, за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Напротив, показанията на този свидетел се открояват като еднопосочни и с необходимата убедителност, поради което съдът ги намира за напълно достоверни и обективни.

За изясняване на фактическата обстановка по случая, по инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя, беше разпитана св.С.Н.Х., от показанията на която се установява, че жалбоподателят й е племенник и на инкриминираната дата закарал свидетелката до бензиностанция, в близост до мястото на нарушението. Съдът кредитира отчасти показанията на св.Х., като отчита родствената й връзка със санкционираното лице, което принципно налага необходимост от по-внимателен прочит на нейните показания.

Анализът на показанията й сочи, че частта, в която същата твърди, че жалбоподателя не бил форсирал МПС, което като спортна кола било много шумно според нея, остана изолирана и неподкрепена от събрания доказателствен материал, поради което и предвид установената заинтересованост на този свидетел от крайния изход на делото, съдът намира, че същите не следва да се кредитират в тази им част.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН, съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното.

3

Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив събраните по делото гласни и писмени доказателства, в кредитираната им част подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал, както и нормативната уредба, регулираща процесните спорни отношения, съдът намира от правна страна, че се обосновава категоричен извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Посочената законова разпоредба забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая по несъмнен начин се установява ясно изразено противоправно поведение и нарушаване на установената забрана от жалбоподателя А. Р., който при управление в процесното време и място на лек автомобил "Мерцедес АМГ ГТ 63 4МАТИК", с рег. №***, чужда собственост, извел МПС извън контрол като форсирал двигателя на автомобила и въртял гумите на едно място до загуба на сцепление. В резултат на това, автомобилът се движил напречно на пътя и в опасна близост до намиращите се от лявата и дясната му страна участници в движението, създавайки опасност за живота и здравето им. Предвид на това жалбоподателят с поведението си е ползвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение - за превоз на хора и товари. В тази насока са и показанията на разпитания полицейски служител, който е пряк източник на информация относно развилите се на процесната дата събития. Твърдението на св.Х., че жалбоподателя управлявал спортна кола, която по принцип била шумна, не може да обясни и оправдае нито въртенето на гуми на едно място до загубата на сцепление между тях и пътната настилка, нито постигнатото в резултат на това движение на процесното МПС напречно на пътното платно.

Извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики, категорично според съда, се субсумират под понятието „използване на пътя за цели, различни от предназначението му“ и изпълват състава на нарушението, за което е наказан жалбоподателя. Какво е целял с това си поведение жалбоподателят е въпрос, който не е относим към казуса и съставомерността на деянието, каквито твърдение са наведени в жалбата.

4

Достатъчно е, че не е използвал пътя, по който е управлявал процесното МПС не по предназначение, несъмнено доказано в разглеждания казус. Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели, освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равН.та на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Форсирането на двигателя, презавиването до загуба на сцепление на гумите и движение на лекия автомобил напречно на пътя, извършени от жалбоподателя Р., безспорно са умишлени действия, неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари и водят до категоричен извод за извършено нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Не се споделят от съда и твърденията на жалбоподателя за неизяснени в пълнота фактите по така извършеното нарушение и едностранчиво и в него ущърб констатиран извод за извършено нарушение по ЗДвП. По делото липсват каквито и да било индиции за предубеденост на св.Б. в качеството му на актосъставител. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН.

Законово оправдано е да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение при действително налична причина за това, каквато причина, без съмнение е поведението на жалбоподателя в процесния ден и на процесното място, довело до извършването от страна на Р. на установеното нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

В случая, според съда, вида и последователността на установените обективни действия на нарушителя, категорично говорят за умисъл в действията му, тоест за съзнателно използване на път отворен за обществено 5 ползване не по предназначението му за превоз на пътници и товари. В аналогичен смисъл са и показанията на актосъставителя, който описва поведението на жалбоподателя и казаното от него пред полицейски служители след извършеното от него, което категорично говори за умишлени и преднамерени действия от страна на нарушителя.

Ето защо съдът приема, че жалбоподателя Р. е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП. Приложената в случая санкционна разпоредба предвижда налагането на наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Напротив, за формиране извод за липса на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, следва да се вземе предвид не само обстоятелствата по така извършеното нарушение, но и представената по административната преписка справка за нарушител/водач. Видно от същата процесното деяние не е изолиран случай на нарушаване на правилата на ЗДвП от жалбоподателя, спрямо когото има издадени и влезли в сила двадесет и шест наказателни постановления, което е индиция за лице с висока степен на обществена опасност, поради което не може да се твърди, че случаят е маловажен.