Решение № 200 от 10.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600537 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI от НПК - чл.341, ал.1, пр.1, вр. чл.250, ал.5 от НПК Софийски апелативен съд е инстанция по въззивен контрол в производството по глава XXI - чл.289, ал.1, вр. чл.341, ал.1, пр.1 от НПК, против определение за прекратяване на наказателното производство, постановено в разпоредително заседание на 23.02.2026 г. по НОХД № 279/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 11-ти състав, инициирано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура.

С протестираното определение, постановено в разпоредително заседание на 23.02.2026 г. по Протокол № 1069 от същата дата, СГС, НО, 11-ти състав, на основание чл.289, ал.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратил наказателното производство по НОХД № 279/2026 г., по описа на СГС, НО, 11 състав по ДП 5032/2024 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 24057/2023 г. по описа на СГП, с което на К. А. Д. са повдигнати обвинения за престъпления по чл.220, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и по чл.217, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

На основание чл.289, ал.4 от НПК, СГС е отменил наложената на подсъдимата Д. мярка за процесуална принуда „Подписка“.

За да постанови това определение, първоинстанционният съд е приел, че от 1 изложените в обвинителният акт факти не може да се приеме наличие на състава на което и да е от престъпленията, визирани в акта – по чл.220, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и по чл.217, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Тази си теза, първоинстанционният съд е мотивирал с изложеното в обвинителния акт твърдение, че подсъдимата К. Д. е извършила престъпление по чл.220 от НК, като на 01.02.2017 г. в качеството си на *** на „Брилиант Инвест Пропърти“ ООД е сключила неизгодна сделка - Договор за паричен заем в размер до 200 000 лева, без да има разрешение на Общото събрание и в нарушение на забраната на чл.38, ал.1 от ЗЗД, т.е., че подсъдимата била сключила неизгоден договор, но този неизгоден договор, според съда бил съставен в нарушение на закона. В тази връзка съдът е изложил съображения, че една сделка може да е изгодна или неизгодна само тогава, когато е действителна, но в случая този договор бил недействителен по отношение на дружеството, а законосъобразното тълкуване на понятието „неизгодна сделка“ по смисъла на чл.220 ал.1 от НК и в двете хипотези предполагало действителна сделка - цитира Решение №180/23.01.2018г. на ВКС по НД № 571/2017г. на III НО на ВКС. В мотивите на протестираното определение се сочи, че дружеството било разполагало с всички средства на гражданското право да поиска разваляне на недействителния по отношение на него договор.

Изложените от първоинстанционният съд факти и обстоятелства, обосновали извода му, че в случая не е само противоречие в ОА, а самите факти били такива, които водят до извода, че липсва престъпление, т.е. че няма сключен неизгоден договор, тъй като същият бил сключен в нарушение на закона.

От престъплението по чл.220 от НК, за което била обвинена подсъдимата Д., произтичали и другите престъпления - тези по чл.217 от НК, но доколкото те били свързани със сключване на недействителен договор, съответно и престъпленията по чл.217 от НК не могли да бъдат такива, доколкото били свързани със сключване на недействителен по отношение на дружеството договор.

В допълнение, СГС е изложил мотиви, че представените към молбата на защитника на подсъдимата писмени доказателства установяват сключено споразумение, съгласно което дружеството било решило да изплати на подсъдимата Д. дължимите по този „неизгоден“ /както го е обозначил СГС с кавички/ договор суми, т.е. представляващите дружеството са се били съгласили, че сумите са дължими на подсъдимата Д. и са й ги изплатили при условията, посочени в споразумението. Т.е. дружеството се било съгласило да изпълни инкриминирания договор, като имуществото му не било ощетено по смисъла на чл.217 от НК от действията на подсъдимата Д.. С тези доводи първоинстанционният съд е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено, поради липса на престъпление и е постановил определението си, с което е прекратил наказателното производство по НОХД № 279/2026 година.

В законоустановения срок, това определение е протестирано от прокурор при Софийска градска прокуратура с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Според прокурора, с твърде лаконични мотиви СГС изложил тезата си за неизгодната сделка, поради това, че била сключена от подсъдимата К. Д. в качеството й на *** на „Брилиант Инвест 2

Пропърти“ ООД, което било страна по процесния договор в нарушение на закона, поради което този договор бил нищожен. Тези съдебни изводи обосновали и извода на СГС по правото, а именно, липсата на престъпления по чл.220 от НК и по чл.217 от НК, доколкото тези действия били свързани с незаконно сключен договор. Именно тези изводи на съда били неправилни и незаконосъобразни.

Прокурорът твърди наличието, в обстоятелствената част на обвинителния акт, на подробно описание на всички обстоятелства около създаването на дружеството, избора на К.

А. Д. за негов ***, причините, поради които Д. сключила договора за паричен заем в размер на до 200 000.00 лева сама със себе си от една страна като заемодател и от друга страна като *** на представляваното от нея дружество - като заемополучател, без дадено разрешение от Общото събрание и в нарушение на забраната на чл.38, ал.1 от ЗЗД, защото за сключването на този договор, Д. не била уведомила когото и да било от членовете на Общото събрание на съдружниците, както и случилото се при последвалата го цесия, когато също никой не е бил уведомен от Д. за предприетите от нея действия - все факти, които се отнасяли до субективната страна на деянието й, сочещи на пряк умисъл у нея.

В обвинителният акт конкретно било посочено, изведено от материалите по делото, че този договор - предмет на престъплението по чл.220, ал.2 от НК, бил произвел своето действие, преди другите лица да разберат за него, като престъплението по чл.217, ал.2 от НК, което било в пряка връзка с това по чл.220, ал.2 от НК, също било свързано с укриване от страна на К. Д., както на извършената цесия, така и на воденото производство пред Арбитражния съд при Европейската юридическа палата. Именно чрез укриването на всички релевантни факти по договора за заем и след направената цесия, подсъдимата Д. била извършила тези престъпления.

От протестираното определение, не ставало ясно защо съдът напълно е игнорирал изложените аргументи затова, че подсъдимата Д. умишлено била укривала договора за цесия от останалите съдружници, както и производството пред Арбитражния съд на Европейската юридическа палата. В обвинителният акт ясно било посочено, че К. Д. при първото престъпление била сключила сама със себе си неизгоден договор, а при второто - във връзка с договора за прехвърляне на вземане /цесията/ и арбитражното дело е действала против интересите на представляваното от нея дружество. Ясно била посочена и правната характеристика и на двете престъпления - по чл.220 от НК и по чл.217 от НК, че се цели причиняване на вреди на самия стопански субект, какъвто именно бил и този случай.

Според прокурора, нищожността следвало да бъда прогласена от компетентен за това съд, каквото произнасяне в случая не било налице. Съдът бил игнорирал и факта, че по този „нищожен“, според СГС, договор, арбитражен съд е издал осъдително решение, а след това въз основа на него СГС издал и изпълнителен лист, без никой от тези състави да констатира нищожност. Абсурдно било наказателният съд да игнорира гражданските отношения, потвърдени и от арбитража, и от съда – органите, които са се произнесли и не са констатирали нищожност. В случая бил налице правен произвол — валидно сключен договор, преминал през арбитражен и съдебен контрол, да бъде обявен за нищожен от 3 наказателен съд, който нямал никакви правомощия в областта на гражданското и търговското право.

От съдебният акт не ставало ясно защо съдът приема, че се касае за нищожен, а не за унищожаем договор, което пак сочело, че не се касае за наказателноправен въпрос.

Според прокурора, неуместен от една страна бил изложеният в определението съдебен коментар по отношение на сключеното споразумение между новото ръководство на дружеството и подсъдимата, по силата на което на последната били изплатени дължимите суми, което означавало, че имуществото на дружеството не било ощетено, а от друга – било индиция, че самият съдебен състав е разсъждавал по въпроса за наличието или липсата на вреда, след като бил изложил аргументи, че не може да има вреди от този договор. Освен това, от определението не ставало ясно защо съдът приел, че тези пари са дължими на Д. от дружеството, при наличието на сключен договор за цесия, от който тя е следвало да си е получила парите при продажба на вземанията си на Р. В. В., вследствие на заведените от последния изпълнителни дела срещу дружеството.

Всички изложени обстоятелства подкрепяли обвинителната теза, че действията на подсъдимата Д. били подчинени на желанието й да обезпечи собствените си финансови интереси, за сметка и против интересите на представляваното от нея дружество. Останалите съдружници разбрали за този договор след като вече било образувано изпълнителното дело срещу дружеството по издадения в полза на Р. В. изпълнителен лист, на когото подсъдимата Д. прехвърлила вземането си спрямо дружеството чрез цесия.

Всички тези обстоятелства, според прокурора, следвало да бъдат коментирани при провеждане на съдебно следствие по делото, което да приключи с присъда съобразно закона и вътрешното убеждение на съдебния състав, с посочване в мотивите на установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали съдът приема, че са установени, както и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали е следвало да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят от съда. Вместо това съдът бил постановил лаконичен съдебен акт, който на практика бил приравнен на липса на мотиви и фактически представлявал отказ от правосъдие.

Повдигнатото на подсъдимата Д. обвинение било ясно формулирано-затова, че тя, като *** е подписала неизгоден за дружеството договор, умишлено е укрила договора от останалите съдружници, умишлено е укрила цесията, с която прехвърлила вземането си по този договор, умишлено укрила и производството пред Арбитражен съд, като останалите съдружници били разбрали след като вече имало изпълнително дело срещу дружеството и на практика е нямало как да защитят правата си. Всички тези действия били обективирани в престъпните състави на чл.220, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и в този по чл.217, ал.2, във вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за които деяния подсъдимата К. А. Д. била предадена на съд.

Прокурорът обръща внимание и на факта, че от протестираното определение не ставало ясно какво производство е било проведено. Делото било прекратено на основание чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, което било юридически невъзможно, защото 4 посочената от съда разпоредба на чл.289, ал.1 от НПК, позволявала съда да прекрати делото в случаите на чл.24, ал.1, т.2 - 10 и ал.5, но не и в случай на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, на което основание се е позовал СГС.

В заключение е направено искане за отмяна на протестираното определение, с което е прекратено наказателното производство по НОХД № 279/2026 г. по описа на СГС, НО, XI-ти наказателен състав, водено срещу подсъдимата К. А. Д., с повдигнати срещу нея обвинения за престъпления по чл.220, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и по чл.217, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, и връщане на делото на Софийски градски съд, НО, за определяне на друг състав, който да разгледа и реши делото в открито съдебно заседание, по реда на НПК.