Решение № 75 от 21.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Кюстендил, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500189 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 276725/22.11.2021 г. от С. В. Т. с ЕГН ********** и И. Г. Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Перник, *** и В. К. Ц. с ЕГН ***, с адрес: с. Соволяно, ***, чрез пълномощника им адв. Г. М. от АК – Кюстендил, със служебен адрес и съдебен адрес за въззивниците: гр.

Кюстендил, ул. „Площад Демокрация“ № 1, ет. 5, офис № 12, насочена против Решение № 260465 от 29.10.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 414/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е оставил без уважение иска на К. В. Ц. против В. К. Ц. за прогласяване на нищожността на извършеното на 08.02.2017 г. писмено упълномощаване, за което е съставено пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.№ 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено съдържание с рег. № 336, том I акт №55 от 08.02.2017 г. по описа на Нотариус В.Я. с район на действие - района на Районен съд – гр.

Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на което упълномощителят Т.А. Ц., починала на 23.12.2017 г., упълномощила съпруга си В. К. Ц. да се разпореди с притежаваната от нея идеална част от описания в него имот, поради противоречие със закона; прогласил е за нищожно по иска на К. В. Ц. против В. К. Ц. извършеното на 08.02.2017 г. писменото упълномощаване, за което е съставено пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.№ 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено съдържание с рег. № 336, том I акт № 55 от 08.02.2017 г. по описа на Нотариус В.Я. с район на действие - района на Районен съд – гр. Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на което упълномощителят Т.А. Ц., починала на 23.12.2017 г. упълномощила съпруга си В. К. Ц. да се разпореди с притежаваната от нея идеална част от описания в него имот, като извършено при липса на съгласие; прогласил е за нищожен по иска на К. В. Ц. против С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц. на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 38 том I, рег.№ 939 дело №32 от 2017 г. по описа на Нотариус М.М. с район на действие - района на Районен съд 1

– гр. Кюстендил, вписан под № 696 в регистъра на Нотариалната камара и с предмет:

ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с площ от 541 квадратни метра, находяща се в с. Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил, представляващ УПИ XIV-438, квартал 13 по действащия дворищнорегулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1030/29.03.1963 г. при съседи по нотариален акт: улица от две страни Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV-437, УПИ ХХГУ-423 и ХХУ-422 всички в кв. 13 по действащия план на с. Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, в частта му за 1/6 идеална част от него, като над тази част до ½ ид.ч., както е бил предявен иска, е оставил без разглеждане претенцията като недопустима; признал е за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц., че К. В. Ц., в качеството му на наследник на Т.А. Ц., е собственик на 1/6 /една шеста/ идеална част от следния недвижими имот:

ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил, представляващ УПИ XIV – 438 в квартал 13 от действащия дворищнорегулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1030/29.03.1963 г. при съседи по нотариален акт: улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV -437. УПИ XXIV-423 и XXV-422 всички в кв.13 по действащия план на с. Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, като е оставил без уважение претенцията в частта й, в която се иска да бъдат осъдени С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц. да предадат на ищеца владението върху този имот, като неоснователна и недоказана. Осъдил е К. В. Ц. да заплати на С. В. Т. и И. Г. Т. сумата от 55,00 лева, припадащата се част от сторените деловодни разноски с оглед изхода на спора, както и да заплати на адвокат Г. М. сумата от 100,00 лева възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА за осъществено процесуално представителство на В. К. Ц..

Въззивниците обжалват първоинстанционния съдебен акт, в частите, в които районният съд е прогласил за нищожни пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.

№ 335/08.02.2017 г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 38 том I, рег.№ 939 дело № 32 от 2017 г. по описа на Нотариус М.М. с район на действие района на Районен съд – гр. Кюстендил, вписан под № 696 в регистъра на Нотариалната камара и с предмет подробно описан в решението недвижим имот, в частта му за 1/6 ид.ч. от него, както и в установителната част на иска с основание чл. 108 от ЗС, с която по отношение на тях първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на 1/6 от посочения недвижим имот на основание наследство от майка си Т. Ц., с доводи за неправилност на решението в тези обжалвани части поради противоречието му с чл. 26, ал.

2, пр. 2 ЗЗД, необосновано с доказателствата и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 235, ал 2 от ГПК.

Твърди се, че районният съд неправилно е приел за доказана и е уважил претенцията на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на Ц. за обявяване нищожност на процесното пълномощно.

Подчертават, че безспорно по делото било, че упълномощителката Ц. не е била поставена под запрещение и твърдяната от ищеца липса на съгласие за извършване на упълномощителната сделка не произтича от същата сделка, с която тя е овластила съпруга си В. Ц., а не лице извън семейството си, да продаде имота им, притежаван в режим на СИО, на дъщеря им, с която заедно са се грижили за продавачката, като с тази сделка продавачите са си запазили правото на ползване върху имота. Считат, че съдът неправилно се е позовал на СМЕ, изготвена от в.л. след смъртта на упълномощителката, които вещи лица са направили констатациите си за невъзможност на лицето да формира волята си свободно, не на база преки впечатления от състоянието й, а въз основа на данни в медицинската документация за увреденото й здраве. Акцентира се, че договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи 2 действията си съгласно чл.31, ал. 1 ЗЗД е унищожаем, а не нищожен поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, както неправилно е приел първоинстанционният съд, а унищожаване на такъв договор може да се иска само при наличие на предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗЗД. Позовават се на висящото тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, образувано именно поради противоречивата съдебна практика за квалифициране на сделки, сключени от дееспособно лице, чието увредено здравословно състояние е опорочило съгласието му.

Считат, че упълномощителната сделка е действителна, респективно неоснователни са обективно и кумулативно предяваните претенции за прогласяване нищожност на продажбата, обективирана в процесния НА, както и ревандикационния иск в установителната му част.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените от С. и И. Т. деловодни разноски за двете съдебни инстанции, както и присъждане на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвокатско възнаграждение на адв. М. за осъществена от нея безплатна адвокатска помощ на въззивника Ц..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна К. В.

Ц., с адрес: гр. Перник, ***, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, същевременно се приема за правилно и законосъобразно решението на КнРС в обжалваната му част. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на КнРС в обжалваната му част. Прави се изрично възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозирана насрещна въззивна жалба с вх. № 260957/02.03.2022 г. от К. В. Ц., с адрес: гр. Перник, *** насочена Решение № 260465 от 29.10.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 414/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която предявеният ревандикационен иск е оставен без уважение в осъдителната му част за предаване владението върху признатата част от собствеността. Въззивникът се позовава на тълк. решение от 05.01.2022 г. по тълк.д. № 3/2020 г., съгласно което ревандикацинният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост и с иск предявен срещу друг съсобственик, съсобственикът можел да брани същия обект – съответната идеална част, върху която съществува правото му на собственост. Подчертава, че по отношение на признатата му 1/6 ид. ч. от процесния имот ответниците владеели имота без правно основание, като не го допускали да упражнява фактическа власт съобразно установената част от собствеността.

Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск. Не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок не е депозиран отговор по подадената насрещна въззивна жалба.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивните жалби за допустими като изхождащи от надлежна страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

3

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание член 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 44 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 42 от ЗЗД за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.№ 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено съдържание с рег. № 336, том I акт № 55 от 08.02.2017г. по описа на Нотариус В.Я. с район на действие - района на Районен Съд - град Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара с упълномощител Т.А. Ц., починала на 23.12.2017 г. и пълномощник В. К. Ц., поради липса на съгласие - невъзможност на упълномощителя да разбира и ръководи действията си.