Определение № 385 от 09.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20265001000514 по описа за 2026 година

С определение № 1117/14.08.26 г., постановено по т.д. № 744/25 г. на ОС Пловдив, е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника „ЛЕНО“ АД с отговора на исковата молба възражение за неподведомственост на делото поради наличие на арбитражно споразумение по чл.19 ГПК в Договор ****/******** г.

Частна жалба против горното определение е подадена от ЛЕНО“ А Д . В жалбата се развИ.т съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се прекрати производството по делото.

Постъпил е отговор от насрещните страни Д. А. А. в качеството му на ЕТ „Д. **- Д. А.“ и А. С. А., представлявани от адв. А. М., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в законоустановения срок, и е допустима, но разгледана по същество, се явява 1 неоснователна.

Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за неподведомственост поради арбитражна клауза, като е приел, че съдържащата се в чл. 6.8 /с/ от договора арбитражна клауза урежда алтернативна възможност за сезиране на арбитраж, като не придава изключителна компетентност на Арбитражния съд; договорът не ограничава решаването на споровете да се извършва само от Арбитраж, а предоставя избор между две алтернативни възможности на страната, която инициира производството; ищецът е направил избор, като е инициирал производството пред съда.

Тези изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

Същите са базирани на клаузите на чл. 6.8 от процесния договор „Решаване на спорове“.

Според чл. 6.8 /b/ страните се споразумяват на чл. 117, ал.2 от ГПК, че съдебни спорове между тях се разрешават от компетентния съд в гр. Пловдив, определен по правилата на родовата подсъдност.

Според чл. 6.8. /с/ страните се споразумяват, че спорове между тях могат да бъдат разрешавани и чрез арбитраж ; компетентен е АС при Стопанска асоциация гр. Пловдив.

Систематичното и логическо тълкуване на посочените клаузи води до извод, че в случая арбитражната клауза не е изключителна, а като при възникнал спор между страните, договорът предоставя право на избор – същият да бъде разрешен по съдебен ред, при определена местна подсъдност по чл. 117, ал.2 от ГПК, или чрез арбитраж; този избор е логично да се осъществи от страната, инициираща производството.

Действително, няма законови изисквания арбитражната клауза да съдържа от термини от рода на „изключително“, „само“, „единствено“ и др. подобни, за да произведен действие. Тези доводи биха били релевантни в случай, че в договора липсва друга клауза, допускаща спорове между страните да се разрешават от държавния съд. Съгласно чл. 20 от ЗЗД за изследване на общата воля на страните е необходимо отделните уговорки между страните да се тълкуват във връзка една с друга, т.е. изводът дали арбитражната клауза е изключителна не може да бъде обоснован на една единствена уговорка от 2 договора, изключвайки друга, която също съдържа споразумение относно решаването на спорове по съдебен ред.

Освен това, самата формулировка на чл. 6.8. /с/ от договора сочи, че компетентността на арбитража се уговоря алтернативно – споровете могат да бъдат разрешавани и чрез арбитраж – както глаголът „ могат“, така и съюзът „и“ сочат, че се касае за алтернативна възможност, без да се изключва компетентността на държавния съд.

Не може да се възприеме тезата, че клаузата на чл. 6.8. b/ определя единствено местно компетентен съд, но не и възможност споровете между страните да бъдат разрешавани от държавния съд. Първо, подобно тълкуване противоречи пряко на обективираната воля на страните - „съдебни спорове се разрешават от компетентния съд в гр. Пловдив“; второ, уговорката за определяне на местно компетентен съд е лишена от правен и житейски смисъл, ако действителната воля на страните е споровете между тях да се разрешават единствено от арбитраж.

Действително, в договора липсва изрична формулировка от рода на „по избор на ищеца“ или друга подобна. Но след като страните са се съгласили на алтернативност, то логически единствено този избор може да бъде направен от страната, инициираща съответното производство, т.е. от ищеца. Не става въпрос за разширително тълкуване, нито за „дописване“ на договора, като наведените оплаквания в подобен смисъл в частната жалба се преценяват изцяло като неоснователни.

Арбитражният съд разполага със собствена компетентност да се произнесе по компетентността си, но това е правомощие на съответния арбитражен съд в съответно арбитражно производство,образувано пред него.

Доводите във връзка с това правило в случая са ирелевантни, тъй като същотопо никакъв начин нито отнема, нито ограничава правото и задължението на държавния съд да прецени въпроса за наличие на подведомственост и компетентност по образувано пред този съд дело.

Ето защо съставът на ПАС приема, че обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1117/14.08.26 г., постановено по т.д. № 744/25 г. на ОС Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4