Решение № 254 от 21.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. гр. Хасково, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640101933 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Е. С. М. чрез процесуален представител-адвокат срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който е предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № 4591875 от 16.09.2022 г., сключен между страните.

Ищецът твърди между страните да е сключен договор за паричен заем № 4591875 от 16.09.2022 г., който по своето съдържание и икономическа цел да представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, сключен между търговец – небанкова финансова институция и физическо лице – потребител; договорът да съдържа неравноправни клаузи, както и, че чрез неговото структуриране да се заобикалят императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, поради което същият да е нищожен. Излага в чл. 4 от договора да е предвидено задължение за заемателя да предостави обезпечение, като формално да са посочени няколко алтернативи – двама поръчители – физически лица, банкова гаранция или гаранция от предварително одобрено от кредитора дружество. Счита поставените изисквания към физическите лица – поръчители (минимален нетен доход, безсрочен трудов договор, чисто ЦКР и др.), както и необходимостта от банкова гаранция, да са неизпълними или икономически необосновани за средния потребител, търсещ кредит в размер на 1000 лв. По този начин кредиторът изначално да насочва потребителя към единствената реално 1 приложима възможност – сключване на договор за гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД, което да е свързано лице с ответника, като едноличен собственик на капитала на гарантиращото дружество да е именно кредиторът.

Поддържа договорът за гаранция да е акцесорен на договора за кредит и да представлява задължително условие за усвояване на кредита, поради което възнаграждението по него следва да се счита за сигурен и неизбежен разход, известен предварително на кредитора. Въпреки това, ответникът да не е включил възнаграждението за гаранцията при формиране на годишния процент на разходите (ГПР), като по този начин да е нарушил разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК, както и да е заобиколил ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния допустим ГПР. Поддържа посоченият в договора ГПР да не отразява действителните общи разходи по кредита, а потребителят да е бил лишен от възможността да направи информиран икономически избор, което да противоречи на целите на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО. Позовава се и на влязло в сила решение по гр.д. № 3/2024 г. на РС Хасково, с което договорът за предоставяне на гаранция № 4591875 да е прогласен за нищожен и да е уважен иск за връщане на платено без основание възнаграждение, като счита това за релевантно обстоятелство при преценка действителността на главния договор за кредит. Иска прогласяване на договорът за предоставяне на заем за нищожен като съдържащ неравноправни клаузи по чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, при условията на евентуалност –поради противоречие със закона и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Възражението на недопустимост обосновава с липса на правен интерес, като поддържа договорът за заем да е изцяло изпълнен и облигационното правоотношение между страните да е приключило, поради което правната сфера на ищеца към настоящия момент да не е засегната.

Излага съображения, че при тези обстоятелства ищецът би могъл да защити правата си единствено чрез осъдителен иск, а не чрез установителен.

Поддържа и, че настоящият иск по същество представлява обратен иск, свързан с приключило вече производство по гр.д. № 3/2024 г. на РС Хасково, поради което е процесуално недопустим. По същество, оспорва договорът за паричен заем да съдържа неравноправни клаузи. Посочва клаузата на чл. 4 от договора да не задължава заемателя да сключи договор за гаранция, както и да не предвижда санкция при непредставяне на обезпечение в тридневния срок, а да предоставя възможност за избор между няколко алтернативни обезпечения.

Поддържа изискването за обезпечение да е присъщ елемент на кредитните правоотношения, признат както в националното, така и в европейското право, и че поставените критерии към поръчителите да са обосновани от необходимостта да се гарантира изпълнението на задължението. Твърди клаузата за обезпечение да е индивидуално уговорена, като заемателят да е бил надлежно информиран чрез Стандартния европейски формуляр (СЕФ) и да е имал достатъчно време да се запознае с условията и доброволно да е 2 приел договора. Оспорва твърдението възнаграждението по договора за гаранция представлява сигурен разход по кредита, като поддържа, че това е самостоятелно правоотношение с трето лице, избрано от заемателя, което не следва да се включва в ГПР. Поддържа ГПР да е изчислен в съответствие с нормативно установената формула, посочен е ясно в договора и отговаря на изискванията на ЗПК, поради което не е налице нито нарушение на закона, нито заобикалянето му. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В първото и единствено по делото съдебно заседание страните не са се явили.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е обявено за безспорно установено между страните поради това, че се признава обстоятелството, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 4591875 от 16.09.2022 г., на основание на който ответникът е предоставил на ищеца, който е усвоил договорената заемна сума.

Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.

7 -9 ЗПК.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложения Договор за паричен заем № 4591875 от 16.09.2022 г., че съгласно чл. 2 заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума от 2000 лв., а заемателят се е задължил да я върне при сроковете и условията на договора за 34 седмици, на 17 вноски, размер на двуседмичната погасителна вноска в лева от 132,41 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 35%, ГПР в размер на 41,72%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,10%, обща сума, дължима от заемателя в размер на 2250,97 лв, включваща главница и лихва.

Съгласно чл. 2, т. 8 от процесния договор ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 Закона за потребителския кредит и Приложение №1 към него. При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно – няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихва за забава и 3 неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор.

Между страните не е спорно, а и се установява от приложения договор, че съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи АсетМениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”;

Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7. със срок на валидност -30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3.

Одобрено от заемодателя Дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Установява се от приложения договор за предоставяне на гаранция №4495482, че на датата, на която е сключен договора за заем, заемателят се е договорил с „Файненшъл България“ ЕООД, дружеството „Файненшъл България“ ЕООД да издаде гаранция за плащане в полза на заемодателя за гарантиране на задълженията по договора за паричен заем №4495482, с наредител заемателя (чл.1, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция), а заемателят да дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1234,03 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 72,59 лева, дължими на дати, които съвпадат с датите на погасяване на вноските, посочени в чл. 2, т. 5 от договора за паричен заем №4495482 (чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция). Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по договора за предоставяне на гаранция. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на заемателя към гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

Между страните не е спорно и се установява от приложението решение по гр.д. № 3/2024 г. на РС Хасково, че с влязло в сила решение №949/13.12.2024г. Договорът за предоставяне на гаранция № 4591875 е прогласен за нищожен и е уважен иск за връщане на платено без основание възнаграждение по договора. Решението е постановено с участието на третото лице – помагач – „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на осн. чл. 223, ал. 1 ГПК има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.

4

Предметът на настоящото дело, обаче, е за действителността на Договорът за паричен заем, а не Договорът за предоставяне на гаранция № 4591875. Освен това, настоящият иск не е обратен иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна, както погрешно твърди ответника. Налице е правен интерес от търсената установителна защита, доколкото се твърди наличие на нищожен договор, който е породил правни последици за ищеца. В тази връзка, е неоснователен доводът на ответника за недопустимост на иска.

Съгласно чл. 5 от процесния договор за заем заемателят може да погасява задълженията си по начините, описани в индивидуалния му погасителен план.

От приложения договор се установява, че договорения размер на вноската по заема, включваща главница и лихва е в размер на 132,41 лв.

Видно е, че в размера на вноската не е включено възнаграждението за за предоставяне на гаранция и това обстоятелство не е спорно между страните.

Спорът е дали това възнаграждение следва да бъде включено в ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От чл. 8 на процесния договор не може да се установи кои са взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. В договора трябва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.