Решение № 256 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300502522 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по две въззивни жалби:

1.Въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 против Решение № 3045/ 05.07.2024г. по гр.д.№ 222/ 2024г. по описа на ПРС – V гр.с., с което е уважен изцяло осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД на К. М. К. в размер на 1100 лв, ведно със законната лихва от 05.01.2024г. до окончателното й изплащане. Формулирани са оплаквания да нарушение на материалния и проц.закон по чл.10 вр. с чл.235 ГПК във връзка с действителността на процесния договор между страните по неговата форма, установено с експертиза по делото, както и неправилно приложение на чл.22 ЗПК вр. с чл.10, ал.1 ЗПК и чл.23 ЗПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, при условията на евентуалност неговото уважаване само до размера от 100 лева. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция.

2. Постъпила е и частна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 против Определение № 9243/ 30.07.2024г. постановено по първоинстанционното дело на основание чл.248 ГПК, като се иска отмяна на обжалвания акт и определяне на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.25, ал.1, т.1 НПП в размер на 100 лева.

Постъпили са отговори по въззивната жалба и въззивната частна жалба от въззиваемата страна К. М. К., чрез пълномощника си адв.К. К., с които се оспорват жалбите като 1 неоснователни.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбите изхождат от надлежна страна, подадени са в сроковете по чл.259, ал.1 и чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустими подлежат на разглеждане по същество.

По въззивната жалба.

С обжалваното решение е уважен предявен от ищеца К. К. осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД против дружеството –жалбоподател за присъждане/ връщане/ на сумата от 1100 лева- недължимо платена възнаградителна лихва през периода 05.11.2018г. до 05.01.2024г. по недействителен договор за револвиращ кредит от 08.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.01.2024г. до окончателното изплащане. С решаващите мотиви районният съд е установил основателност на част от доводите за недействителност на процесния договор за РК поради нарушение на изричната норма на чл.10, ал.1 ЗПК с оглед установения размер на шрифта по-малък от 12.

С ВЖ се поддържа само доводът за неправилност на обжалваното решение, основава на поддържаното оспорване на приетото от РС относно наличието на нарушение по чл.10, ал.1 ЗПК с възражение за необоснованост на приетото по делото заключение по СКЕ, поради което пред въззивната инстанция е ангажирана такава с идентичен предмет на изследване относно спорния въпрос за размера на шрифта на процесния договор между страните от 08.09.2017г. и Общите условия към него. На следващо място оспорена е правилността на обжалваното решение по приложението на разпоредбата на чл.22ЗПК вр. с чл.10, ал.1 ЗПК, довело до неправилно приложение на нормата на чл.23 ЗПК, предвиждаща реституционните последици на обявената по реда на чл.22 ЗПК недействителност на ДПК, а именно при обявяването на договора за недействителен „ ex tunc“ предполага връщане на даденото по договора по отношение на чистата стойност на кредита, съобразно съображение от Решение на СЕС от 15.07.2023г. и цитирана константна практика на ВКС. В условията на евентуалност се иска неговото уважаване само до размера от 100 лева поради прилагане на правната последица на чл.23 ЗПК за връщане на посочената сума като недължимо платената сума за разликата над изискуемия се по силата на закона чист финансов ресурс.

Така от депозираното по СКЕ с в.л.д-р инж.Б. Х.М. пред настоящата инстанция заключение е установен размерът на шрифта от отпечатания процесен договор и общите условия към да е 11,5 pt , използван от семейството на серифните „Times New Roman“, което заключение кореспондира с установения размер на шрифта по СКЕ в първоинстанционното производство, по която е депозирано заключението на в.л. инж. А. К. К.. Следователно доводът на жалбоподателя за неправилност на приетото наличие на нарушение на законовото изискване относно формата в нормата на чл.10, ал.1 ЗПК е неоснователен.

Посочената норма има императивен характер и установява формално основание за недействителност на договор за потребителски кредит, при който посочената величина относно размера на шрифта – не по-малък от 12, е въведен с цел гаранция за яснотата и базова предпоставка за създаване на условия за информираност на клиента по договора 2 относно неговото съдържание, независимо от субективните възможности на потребителя при преценката за четливостта на този договор. С оглед на това процесният договор правилно е преценен като недействителен съобразно изрично въведеното в разпоредбата на чл.22 ЗПК основание пред настоящата инстанция поради описаното формално нарушение на законовото изискване по чл.10, ал.1 ЗПК.

Евентуалното искане на жалбоподателя за частична отмяна на обжалваното решение в частта на сумата до 1000 лева поради прилагане на правната последица по чл.23 ЗПК се отчита като основателно. Безспорно е по делото и видно от приложения процесен договор , установяващ стойността на размера на получения кредит от 1000 лева , както и установеният размер на заплатеното от потребителя акцесорно вземане за възнаградителна лихва, предмет на предявената осъдителна претенция за връщане на дадено при начална липса на основание / чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД/ при липса на твърдения и доказателства за наличие на други плащания,вкл. по акцесорни вземания следователно , то следователно процесната сума за заплатената лихва, следва да се съотнесе към дължимата главница по договора спрямо чистата й стойност на основание чл.23 ЗПК, като на връщане подлежи само надплатената сума от 100 лева. В тази част предявеният осъдителен иск се приема за основателен и доказан по размер, като до този размер следва неговото уважаване. В останалата част следва отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

По частната жалба.

С обжалваното решение в частта на разноските по искането на проц.представител на ищцата за определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА районният е обсъдил критериите, при които се определя този размер в съответствие с известната практика на СЕС съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, доразвити с Решение по дело С-438/22г , всичките с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС, по които е налице произнасяне относно икономическата обоснованост и целения справедлив резултат, който следва да цели прилагането на НМРАВ за да не ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. С оглед на тези правни изводи в съответствие с практиката на СЕС, районният съд е определил размер на АВ по чл.38 ЗА в размер на 410 лв на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.7, ал.1, т.1 НМРАВ.

По молба на настоящия жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК е поискано изменение на постановеното решение в частта на разноските, която молба е оставена без уважение с обжалваното определение , с препращащи идентични към мотивите на постановеното решение съображения във връзка с практиката на СЕС.

С настоящата частна жалба постановеното определение по отношение на определения размер на АВ на основание чл.38 ЗА се оспорва като неправилно с доводи , черпени от уредбата на Наредбата за правната помощ, издадена в приложение на ЗПП с обосноваване на размер от 100 лева за присъждане на претендираното АВ на основание чл.78, ал.5 вр. чл.248 ГПК. Посочения довод , основан на правната уредба на ЗПП и издадената в приложение НПП, е неотносим към определяне размера на възнаграждението на основание 3 чл.38 ЗА, определяем по правилата на НМРАВ, която е с ориентиращ характер относно тези размери при присъждане на претендирани разноски и определяне на техния размер на основание чл.78, ал.1 ГПК, в случая за първоинстанционното производство.

С оглед на това частната жалба е принципно неоснователна.

По така изложените съображения на основание чл.271, ал.1, пр.1 и чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3045/ 05.07.2024г. по гр.д.№ 222/ 2024г. по описа на ПРС – V гр.с. В ЧАСТТА, в която е осъдена „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 да заплати на К. М. К., ЕГН:

********** до размера от 1000 лв/ хиляда лева, претендирана недължимо платена възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г. до 05.01.2024г. по недействителен договор за револвиращ кредит от 08.09.2017г., ведно със законната лихва от 05.01.2024г. върху тази сума до окончателното й изплащане, като ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. К., ЕГН: ********** против „Банка ДСК“ АД, ЕИК:

121830616 за заплащане на сумата 1000 лева / хиляда лева/, за претендирана недължимо платена възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г. до 05.01.2024г. по недействителен договор за револвиращ кредит от 08.09.2017г., ведно със законната лихва от 05.01.2024г. върху тази сума до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3045/ 05.07.2024г. по гр.д.№ 222/ 2024г. по описа на ПРС – V гр.с. В ЧАСТТА, в която е осъдена „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 да заплати на К. М.

К., ЕГН: ********** над размера от 1000 лв до 1100 лева, а именно за сумата от 100 лева/ сто лева/, претендирана недължимо платена възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г. до 05.01.2024г. по недействителен договор за револвиращ кредит от 08.09.2017г., ведно със законната лихва от 05.01.2024г. върху тази сума до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 против Определение № 9243/ 30.07.2024г. постановено гр. д.№ 222/ 2024г. по описа на ПРС – V гр.с. на основание чл.248, ал.1 ГПК, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5