Решение № 2757 от 07.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11663/2023
- Вид
- Решение № 2757
- Подписан
- 07.05.2025
- В сила
- 05.05.2025
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Йоана Красимирова Кацарска, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 430, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2757 гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100511663 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 10491 от 19.06.2023 г., постановено по гр. д. № 37949/2022 г. по описа на СРС, ГО, 172-ри състав, “ИДА – 2001“ ЕООД, Г. Н. Н. и Н. С. Н. са осъдени да заплатят при условията на пасивна солидарност на “Мелон България“ ЕАД на основание чл. 430, ал.
1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 101 ЗЗД сумата от 12 613, 36 лв., представляваща погасителни вноски, дължими за периода от 21.02.2017 г. до 13.02.2020 г., съгласно погасителен план по сключен договор за банков кредит “Бизнес овърдрафт“ № BL13110 от 15.12.2008 г. и приложимите към него Анекс № 1 от 26.11.2009 г. и Анекс № 2 от 15.12.2012 г., като предявените искове са отхвърлени за разликата над уважения размер от 12 613, 36 лв. до пълния предявен размер от 12 680, 23 лв.
Със същото решение ответниците “ИДА – 2001“ ЕООД, Г. Н. Н. и Н. С. Н. са осъдени да заплатят на “Мелон България“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1151, 10 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част на исковете.
Пак със същото решение ищецът “Мелон България“ ЕАД е осъден да заплати на ответниците “ИДА – 2001“ ЕООД, Г. Н. Н. и Н. С. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 8, 13 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са уважени са подадени въззивни жалби от ответниците “ИДА – 2001“ ЕООД, Г. Н. Н. и Н. С. Н. с оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържат, че договорът за цесия не е породил правно действие, доколкото по делото не е установено извършено плащане на уговорената цена, както и че в качеството им на длъжници не са били надлежно уведомени за извършената цесия, поради което прехвърлянето на вземането няма действия спрямо тях и 1 ищецът не е материалноправно легитимиран за претендираното вземане. В допълнение на това сочат, че вземането, предмет на договора за цесия е станало предсрочно изискуемо на 21.01.2012 г. с оглед на настъпване на уговорената в договора предсрочна изискуемост, поради което и към момента на подаване на исковата молба вземането е погасено по давност.
Молят съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
Въззиваемият ищец – “Мелон България“ ЕАД, чрез пълномощника си – адв. С. Д., е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения.
Поддържа, че уведомлението за извършената цесия, заедно с изявлението за настъпване на предсрочната изискуемост на договора за кредит са били надлежно връчени на въззивниците на 01.10.2019 г., поради което и наведените от тях оплаквания за липса на уведомяване за извършената цесия и погасяване на вземанията по давност са изцяло неоснователни. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.
Решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над уважения размер от 12 613, 36 лв. до пълния предявен размер от 12 680, 23 лв. не е обжалвано от ищеца, поради което и е влязло в сила.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни, по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Не е спорно по делото, а и от представените в производството пред СРС доказателства се установява наличието на валидно възникнало между „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД и ответното дружество „ИДА – 2001“ ЕООД правоотношение въз основа на договор банков кредит „Бизнес овърдрафт“ № BL13110 от 11.02.2008 г., по силата на който на дружеството, в качеството му на кредитополучател, е предоставен овърдрафтен кредит в размер на 30 000 лева, за срок от 240 месеца. Не е спорно и че по силата на Анекс № 1 от 26.11.2009 г. и Анекс № 2 от 15.12.2010 г. към процесния договор ответниците Г. Н. и Н.
Николов са поели задължение да отговарят в лично качеството на съдлъжници за предоставения в полза на ответното дружество „ИДА – 2001“ ЕООД кредит. По силата на процесните анекси страните по договора за кредит са уговаряли периоди на облекченото му погасяване, като съгласно чл. 6 от анекс № 2 от 15.12.2010 г., след изтичане на уговорения период на облекчено погасяване на дълга, кредитополучателят, респ. съдлъжниците е следвало да погасят остатъка от дълга заедно с дължимата лихва на равни месечни 2 анюитетни погасителни вноски, за срок до 13.02.2020 г., като размерът на вноските е определен в съответствие с представен по делото и неразделна част от анекса погасителен план.
С оглед на наведените във въззивните жалби оплаквания, спорен във въззивното производство е въпросът относно материалната легитимация на ищеца в качеството му на цесионер за процесното вземане, както и относно погасяването му по давност с оглед на момента на настъпване на предсрочната му изискуемост.
От представения по делото договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946 от 21.06.2017 г. се установява, че вземанията, предмет на договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ № BL13110 от 11.02.2008 г. са прехвърлени от „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД в полза на ищеца “Мелон България“ ЕАД. Плащането на сумата, посочена в чл. 4, ал. 1 от договора за цесия е неотносимо към изпълнението на възникналите по силата на договора за прехвърляне на вземания задължения, като при съобразяване на т.нар относително действие на договорите /чл. 20а ЗЗД/ единствено страните по договора могат да се позовават на неизпълнение на поетите въз основа на договора задължения, като само по себе си неизпълнението на задължението на цесионера да заплати на цедента уговорената цена не рефлектира върху действителността на договора за цесия, а единствено поражда право в полза на цедента да претендира реално изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Не съществува пречка обаче цедентът да упълномощи цесионера /новия кредитор/ да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. От представеното по делото пълномощно от 04.12.2018 г., издадено от цедента в полза на цесионера се установява, че цесионерът е надлежно упълномощен да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания за срок от 12 месеца, от където следва и че пълномощното е със срок до 04.12.2019 г. С уведомления за извършената цесия и за обявяване на предсрочната изискуемост, връчени на ответниците на 01.10.2019 г. чрез ЧСИ И.Ц., рег. № 896 и с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, (видно от представените по делото преписи от връчените уведомления – л. 20, 25 и и 30 от делото пред СРС), ищецът в качеството на цесионер и с оглед на представеното изрично пълномощно е уведомил длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор за кредит, поради което и последните са били надлежно уведомени за извършената цесия.
При наличието на валидно сключен договор за кредит ответниците е следвало да извършват плащания за погасяване на валидно възникналите парични задължения в срок. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 ГПК или друг иск за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не се твърди от ищеца предсрочната изискуемост да е настъпила при проявление на описаните в договора юридически факти без изрично правото кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем да е било упражнено, каквато възможност е и принципно изключена е оглед на възприетото като безспорно в съдебната практика относно реда, по който следва да бъде упражнено правото кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. При съобразяване на обстоятелството, че предпоставките за 3 обявяване на кредита за предсрочно изискуем са били настъпили и с оглед на връчването на уведомленията от цесионера, съдържащи изявление за предсрочна изискуемост на договора за кредит на 01.10.2019 г., настоящият въззивен състав намира, че именно към този момент цесионерът е упражнил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка не следва да бъдат споделени наведените във въззивната жалба оплаквания за погасяване на процесното вземане по давност с оглед на изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от посочената от въззивниците дата – 21.01.2012 г. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк. дело 3/2023 г., ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Предмет на исковата претенция на ищеца са вноски по договора за кредит, представляващи главница с падеж от 21.02.2017 г. до 13.02.2020 г. В тази връзка следва да бъде посочено, че към момента на подаване на исковата молба – 15.02.2022 г. 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД не е бил изтекъл по отношение на вноската с най-отдалечен във времето падеж - 21.02.2017 г., респективно по отношение на вноските с по-късен падеж, както и тези, спрямо които е обявена предсрочна изискуемост, поради което и оплакването за погасяване на вземането по договора за кредит в размер на 12 613, 36 лв., за която сума предявеният иск е уважен, е неоснователно.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и относно размера на уважените главни искове и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, то решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac682dc7-3eb2-4d64-9351-309141278865