Решение № 2 от 17.01.2023, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Оряхово, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20221460100727 по описа за 2022 година

Делото е образувано по молба от Х. В. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.

Селановци, ул.“С.В.“ № 1, с адрес за призоваване с. Селановци, ул.“А.Н.“ № 57 Г. И. А., с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Селановци, ул.“Д.Н.“ № 3, с правно основание чл.8 ал.1, вр.чл.10, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

В молбата са изложени следните обстоятелства:

Молителката сочи, че с ответникът живели на съпружески начала около седем години, като преди около пет месеца се разделили. В момента молителката живее в жилище, собственост на нейната майка с двете си деца р С.С на 14 години и СС.С на 9 години, както и с К.Х.Е на 17 години, на когото е приемен родител.

Сочи, че през всички години на съжителството с ответника, винаги са имали недоразумения, почти ежедневни скандали поради безпричинна ревност от негова страна, обиди като „боклук“, „курва“ и заплахи, че ще я убие. Сочи, че тези скандали ставали в присъствието на децата, които били много изплашени и живели под постоянен стрес. Когато през деня била на работа, ответника постоянно и звънял по телефона със същите заплахи, на което ставали свидетели колегите и, а това я разстройвало и и пречело в работата с клиентите в магазина. Сочи, че когато се приберяла в къщи от работа, ответникът винаги търсил и най-малкия повод да се скара с нея или на децата и ги разплаквал и за това, че си защитавала децата, започвали викове, заплахи и обиди.

Молителката сочи, че на 08.08.2022 г. след като се прибрала от работа, решила да поговори сериозно с ответника за това, че отношенията им са се влошили до там, че повече не могат да живеят заедно и трябва да се разделят, като той напусне домът и. При разговора присъствали и децата, които също желаели ответника да не живее повече с тях. Той скочил, взел малка брадвичка и тръгнал срещу нея и децата със заплахи, че ще ги насече. Помалкото дете Ссе изплашило, разплакало и избягало при съседите. Ответникът продължил да крещи и да заплашва, при което молителката взела другите две деца и отишли при съседите, защото страхувала, че може да реализира заплахите си. При съседите стояли до полунощ и когато се прибрали, ответникът се бил успокоил и пиел бира.

След този случай подала молба до РС за защита по реда на ЗЗДН и било образувано дело, но тъй като ответникът обещал, че повече няма да я търси и тормози, тя повярвала в това обещание и делото било прекратено.Седмица, след прекратяване на делото, ответникът 1 я причакал пред магазина, в който работи и й нанесъл побой, за което си извадила медицинско удостоверение и подала жалба в прокуратурата.

През м. декември 2022г., отново започнал да й звъни по телефона, като я заплашвал, че ако не се съгласи отново да живеят заедно, ще я пребие от бой или ще я убие. Почти ежедневно ходел на работното й място, магазина в който работи и пред колежките и я заплашвал че по време на предстоящите празници, ще и откъсне главата и я обиждал, като я наричал „курва“.

Позовава се на последен акт на насилие от 19.12.2022 г. около 19 часа, когато след работа се прибирала в домът си с. Селановци. Била с колата си, заедно с децата р и С Тъй като се притеснявала, че ответникът ще я причаква пред домът й, се обадила по телефона на съседа си С.Р. да и отвори портата, за да влезе в двора с колата и да избегне срещата с ответника. Молителката пристигайки в домът си вкарала автомобилът си в двора, съседът й я чакал и заключил портата след нея, а децата веднага влезли в къщата. Докато заключвала колата си, чула ответникът да вика и да крещи, че ще прескочи оградата и ще и счупи главата, тъй като отказвала да разговаря с него.

Уплашена от виковете на ответника, дъщерята на молителката – р, позвънила на тел.112 и поискала помощ. Полицейските служители обаче дошли след като ответникът вече си бил тръгнал. Молителката им разказала за случилото се, като служителите на полицията съставили протокол.

Молителката сочи, че заедно с децата си живеят в постоянен страх, че ответникът може да реализира заплахите си и да посегне на живота им.

Молителката иска от съда на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН да бъде издадена заповед, като бъдат постановени предвидените в чл.5 ал.1 т.1, т.3 от ЗЗДН мерки за срок от 18 месеца.

В подкрепа на молбата е приложена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН.

Приета е справка за съдимост на ответника.

Изслушани са показанията на свидетели.

В съдебно заседание молителката лично поддържа молбата за защита от домашно насилие.

Ответника редовно призован, се явява лично, като отрича да е извършил акт на домашно насилие, а твърди, че на посочената в молбата дата, е отишъл, за да си вземе лични вещи, които са в къщата на молителката, но същата не е искала да разговаря с него, за което той повишил тон. Отрича да я е заплашвал и обишдал.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е, че молителката и ответника са живели на семейни начала 7 години.

От представената Декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗСДН се установява изложеното в молбата на молителката, че на 19.12.2022 г. към 19:00 часа започнал да вика пред дома на молителката, да крещи, че ще прескочи оградата и че и счупи главата, защото не иска да разговаря с него.

Тези твърдения не бяха оборени по никакъв начин от ответника.

По делото е приета преписка № 309р-17177/21.12.2022 г. и Протокол за полицейско предупреждение, от която е видно, че по сигнал на молителката Х. В. Ш. подаден 19.12.2022 г., е извършена проверка в домът и в с. Селановци, на ул.“А.Н.“ № 57, въз основа на която, на ответника е съставен протокол за полицейско предупреждение съгласно чл. 65 ЗМВР, като същият е предупреден, да не отправя обидни думи, заплахи за саморазправа, както и да не влиза във физическа саморазправа с молителката Х. Ш. и спорните въпроси да решават по законоустановения ред. В представеното Сведение от ответника, същия сочи, че отишъл в домът на молителката, тъй като в нея все още има негови вещи и отрича извършения акт на домашно насилие на 19.12.2022 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

2

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 ал.1 ЗЗДН, от правно легитимирано лице, против лице, попадащо в кръга на визираните в чл. 3 ЗЗДН.

Предмет на настоящото производство е обстоятелството дали ответникът на посочената в молбата дата е извършил акт на домашно насилие над молителката.

Домашното насилие е дефинирано от законодателя в чл.2 ЗЗСДН, съгласно който “Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

В този смисъл следва да се има предвид това, че акт на домашно насилие по смисъла на закона не представлява само физическо насилие, изразяващо се в побой, а и опита за такова насилие, както и упражнено психическо/емоционално/ насилие.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация по чл.9 ал.3 ЗЗСДН. Доколкото така представената декларация се намира във връзка с твърдения и подлежащ на доказване в настоящото производство главен факт, то и съдът я цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.13 ал.2 т.3 от ЗЗСДН. Доказателствената й сила не е оборена от ответника с провеждане на пълно и главно доказване на възраженията му.

Ето защо съдът намира по същество молбата за основателна, поради което и следва да бъде уважена. Установи се по делото, че спрямо Х. В. Ш., е проявен акт на домашно насилие на 19.12.2022 г. по смисъла на чл. 2 от ЗЗСДН-нанасяне на психически тормоз. По този начин с действията си ответника е нарушил задължението да зачита личната физическа и психическа неприкосновеност на молителката.

Това се доказа по делото по безсъмнен начин от представената декларация по чл. 9 ал.

3 ЗЗСДН от молителката.

От показанията на свидетелката Г.К. се установява, че познава страните по делото от около 4 месеца и е била свидетел на отправени от страна на ответника към молителката заплахи за саморазправа и обидни думи, тъй като същата отказвала да разговаря с него. Това станало на публично място, пред магазин в гр. Оряхово. Свидетелката Казашка заявява, че от молителката узнала, че отношенията между страните са влошени до такава степен, че молителката се страхува за здравето и живота си, тъй като поведението на ответника е непредсказуемо.

От показанията на свидетеля С. Б. се установява, че познава страните по делото от дълги години, с които са съседи. Свидетеля твърди, че страните са разделени от около 4 месеца, като преди това били в добри отношения и живеели щастливо. Свидетеля сочи, че след влошаване на отношенията им, ответника се изнесъл от съвместното жилище, в което живеели с молителката,но започнал всяка вечер да я причаква пред домът и в с.

Селановци, за да разговаря с нея. Сочи, че молителката се страхувала да разговаря с ответника, тъй като същият я заплашвал с физическа саморазправа и затова отказвала категорично разговори. През месец декември 2022 г. молителката помолила свидетеля да и отваря всяка вечер портата на двора, за да може да влиза с колата си вътре, без да се среща с ответника, тъй като се страхува да не и нанесе побой. Така станало и на 19.12.2022 г., когато около 19 часа ответника бил пред дома на молителката. Свидетеля Б. отворил входната врата и тя влязла с колата си в двора, след което Б. затворил вратата. През това време ответника настоявал да разговаря с молителката,като същата не отговорила на молбите му вследствие на което, същия започнал да я заплашва, че ще прескочи оградата, ще я пребие, започнал да я обижда с най-различни думи. Сочи, че след издаване на Заповедта за незабавна защита, ответника престанал да идва пред дома на молителката. Не го е виждал, нито е чул да я заплашва или доближава.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни и логически последователни и напълно кореспондиращи със събраните по делото писмени 3 доказателства, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК.

Ответникът отрича на процесната дата да е оказал психически и физически тормоз на молителката с която е живял на семейни начала. Твърди, че на 19.12.2022 г. не е заплашвал и не е обиждал молителката. Единствено е искал да разговаря с нея, за да си вземе лични вещи от домът и.

Твърденията на ответникът, обаче не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства – полицейски докладни, справки, сведения и протоколи за полицейски предупреждения, както и подписаната декларация от молителката Ш..

В случая се търси защита по този специален закон от подобни актове, която защита цели ефикасна, бърза намеса по предотвратяването на подобно поведение с предвидените от ЗЗСДН мерки, за което е достатъчно установяването дори на един изолиран случай на проявен акт на домашно насилие, било то физическо или психическо.

При извода за основателност на предявената молба, съдът следва да наложи мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗСДН съобразно конкретния случай и не е обвързан от искането на пострадалото лице. В случая счита, че следва на първо място да се наложи мярката по чл.

5 ал.1 т.1 от ЗЗСДН, като следва ответника да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и по чл. 5 ал.1 т.3 ЗЗСДН - да му се забрани да се приближава до нея, до жилището в което живее в с.Селановци, ул.“А.Н.“ № 57 и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице на по-малко от 50 метра.

Съдът следва да наложи на ответника и глоба, която с оглед липсата на доказателства за доходите му и тежестта на извършеният акт на домашно насилие, следва да бъде определена в размер на 200 лв.