Решение № 1875 от 28.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1875 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330112561 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. П. Г. против „Кредит Тайм“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ** г., сключен между страните, е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК, и чл. 19, ал.4 ЗПК.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че целият договор за кредит не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, се предявява установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10а и чл. 19, ал.4 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузите „такса за експресно разглеждане на заявка“ и „такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, обективирани в договор за паричен заем №** г., сключен между страните, са нищожни като противоречащи на императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК.

В исковата молба се излагат съображения, че на **г. страните са сключили договор за паричен заем № **, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1500 лева, която същият следвало да върне на 24 месечни вноски, при договорен лихвен процент в размер на 38,75 % и ГПР в размер на 44,55 %. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 2178,48 лева. Съгласно договора ищецът следвало да заплати пакети за допълнителни услуги, както следва: еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрения на паричен заем в размер на 1

1238,88 лева и изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1238,64 лева. Чрез посочените две услуги дължимата сума по кредита се увеличавала от 2178,48 лева на 4656 лева. Допълнително начислените такси били разсрочени за целия срок на кредита и се дължали заедно със заемната вноска. Предвид нередовното обслужване на кредита, на ищеца били начислявани допълните суми в размер на 40 лева месечни при неплащане на месечната вноска на определения падеж. От правна страна се излагат съображения, че сключения договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, предвид обстоятелството, че в същия липсва описание кои точно разходи се включват в посочения ГПР. По този начин потребителят бил в невъзможност да разбере по какъв начин е формирано оскъпяването по кредита. Посоченият ГПР не включвал и таксите по допълнителните пакети с услуги. С добавянето на същите се достигало до нарушение на нормата на чл.

19, ал.4 ЗПК. Отделно от посоченото, клаузата определяща размера на годишния лихвен процент от 38,75 % противоречала на добрите нрави.

Нарушена била и нормата на чл. 143 ЗПК, доколкото клаузите за определяне на допълнителните такси били неравноправни, респ. нищожни. Същите противоречали на добрите нрави и на нормата на чл. 10а ЗПК.

Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредит Тайм“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Възразява се, че исковата молба се явява нередовна, доколкото не се посочва каква сума е заплатена по договора за заем е заплатена неоснователно. Изрично се претендира отвод за местна неподсъдност на спора, като се излагат съображения, че приложима се явява нормата на чл. 108 ГПК. По отношение на съображенията, изложени в исковата молба, за недействителност на договора, се навеждат доводи, че цялата необходима информация за кредитополучателя е предоставена по ясен и разбираем начин на хартиен носител. В договора за кредит бил посочен фиксираният лихвен процент, както и всички дължими суми. Посочените такси не влияели върху ГПР, доколкото не се включвали в същия.

Потребителят сам избирал дали да ползва предоставените услуги, поради което бил съгласен да заплаща такси за същите. Възразява се, че ищецът не се явява материалнозатруднено лице, което следва да ползва безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38 ЗА.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че 2 между страните е сключен договор за паричен заем ** г. /л. 7 – л. 10/, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1500 лева, при лихвен процент в размер на 38,75 лева и ГПР в размер на 44,55 лева.

В договора било посочено, че от потребителя се дължи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем в размер на 1238,88 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1238,64 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузите за такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем в размер на 1238,88 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1238,64 лева. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "допълнителен услуги към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за таксите. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за допълнителни услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с 3 договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1500 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е над два пъти по-голяма – 4656 лева.

Така уговорените клаузи за заплащане на допълнителни такси противоречат и на нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. Предвид посочения правен извод, то предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Предвид липсата на сбъдване на върешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск – отхвърляне на исковата претенция, то съдът не дължи произнасяне по същия.

4

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 99,10 лева.

Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 555,92 лева по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адв. М..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. Г., ЕГН:

**********, срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, че Договор за паричен заем ** г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на М. П. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 99,10 лева /деветдесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат Г. Л. М., АК – **, ЕИК: **, със съдебен адрес: гр. **, ул. ** - **, сумата в размер на 555,92 лева (петстотин петдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М. П. Г., ЕГН: **********, по гр.д. № 12561/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.