Решение № 263 от 26.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 272/2024
- Вид
- Решение № 263
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 263 гр. С.З., 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър М. Христов
Членове:
Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000272 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение № 120/11.03.2024г., постановено по гр.д. № 1686/2023 г. по описа на Районен съд –К., с което са отхвърлени предявените искове от „А.Б.Б.“ ЕООД против М. Е. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „А.Б.Б.“ ЕООД съществува вземане срещу М. Е. К. за сумите, както следва: сумата 2148,87 лева за главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит, сключен на 15.12.2016 г. между „К.“ АД и М. Е. К.; 857,73 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит от 15.12.2016 г. до 10.08.2018 г.; 1489,38 лева - лихва за забава по договора за кредит от 15.12.2016 г. до 17.05.2023 г. и законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 621/25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1125/2023 г. по описа на РС-К., на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Въззивникът, излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна практика.
1
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се реши спора по същество отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия М.
Е. К., чрез особения си представител с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД моли съдът да приеме за установено, че ответникът М. К., дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 1125/2023 г., а именно сумата в общ размер от 4 004, 58 лв., формирана както следва: главница в размер на 2 148, 87 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 857, 73 лв. за период от 15.12.2016 г. до 10.08.2018 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 997, 98 лв. за период от 15.12.2016 г. до 17.05.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50,00 лв. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Р., в 2 качеството му на особен представител на ответника, в който оспорва предявените искове.
Представен е договор за потребителски кредит № 782576, сключен на 15.12.2017 година между М. Е. К., като кредитополучател и „К.“ АД като кредитор, като в чл. 2, ал.1 страните са договорили договорът, приложените към него Общи условия за предоставяне на кредити и Заявлението на кредитополучател представляват едно цялостно и единно споразумение. С договорът кредитора се задължава да отпусне на кредитополучателя потребителски кредит при условията на този договор под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено / чл. 1 от договора/. Сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в Заявлението на кредитополучателя начин /чл.5 от договора/. Съгласно чл.3 след подписването на този договор от кредитополучателя, „К.“ одобрява Заявлението за кредит на база извършена проверка на кредитоспособността на заявителя, по ред предвиден в Общите условия. Видно от съдържанието на раздел IV т.4 от Общите условия - в случай, че К. одобри заявлението кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него електронен адрес или телефон. К. има право без да се мотивира да отхвърли заявлението чрез изпращане на изрично изявление до заявителя. Видно от т.6 в случай, че К. не одобри заявлението в указаните в Общите условия срокове договорът не влиза в сила. В Приложение №1 към договора е посочено, че договореното е за сума от 2148,87 лв., срещу което ответникът се съгласил да върне 20 броя вноска в срок от 20 месеца, когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 ОТ ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В 3
Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Представеният Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ) от 15.12.2016 г. е съставен от кредитодателя К. както е записано в самия формуляр. Видно от съдържанието му кредиторът предоставя кредит от 2148,87 лв. в рамките на 24 часа от одобрението на заявлението за кредит, който следва да се усвои по избран от кредитополучателя начин и да се погаси на 20 брой вноски, считано от 01.01.2017г.. Липсва подпис под изявлението във формуляра, с което Анелия Кънчева Димова заявява, че с подписа си удостоверява, че е получила попълненият СЕФ от 15.12.2016 г.
От представения с исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД като цедент и „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **, като цесионер се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1, което е представено по делото и в ред 1393 се отнася до ответника М. Е. К..
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1125/2023 г. по описа на Районен съд К., съдът е издал в полза на „А.Б.Б.” ЕООД, срещу длъжника М. Е. К., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите в размер на 2148,87 лева за главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит, сключен на 15.12.2016 г. между „К.“ АД и М. Е. К.;
857,73 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит от 15.12.2016 г. до 10.08.2018 г.; 1 489, 38 лева - лихва за забава по договора за кредит от 15.12.2016 г. до 17.05.2023 г. и законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 139,92 лева - разноски по делото. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което по арг. на чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда и в 4 срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е подал установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД . Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.
В настоящия случай, за твърденията на „А.Б.Б.“ ЕООД, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. не са представени доказателства.
Въззивният съд не приема, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията с подаването на исковата молба и приложенията към нея, тъй като в тях не се съдържат изпратено уведомление нито от името на „К.“ ЕАД, нито от името на „А.Б.Б.“ ЕООД.
Поради това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма действие по отношение на М. Е. К., тъй като за извършеното прехвърляне не й е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето защо „А.Б.Б.“ ЕООД няма качеството на кредитор на ответника М. Е. К..
5
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/11.03.2024г., постановено по гр.д. № 1686/2023 г. по описа на Районен съд –К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6