Определение № 209 от 17.07.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. *, 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Н. като разгледа докладваното от Димитрина Н. Въззивно частно наказателно дело № 20231600600221 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 243, ал. 8, във вр. с ал.5 от НПК.

На 15.11.2021 година по реда на член 212, ал. 1 от НПК е образувано досъдебно производство № 1242/2021 г. по описа на РУ гр. *, пр. пр. № 3663/2021 г. по описа на РП гр. *, за престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК, както и за престъпление по чл. 144, ал.2, вр. ал.1 НПК. След проведеното разследване с постановление на наблюдаващия прокурор от 27.03.2023г. досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпления.

Срещу прекратителното постановление е подадена жалба пред РС * от Е. Н. и С. М., имащи качеството на пострадали лица по досъдебното производство. С определение № 75 от 12.04.2023 година, районния съд е уважил частично жалбата на Н. и М., като е отменил постановлението, в частта в която е прекратено наказателното производство за престъпление по член 325, ал.2 вр. с ал. 1 от НК. По отношение на престъплението по член 144, ал.2 вр. с ал. 1 от НК първоинстанционният съд е оставил жалбата без уважение и е потвърдил постановлението в тази му част.

Срещу определението на районния съд е подадена въззивна жалба от Н. и М. до Окръжен съд – * с оплакване, че първонистанционното определение в частта му, в която е потвърдено прекратяването на наказателното производство за извършено престъпление по член144, ал.2 вр. с ал. 1 от НК е незаконосъобразно, като са изложени и доводи в тази насока.

Срещу същото определение е подаден и въззивен протест от РП *, с искане същото да бъде отменено в частта му, с която е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство за 1 извършено престъпление по член 325, ал.2 вр. с ал. 1 от НК, като също са изложени конкретни доводи.

Доказателствата пред въззивната инстанция са писмени.

Окръжният съд, след като се запозна със оплакванията в жалбата и протеста, както и изложените в тях доводи и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, приема следното:

Жалбата и протеста са подадени в срок, със съдържание – съответно на закона, поради което същите са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, протеста ОСНОВАТЕЛЕН.

По досъдебното производство са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Фактическата обстановка е подробно приета от районния съд, поради което въззивния съд не счита за необходимо да я преповтаря, защото я споделя. По отношение на нея въззивният съд намира, че същата е безспорна – както наблюдаващия делото прокурор, така и първоинстанционния съд приемат за установени фактите имащи значение за решаване на делото.

Налице е противоречие единствено по отношение на правните изводи направени въз основа на анализа на тези факти. След като прие и анализира установената фактическа обстановка въззивния съд прие следното:

По същество обжалваното и протестирано определение е правилно и законосъобразно, в частта в която е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство за престъплението по член 144, ал.2 вр. с ал. 1 от НК и неправилно и незаконосъобразно, в частта в която е уважена подадената жалба и е отменено прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство за престъплението по член 325, ал.2 вр. с ал. 1 от НК.

Мотивите за това са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че от установената фактическа обстановка не следва правния извод за осъществен състав на престъпление по смисъла на член 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, нито пък по смисъла на 325, ал.1 от НК. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната и общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия“. „Непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни, обективирани най-често чрез ругатни, буйство, невъзпитаност и други скандализиращи обществото. Чрез тези непристойни действия следва грубо да е нарушен обществения ред. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Необходимо е да са нарушени важни държавни, обществени и лични интереси или съществено да са засегнати нормите на нравствеността.

2

Кумулативно е необходимо чрез грубото нарушение на обществения ред да се изразява и явно неуважение към обществото. То е налице, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай действително са налице извършени непристойни действия от обвиняемия В.

Х. по смисъла на задължителната практика на ВКС. Безспорно са установени следните действия: произнесени ругатни и обидни думи, обуславящи липса на възпитание, несъответни на възрастта, образованието и професията на обвиняемото лице. Същевременно извършеното от Х. по съществото си не представляват грубо нарушение на обществения ред, още по-малко изразява явно неуважение към обществото. С действията си обвиняемият Х. не е възпрепятствал извършването на проверката, а е заснемал с мобилния си телефон. Същият и бил видимо ядосан от извършваната му проверка и на диалект е използвал нецензурни думи по отношение на проверяващите, без същите да са насочени директно към тях, нито пък са били възприети от тях към момента на проверката. От фактическата обстановка се установява, че жалбоподателите през цялото време на извършване на проверката са били в служебния си автомобил и по никакъв начин не са възприели непристойните действия на Х.. Ето защо съдът намира, че не липсата на възприемане на непристойните действия на Х. обуславя несъставомерност по член 325, ал. 1 от НК, а обстоятелството, че ако въпросните действията са грубо нарушаващи обществения ред и са изразявали явно неуважение към обществото, би следвало да са установени от съответните органи към момента на тяхното извършване. Грубото нарушение на обществения ред и явното неуважение към обществото във всички случаи налага открито манифестиране на хулиганските действия и намерения, същите следва да бъдат явни и да не будят съмнение. Настоящият състав не намира, че едни макар и непристойни действия, извършени в присъствието на служители на РУ * с вменени задължения по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността и невъзприети по никакъв начин от тях, биха могли да бъдат квалифицирани като грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В подкрепа на този извод е и следващото обстоятелство изведено от безспорно приетата фактическа обстановка.

Действията на Х. са възпроизведени и в разпитите на намиращите се в близост до мястото на инцидента свидетели – И., С. и П.. Свидетелите са категорични, че същият е бил ядосан, агресивен, заснемал е извършваната му проверка и е разпитвал свидетелите, дали извършващите проверката полицейски служители са „*“, „*“, „*“, или „*“. Тези обективни възприятия на свидетелите на поведението на Х., също не навеждат на извода действията му да са осъществявали от обективна страна състава на престъплението по член 325, ал. 1 от НК, тъй като по своето естество не биха могли да бъда 3 квалифицирани като грубо нарушаващи обществения ред или изразяващи явно неуважение към обществото. Настоящият състав на въззивния съд намира, че не е осъществен състава на член 325, ал. 1 от НК и от субективна страна. Видно от приетата фактическата обстановка, потвърдена и в думите на настоящите жалбоподатели, обвиняемият Х. е заснемал извършваната му проверка. След отправено полицейско разпореждане от страна на свидетеля М., същият е преустановил заснемането. От бързото преустановяване на действията на лицето само след отправено устно предупреждение се налага изводът, че по своята субективна насоченост, същите няма как да бъда квалифицирани като такива целящи да изразят брутална демонстрация против установения ред и да бъдат характеризирани като особено настойчиви и последователни, имащи за цел да проявяват явно неуважение към обществото и установените в него правила за поведение.

Въз основа на изложените по-горе мотиви въззивният съд приема, че не е осъществен нито от обективна, нито от обективна страна престъпният състав на престъплението по член 325, ал.1 от НК. В следствие на горния извод настоящият състав намира, че определението на РС *, в частта му отменяща прекратителното постановление, относно престъплението по член 325, ал.2 в вр. с ал. 1 от НК, следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и потвърдено прокурорското постановление в тази му част. С действията си обвиняемият Х. е извършил деяние, което може да бъде разгледано в друго производство и по друг ред от частен характер.

Относно липсата на съставомерност по член 144, ал.2 в вр. с ал. 1 от НК, въззивният съд напълно споделя мотивите и правните изводи изразени безпротиворечиво, както в постановлението на РП *, така и в определението на РС *, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Въз основа на правилния и законосъобразен извод на наблюдаващия делото прокурор и на първоинстанционния съд за липса на осъществен престъпен състав по член 144, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК определението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Въззивния съд намира, че следва да бъде отменено определението на РС *, досежно разпореждането с вещественото доказателство 1 бр. СД диск / л.

95 от ДП/. Споделя правния извод на прокурора за липса на престъпление по член 325, ал.2 в вр. с ал.1 от НК, поради което правото за разпореждане с приложените към досъдебното производство веществени доказателства е в неговата компетенция.

На последно място съдът приема, че в правното основание за прекратяване на наказателното производство прокурорът е допуснал техническа грешка/констатирана и от първостепенния съд/, а именно посочен член 243 ал.3 от НПК, като едно от основанията за прекратяване на наказателното производство.

Предвид гореизложените съображения и на основание член 243, ал.8 от НПК, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 75/12.04.2023 г. на РС * в частта, в която е потвърдено Постановление на Районна прокуратура * от 27.03.2023 г., с която е прекратено наказателното производство за престъпление по член 144, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯ Определение № 75/12.04.2023 г. на РС * в частта, в която е отменено Постановлението на Районна прокуратура * от 27.03.2023 г., с която е прекратено наказателното производство за престъпление по член 325, ал.2 вр. с ал. 1 от НК, като неправилно и незаконосъобразно, като ПОТВЪРЖДАВА Постановлението в тази му част.

ОТМЕНЯ Определение № 75/12.04.2023 г. на РС *, в частта в която е изменено Постановлението на Районна прокуратура * за разпореждането с вещественото доказателство 1 бр. СД диск / л. 95 от ДП/ , като ПОТВЪРЖДАВА Постановлението в тази му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5