Решение № 121 от 09.10.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Силистра, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Ясен Д. Кръстев при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20263400500261 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 115/24.02.2026г., постановено по гр. дело № 412 по описа за 2025 г. на СРС, съдът е осъдил ЗП Л. Л. К. да заплати на Ф. И. Х. обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.07.2023 г., в размер на 40903,35 евро, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на трудовата злополука - 28.07.2023 г., до окончателното му плащане. Осъдил е ЗП Л. Л. К. да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 3604,61 евро. Осъдил е ЗП Л. Л. К. да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 1636,13 евро и разноски за експертизи в размер на 416,50 евро, като е отхвърлил искането на ЗП Л. Л. К. за присъждане на направените по делото разноски.

Съдебното производство е проведено с участието на „Дженерали Застраховане“ АД като трето лице - помагач на страната на ответника.

С определение № 329/20.04.2026г. е осъдена ЗП Л. Л. К. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД гр. София, разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 102,26 евро.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от ЗП Л. Л. К против Решение № 115/24.02.2026г. постановено по гр.д. № 412/25г. по описа на PC - Силистра, в частта, в която ЗП Л. Л. К. е осъден да заплати на Ф. И. Х. сумата над 10 225.84 евро до присъдените в размер на 40 903.35 евро, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от тази дата до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно и моли същото да се отмени, като се отхвърли иска над сумата от 10 225.84 евро, като неоснователен и недоказан. Сочи, че ищцата е допринесла за настъпване на инцидента и причината за настъпването му се дължи само и единствено на нейното поведение, поради което обезщетението следва да се определи при 60 % съпричиняване от страна на пострадалата или като справедлив размер на обезщетението следва да се присъди сумата в размер на 10 225.84 евро.

Претендира присъждане на разноски.

Депозирана е и въззивна жалба от третото лице – помагач „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, чрез процесуален представител юрисконсулт И. Г..

Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение и се претендира отмяна на същото, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният от Ф. И. Х. против ЗП Л. Л. К. иск за заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.07.2023 г., заедно със съответната законна лихва.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на двете въззивни жалби от ответната страна Ф. И. Х., в който се изразява становище за неоснователност на жалбите и правилност на решението.

На основание чл.36 във вр. чл.38,ал.1,т.2 и т.3 от Закона за адвокатско възнаграждение, се претендира пред въззивната инстанция възнаграждение за адв. Д., определено съгласно Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.

Депозиран е и писмен отговор от ЗП Л. Л. К. по въззивна жалба на третото лице – помагач „Дженерали Застраховане“ АД. В същия се сочи, че 2 подадената въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД е допустима, а по същество – основателна.

Постъпила е и частна жалба от ЗП Л. Л. К. против постановеното по делото Определение № 329 от 20.04.2026г., с което е изменено определение № 877 от 26.09.2025 г. в частта за разноските и с което е осъдена ЗП Л. Л. К. да заплати на „Дженерали Застраховане“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро.

Счита, че същото е неправилно, излагайки доводи за неговата неправилност и моли да бъде отменено и постановено отхвърляне на молбата за присъждане на разноски, като се приеме, че не се дължат разноски в полза на „Дженерали Застраховане“ АД в прекратеното производство по обратния иск. В условия на евентуалност, моли да се отмени Определение № 329 от 20.04.2026г., като се редуцира присъденото в полза на „Дженерали Застраховане“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., т.е.

25.56 евро.

Ответникът по въззивната частна жалба „Дженерали Застраховане“ АД депозира писмен отговор по същата, като заявява че частната жалба е неоснователна и Определение № 329 от 20.04.2026г. следва да бъди потвърдено, като правилно. Претендира разноски 200 евро Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявни са искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По делото не се спори, а и е видно от доказателствата, че ищцата в първоинстанционното производство се е намирала в трудово правоотношение с ответния земеделски производител /ЗП/, по силата на което тя е изпълнявала в неговото предприятие длъжността „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“, както и че на 28.07.2023 г. около 7,10 ч. е претърпяла трудова злополука на работното си място (птицеферма в м.

„Райман“, с. Чернолик), тъй като била блъсната от челен товарач MANITOU с рег. № В 09470, управляван от С К, също работник на ответника.

В резултат на злополуката ищцата твърди, че е получила следните увреждания: контузия на главата, разкъсно - контузна рана в ляво слепоочие, 3 контузия на лява мишница и дислоцирано счупване, закрито двуглезенно счупване на тибия и фибула на лява подбедрица и клинично изразен травматичен шок. Твърди, че била хоспитализирана в МБАЛ Силистра и изписана на 03.08.2023 г., след провеждане следното лечение: закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация (под регионална анестезия) и направена гипсова имобилизация, продължила два месеца, като отделно от това се намирала във временна неработоспособност в продължение на една година, като при един от прегледите й била установена невъзможност за самостоятелна походка, увреждане на междупрешленни дискове в поясните и други отдели на гръбначния стълб. Твърди също, че с решение на ТЕЛК е била освидетелствана за неработоспособност пожизнено, а злополуката от 28.07.2023 г. е била призната за трудова с разпореждане № 5104-18-9 от 15.08.2023 г. на ТП на НОИ - Силистра. Претендира обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди е в размер на 80000 лв., както и законната лихва върху тази сума от датата на злополуката до окончателното й плащане. Позовава се на безвиновната отговорност на работодателя, но също така твърди, че той не е изпълнил задължението си за създаване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като не провел първоначален и периодичен инструктаж, нито е изпълнил изискванията на чл. 212, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

В хода на въззивното производство Ф. И. Х. е починала и в същото като нейни правоприемници са конституирани наследниците й.

Ответната страна и настоящ жалбоподател ЗП Л. Л. К. твърди, че ищцата е проявила груба небрежност, довела до възникване на трудовата злополука. Твърди, че са провеждани многократно инструктажи на работничката и въпреки, че е изминал период от време от тогава, начинът на работа, мястото на работа и характерът на дейността, която тя е извършвала, не са се променили, като и тя самата, в показанията си пред полицейските органи, дадени по досъдебното производство, заявява че й е провеждан инструктаж преди година и половина и е запозната как се изпълнява тази дейност с товаренето на пилетата.

Твърди, че ищцата е имала здравословни проблеми и множество 4 заболявания, чието наличие е скрила от работодателя, а именно „старческа катаракта“, проблеми с кръвната захар, чернодробни проблеми, „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, а и през 2021 г. е получила множество счупвания на ребрата и травми, които предвид напредналата й възраст, едва ли биха се възстановили напълно и безпроблемно.

Твърди се също, че самата пострадала е споделила пред полицейските органи, че вероятната причина да й стане лошо е „падането“ на хемоглобина именно поради факта, че е имала проблеми с този показател, и именно поради влошеното й здравословно състояние не е осъзнала къде се е движила и е паднала пред фадромата.

Твърди, че инструктаж й е осъществен добросъвестно, с оглед превенция, както и я запознал с основите й задължения при и по повод осъществяване на работния процес и които не са били съобразени в конкретния случай от пострадалата и са довели до вредоносния за нея резултат, вкл. проява на груба небрежност. Налице е също така, според него, принос от страна на работничката за търпените болки и страдания, поради проявената груба небрежност по отношение на наличните й заболявания и предвид неглижирането на собственото й здраве работодателят не следва да носи отговорност за това й поведение и за последиците, които тя търпи.

Счита, че ищцата в първоинстанционното производство е допринесла за настъпване на инцидента с нейното поведение, като съпричиняването от нейна страна е 60 %.

Отделно от това, се сочи във въззивната жалба, че Ф. Х. не е търпяла болки и страдания, различни от тези, търпени след злополуката и в рамките на двумесечния период, в който е била с поставен гипс.

От друга страна се сочи, че доколкото пострадалата не е в работоспособна възраст, то инцидентът не е повлиял на обичайния й начин на живот в този аспект, а и на 74 годишна възраст към момента, респ. на 71 години към датата на събитието, както и с наличните заболявания, тя не може, а и не следва, да полага труд.

Третото лице-помагач и настоящ жалбоподател също твърди, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен, несъобразен с трайната практика на съдилищата и 5 социално-икономическата обстановка в страната и имущественото състояние на пострадалата.

Сочи, че в хипотеза, когато увреденото лице е сключило извънсъдебно споразумение с работодателя за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, както е в случая, то не може да претендира чрез иск по чл.

200 от КТ присъждане на обезщетение за вредите, които са били предмет на спогодбата, тъй като споразумението съдържа извънсъдебно признание на пострадалото лице, че това са действителните вреди, за които обезщетяването е пълно.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно основателността на иска по чл.

200 КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от трудова злополука, предпоставя наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката, които предпоставки в случая са налице.

Разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ визира намаляване на отговорността на работодателя, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, каквато се твърди от жалбоподателите, че е допуснала пострадалата.

Пред настоящата инстанция е представено влязло в сила решение № 2/5.01.2026г., пост. по АНД № 182/2025г. по описа на ДРС, с което е признат за виновен Сурай Хюсеинов Камишлиев /управлявал процесния товарач/ за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - а именно, затова че на 28.072023г. в птицеферма, собственост на ответника и настоящ жалбоподател, е причинил на Ф. И. Х. три средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, разкъсно-контузна рана в ляво слепоочно, контузия на лявата мишница с дислоцирано счупване, закрито двуглезенно счупване на тибия и фибула на лява подбедрица, клинично изявен травматичен шок, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение движенията на ляв горен крайник и 6 трайно затруднение движенията на ляв долен крайник, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност управление на телехендлер /телескопичен челен товарач/, като при управлението му не положил достатъчно грижи за здравето и безопасността на Ф. И. Х. - работник в „Птицеферма местност Райман“ с. Чернолик, не оказал съдействие за реализиране на всички мерки, свързани с осигуряване на безопасността и опазване на здравето на хората, не спазил нормите, правилата и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и при недобра видимост не използвал помощта на човек, който да му показва пътя, поради което като водач на телескопичния товарач и при движение в хале на „ЗП Л. Л.