Определение № 440 от 25.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Пазарджик, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500497 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, БУЛСТАТ 177280936, чрез адв. Х. М. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул. “О.П.“ № 15, офис 6, против определение № 1484/09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220100155 по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е съдът е изменил решение № 1513 от 02.12.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като е намалил присъденото адвокатско възнаграждение на ищцата от 1000 лв. на 800 лв.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Според частния жалбоподател в Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. на СЕС е посочено, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма задължителен характер, а съдът трябва да прецени вида на делото, количеството извършена работа, фактическата и правна сложност на делото, за да определи дължимото възнаграждение. Като се вземело предвид, че делото било идентично с множество други, а исковете произтичали от едно и също правоотношение и защитавали един материален интерес, съдът трябвало да достигне до извод, че дължимото адвокатско възнаграждение е в много по-нисък размер.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищцата, да бъде намалено.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ищцата Б. С. М. чрез 1 нейния процесуален пълномощник адв.М. с искане частната жалба да бъде оставена без уважение. Твърди, че районният съд правилно е взел предвид вида и броя на предявените обективно съединени искове, представените доказателства и реализираната адвокатска защита. Цитира практика на ПОС по аналогични дела с доводи за правилност на обжалваното определение.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От исковата молба се установява, че районният съд е бил сезиран с три обективно кумулативно съединени иска:

- установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 ЗПК за обявяване за нищожност на сключения между страните договор за потребителски паричен заем № 850637 от 25.04.2023 г.;

-кумулативно съединен с него иска за установяване на нищожност на клауза от договора, предвиждаща заплащането на неустойка;

- осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 45 лв., която е получена от ответника без основание.

Със своето решение е обявил за недействителен на основание чл.22 от ЗПК договра за потребителски кредит; оставил е ез разглеждане иска за установяване нищожността на договорната клауза за заплащане на неустойка поради уважаване на пълвия иск; уважил е иска с правно основание чл.55, ал.1 т.1 от ЗЗД. Осъдил е ответника „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на ищцата 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение размерът на адвокатското възнаграждение е намален от 1000 лв. на 800 лв. поради това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

При наличие на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е длъжен да извърши преценка дали то се явява прекомерно спрямо извършената работа. За целта е необходимо да се прецени фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Вярно е, че съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в 2 нормативен акт със задължителен характер, изготвен от съсловна организация, което според СЕС по дело С-438/2022 г. следва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101,§1 от ДФЕС във връзка с чл.4, §3 от ДФЕС, поради което и настоящият съдебен състав няма да се ръководи от определените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В конкретния случай защитата на ищеца е организирана, като процесуалният пълномощник е предявил в една искова молба три обективно кумулативно съединени иска – два установителни и един осъдителен, като и трите иска са уважени от районния съд. Представил е всички необходими за доказването на исковите претенции писмени доказателства още с исковата молба, изпълнявал е в срок всички указания на районния съд, явил се е в проведеното открито съдебно заседание, пледирал е по съществото на спора и е представил писмена защита.

Макар, че делото не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения – сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. Не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицираният адвокатски труд.

Настоящият съдебен състав, след преценка на така изложените значими обстоятелства, като отчита наложилата се практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд, приема, че определеното от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. не е прекомерно, като се вземе предвид, че се касае за защита по три обективно съединени иска, които са били уважени от районния съд. В случая въззивният съд не се съобразява с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването й.

Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вместо което в полза на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълен размер.

3

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1484/09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220100155 по описа на Пазарджишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4