Определение № 385 от 29.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20265000600461 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С протоколно Определение рег. № 1288 от 16.09.2026 г. по ЧНД № 1804/2026 г. Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения Т. Ш. И. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от наложеното му общо, най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода по ЧНД № 1516/2025 г. на Районен съд – Пловдив.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият И., който на 23.09.2026 г. е подал бланкетна жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Изтъква като основни причини за по-ранното му освобождаване - влошеното здравословно състояние, малкия остатъчен срок на наказанието, което трябва да изтърпи и желание да се прибере при близките.

Началникът на Затвора – Пловдив и Окръжна прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК е подадена молба от осъдения И. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните /Т. И. при условията на видеоконференция/, като е оставил без уважение искането на осъдения, преценявайки, че не са налице всички предпоставки за неговото условно предсрочно освобождаване.

Окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.

70, ал. 1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и доказателствата за неговото поправяне.

От представената справка за правното положение е видно, че спрямо л. св. Т. И. с протоколно определение рег. № 1941/08.04.2025г. по ЧНД № 1516/2025г. на Районен съд – Пловдив са групирани наложените му наказания по НОХД № 621/2025г. и НОХД № 6334/2025г. за извършени престъпления по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.29 от НК, като му е било определено едно общо, найтежко и увеличено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим. Определението е влязло в законна сила на 23.04.2025г.

Лишеният от свобода А. Д. е постъпил в Затвора – Пловдив, като изтърпяването на наложеното му наказание е започнало още на 04.11.2024 г., след което със Заповед № 109-12-27#1/24.06.2026 г. /в сила от 12.05.2026г./ е заменен определеният, първоначален режим от „Строг“ в „Общ“, а със Заповед № 109-12-29#1/17.06.2026 г. /в сила от 03.07.2026г./ и е бил прекатегоризиран от „закрит“ в „открит“ тип и е приведен в ЗООТ „Смолян“.

Към датата на евентуалното влизане в сила на съдебния акт на окръжния съд – 24.09.2026 г., л. св. И. ще е изтърпял фактически 2 години, 2 месеца и 11 дни, от които ефективно – 1 година, 10 месеца и 20 дни, от работа – 3 месеца и 21 дни. Неизтърпеният остатък е от 3 месеца и 19 дни, с право на УПО на основание чл.70, ал.1, т.2 от НК.

2

Съобразени са приложените към делото по отношение на л.св. Д. – становища на началника на Затвора – Пловдив ст. комисар Н. С., на инсп. С. Б.

ИСДВР в ЗООТ - Смолян, съгласувано с гл. инспектор С. Б. – НС СДВР – Затвора - Пловдив, пробационен доклад на инсп. Е. С., експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на психолога – инсп. М. Д..

Окръжният съд е анализирал всички становища и материали от затворническото досие на л.св. Т. И., като е констатирал следното:

Л.св. И. е постъпил в затвора за пореден път и безпроблемно се е интегрирал в затворническата общност. Общувал предимно рамките на своята етническа група. Определен е като конформен, лекомислен, неконфликтен, сдържан в отношенията си със служителите. Разполага с подкрепа от близките си. Не е наказван. Награждаван 3 пъти по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. По време на престоя в Затвор - Пловдив е записан като ученик в СУ „Св. Иван Рилски“ в 5 клас. Участвал в организираните групови мероприятия и специализирани програми. В корпуса на затвора е взел участие в едно спортно мероприятие и в Специализирана групова работа: Програма за работа с лишени от свобода с ниско интелектуално ниво, както и в културно- информационно мероприятие:

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Работил като Ръчник в „Обособено производство“ към ДП ФЗД - ТП Пловдив.

В ЗООТ - Смолян е от м. юли 2026 г., но не се е включвал в мероприятия. Бил е насочен за работа на Кравеферма на 17.07.2026г., но поради влошено здравословно състояние е спрян и към момента е неработещ. Изготвената оценка на правонарушителя определя ниско ниво на риск от вреди. От извършената оценка на правонарушителя - първоначалната степен на риска от рецидив е средна, в горната граница - 78 т., като след преоценка на случая се отчита лека промяна от 78 т. на 74 т. Проблемни се очертават зоните:

„Отношение към правонарушението“-ниска самокритичност, самооправдателно поведение, примиримост спрямо деянията; „Взаимоотношения“ - липсват му родителски умения и добрия пример от собственото му детство.

„Управление на финансите и доходите“ - разчита предимно на социални помощи и користни престъпления за набавяне на средства; „Начин на живот и обкръжение“ - податлив е на стимулите от неподходяща среда и приятели;

„Умения за мислене“ - среща трудности във всички аспекти, в осъзнаването на последствията, в постигането на цели, в разбиранията на вижданията на 3 другите хора. В становищата се сочи още, че заложените цели и задачи в плана на присъдата не са постигнати на този етап, както и че е необходимо работата с него да продължи по набелязаните цели и задачи в плана на препланиране на присъдата. Прогнозата за успешна ресоциализация е определена като неблагоприятна.

Видно от изготвената експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние не се наблюдава нужната за възрастта личностна и социална зрялост. Поведенческата му отговорност и самокритичност са преценени като незадоволителни. Като отключващ криминогенен фактор се определя употребата на алкохол. Сочи се, че поддържа оправдателни нагласи, пренебрегва негативните резултати от действията си и не показва съществена корекция в общественото си поведение. Изтъква се необходимостта от по‐ нататъшна работа за изграждане на ефективни социални умения.

Пловдивският окръжен съд, след обсъждане на доказателствената наличност по делото е достигнал до заключението, че все още не е налице втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК за условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода. Съобразявайки всички установъчни данни за поведението на лишения от свобода, свързани с определените зони на риск, проведената до момента корекционна работа с него и отчетените резултати, окръжният съд е счел, че е започнал процесът за поправяне и превъзпитаване на лишения от свобода, като е настъпило известно благоприятно въздействие спрямо личността му. Този процес обаче все още не е достатъчен за достигане на желания и търсен от закона ефект на наказанието. Съществено е обстоятелството, че това е поредно осъждане на молителя Т. И., като наказанието лишаване от свобода като форма на въздействие спрямо него вече е било прилагано преди настоящото наказание, което показва че рискът от криминогенност не е бил успешно овладян и порано. Няма убедителни данни това е да е сторено понастоящем. Отчита се известен прогрес, но същият не е достатъчен за убедителен извод, че лишеният от свобода разполага с трайни нагласи и нужния личностен ресурс да се интегрира успешно в обществения живот по един полезен на себе си и другите начин. Реформирането на нагласите на осъденото лице не е достатъчно към този момент. Отбелязва се несъществено снижение на риска от рецидив от 78 т. на 74 т., който обаче остава среден. Трудно може да се 4 твърди, че към този момент корекционната работа спрямо личността му, провеждана по време на изтърпяване на наказанието, е достатъчна и е постигнала всичките си възможности. Въздействието на наказанието следва да продължи за да затвърдят започналите позитивни промени у молителя, в насока да се приучи същият успешно към трайно обществено полезно поведение.

Въззивната инстанция, също намира за безспорно установено по делото, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл. 70, ал.

1, пр. 2, т. 2 от НК, за не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Пловдивският окръжен съд е анализирал доказателствената наличност по делото, свидетелстваща за леко снижаване на първоначалната, средна оценка на риска от рецидив и по-ниска такава за вреди, в резултат на проведената корекционна работа с лишения от свобода, но липсва промяна в някои от очертаните проблеми области, като правилно не е формирал извод за наличие на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК за условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода.

Действително, макар и да са налице доказателства за поправянето му, същите не са в достатъчен обем, позволяващ извод за предсрочно освобождаване. Необходимо е с осъдения да се работи още в проблемните зони, за да се утвърди наличната в момента положителна линия на поведение.

Процесът по провеждане на превантивната дейност спрямо лишения от свобода все още не е приключил, още по-малко е достигнал онази окончателна фаза, предполагаща необратимост на настъпилата положителна промяна у него, при която индивидуалната наказателна превенция ще е постигнала своя окончателен и необратим ефект.

Затова и в мотивите към атакуваното определение е посочено, че няма данни, от които да се направи категоричен извод, че л.св. И. е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл. 439а, ал. 1 от НПК.

Изтъкнатите съображения в жалбата за това, че е в недобро здравословно състояние, изтърпял е по-голямата част от наложеното му наказание и желанието му да се прибере при близките, сами по себе си не са 5 достатъчни за оборването на този извод. И това е така, защото наличието на примерно поведение при лишеното от свобода лице, следва да се основава на всички налични данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността.

Положителната промяна у осъдения обхваща и отношението му към стореното в срока на изтърпяване на наказанието, с оглед плана на изпълнението му и постигнатите резултати от работата с него, в какъвто смисъл е т. 1, б, „б“ от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г.

Безспорно, поправителният процес при л.св. И. е стартирал и се развива успешно, но понастоящем е недостатъчен, за да се направи извод за трайна и категорично настъпила позитивна промяна. Затова и в разглеждания случай, анализът на доказателствата, свидетелстващи за резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и оценката по чл.155 от ЗИНЗС не установяват да е постигната нужната трайна и категорична промяна в нагласите и поведението на осъдения, предпоставяща условното му предсрочно освобождаване към настоящия момент.

В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Т. И., тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.