Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 04.01.2022, Районен съд - Никопол

Съд
Районен съд - Никопол
Дело
Административно наказателно дело 124/2021
Вид
Решение № 2
Подписан
04.01.2022
Състав
Галя Величкова Наумова

Цитирани разпоредби

  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 111 · Кодекс на труда
  • чл.114 · Кодекс на труда
  • чл. 115 · Кодекс на труда
  • чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Никопол, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно наказателно дело № 20214420200124 по описа за 2021 година Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на „*** “ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, представлявано от Р. М. П. чрез адв. М.С. срещу наказателно постановление № 15-0000813/23.07.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен/ИТ/, с което на дружеството е наложена имуществена санкция, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Претендира се отмяна на атакуваното постановление, като се излагат доводи за неговата неправилност.Подробни съображения се развиват и в представените по делото писмени бележки.

Наказващият орган, представляван от юрисконсулт Р.И.а, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност и правилност на атакуваното НП.Представя писмени бележки.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 22.06.2021г., около 14.00ч., служители на РУ Никопол, свидетелите Б.Б., П.Н., З.А. и Е.Цанин, по повод установяване на лице, във връзка с 1 провеждано ДП, посетили имот в с.***, общ.Никопол на ул.*** № 20. На адреса установили свидетелите С. Д. А., А. В. И., Д. В. Г. и А. Е. М., да извършват трудова дейност, като рязали винкели, заварявали и поставяли соларни панели. Т.к. същите заявили, че нямат трудови договори, въпреки, че твърдели, че помагат на собственика на фотоволтаичната централа да отстрани проблем по нея, полицейските служители сигнализирали по телефона Д“ИП“ Плевен.Същият ден, около 16.45ч., св. М. Б. и св. Б. Н. и двамата длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Плевен, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, на обект – фотоволтаична електроцентрала от 30 kw находящ се в с.***, на ул.*** № 20, с възложител „***“ ЕООД гр. Плевен с ЕИК ***. В хода на извършвана проверка и по документи в седалището на Д“ИТ“ в гр.Плевен, било установено, че лицето А. Е. М. с ЕГН **********, предоставил на 22.06.2021г., работна сила като работник по изграждането на горепосоченият обект. От същият били взети писмени сведения, в които посочил, че на 22.06.2021г., „ работи като работник във фирма, която поставя ел.централи със слънчеви батерии, както и че е нает и работи на частни начала от Силвиян Р.ов Дацков“ с цел да помогне за ФЕЦ на Д. и Р.“. На същата дата, в 16.45ч., бил съставен КП от служителя на ИТ, св.Б.Н., съгласно който, на обекта в с.***, работили лицата А.И., Д.Г., С.А. и А.М.. КП бил съставен, без присъствието на представител на дружеството жалбоподател. Управителят на дружеството – жалбоподател бил поканен да се яви на 29.06.2021г. в Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Плевен.

На посочената дата от страна на управителя на дружеството са били представени копие на заглавна страница по част електро, заглавна страница по част конструкции, разрешение за строеж, касаещи изграждането на процесният обект. Въз основа на същите и писмените сведеният на свидетелите И., Г., А., М., даден на 22.06.2021г. и тези на полицейските служители Б., Н., А. и Ц., дадени на 24.06.2021г. и установените факти в КП, на 29.06.2021г., били съставени 4 броя, АУАН, всичките предмет на съдебен контрол, по който има образувани НАХД пред настоящата инстанция.

В АУАН № 15-0000813, въз основа на който е издадено обжалваното по настоящото дело НП, актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил 2 съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител лице, като последният подписал акта с възражението, че ще депозира писмени такива. Впоследствие, дружеството - жалбоподател в действителност, се е възползвало от законното си право и депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което отричат приетите за установени факти от АНО в АУАН.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В НП са възпроизведени констатациите по акта, като е постановен посочения резултат.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и показанията на всички разпитани по делото свидетели - И., Г., А., М., Б., Н., А. и Ц., представените и посочени писмени такива.

В събрания доказателствен материал няма съществени противоречия, които следва да се обсъждат.

Безспорно е, че лицето А. М. е извършила определен вид дейности по поставяне на соларни панели, в процесният обект, както и че същият не е имал сключен трудов договор с дружеството жалбоподател.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Настоящата инстанция приема, че , че жалбата е процесуално 3 допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не само по изложените в нея съображения:

Както АУАН, така и обжалваното НП са съставени от лица, в чиито правомощия се включват установяването на нарушения и налагането на наказания по КТ.

В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нормата на чл.40 ЗАНН задължава актосъставителя да състави АУАН в присъствие на 2 групи лица: такива, присъствали при извършване на нарушението или при неговото установяване. Тези лица участват в производството в процесуалното качество на свидетели по нарушението. От съдържанието на процесния акт е видно, че той е съставен по документи и въз основа на писмени сведения от две групи свидетели – тези на жалбоподателя/ И., Г., А., М./ и тези на ответника/Б., Н., А. и Ц./. За да се приложи законосъобразно изключението на чл.40, ал.4 ЗАНН, необходимо е наличието на официални документи, от съдържанието на които да може да се установят всички обективни признаци от състава на конкретното административно нарушение. В случаят, АУАН, не е съставен нито в присъствието на свидетелите присъствали при извършване на нарушението, нито на тези присъствали при неговото установяване. В случаят, свидетелите, служители на ИТ, са пристигнали 2 ч. след извършване и установяване на нарушението. От друга страна, единствените официални документи са заглавната част по част електро, заглавната част по становище за част конструкции, разрешението за строеж, и КП, които обаче не съдържат каквито и да било констатации, относими към поддържаните нарушения. Обратно на твърдението на юрск.И.а в писмените бележки по делото, че в КП, св. А. М., се е подписал, защото се е съгласил, че работи при ответника, по изграждане на фотоволтаична система, със средства и материали на ответника и има установено работно време, такива констатации в същият не са отразени?!.Писмените сведения на свидетелите, не спадат към официалните документи. От друга страна, неправилно и незаконосъобразно, на 22.06.2021г., когато се твърди , че е извършено нарушението, са взети писмени сведения само от св.И., А., Г. и М., 4 в които същите не сочат да работят по трудово правоотношение при ответника, и не са взети, такива на същата дата и от свидетелите Б., Н., А. и Ц., които се твърди, да са очевидци на нарушението. Съставянето на АУАН без присъствието на свидетели присъствали при извършване на нарушението или при неговото установяване, както и на официални документи, обосноваващи административното нарушение препятства приложението на чл.40, ал.1 или изключението на ал. 4 ЗАНН. Присъствието на свидетели при съставяне на АУАН, от категорията на посочените такива в чл.40, ал.1 ЗАНН е гаранция за вярно отразяване от актосъставителя на фактите и обстоятелствата по административното деяние в описателната част на АУАН.

В конкретният случа, съдът намира, че АУАН е следвало да се състави в присъствието на някой от свидетелите, очевидци на нарушението, а не в присъствието на служител на ответника, който нито се твърди да е присъствали при извършване на нарушението или при неговото установяване. Допуснатото нарушение е съществено и на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на НП.

Въпреки горното, съдът намира за необходимо да отбележи по съществото на спора, също, че в настоящото производство намира, че не се потвърдиха и изведените от АНО фактически установявания, поради следното: Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда задължава отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя в писмена форма преди постъпването на работа.

Предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор.

Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения 5 резултат, т.е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол.

По трудов договор се дължи продължително и многократно изпълнение.

Със сключването на трудов договор за работника или служителя възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н.

Целта на сключване на граждански договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем, както и да е посочен критерий относно качествено изпълнение. Т. н. “Граждански договори” /договор за услуга, за изработка и др./ е сборно понятие за договори от облигационното право, които са уредени в Закона за задълженията и договорите. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. Обикновено договорът за изработка се сключва за еднократно изпълнение.

В настоящият случа, съдът намира, че жалбоподателя и лицето М., са били във втората хипотеза, доколкото от събраните по делото доказателства, посредством разпита на св. А., И., Г. и М. и не се установи, същите да са престирали продължително и многократно време труд, а само в процесният ден, като св.М. твърди, че му е било казано, че ще работи само няколко часа, а св.Г., И. и А., твърдят, че са отишли около 9.00 – 9.30ч. само да отстранят конкретен проблем в конструкцията само за няколко часа, след което около обяд, дошли полицаи да търсят, някакво лице и ги принудили да останат до към 17.00ч., когато дошли служители на Д“ИТ“ гр.Плевен. Показанията на останалите разпитани по делото свидетели, не опровергаха тези твърдения.По делото не се установи, от никой от разпитаните свидетели, св.М., да е работил и в други дни в поцесният обект, както и да е ходил и да си е тръгвал по едно и също време, каква работа е извършвал, получавал ли е възнаграждение за това и от кого.?!