Решение № 6581 от 11.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6581 гр. ........................, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ................. при участието на секретаря ................... като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20221110116078 по описа за 2022 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ....................., със седалище и адрес на управление в гр. ........................, в ......................, представлявано от изпълнителните директори ..................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ........................ на бул. .................. чрез пълномощницата адвокат З. К. твърди против ответника ....................., и с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ........................ на ..................... чрез пълномощника адвокат Н. Н. Л., че на 18. VI. 2021 година в гр. ........................ настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от ищеца.

Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 1 853.21 лева застрахователно обезщетение, като направил и 25.00 лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче не платил на ищеца претендираните общо 1 878.21 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

1 878.21 лева застрахователно обезщетение;

1

15.65 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 22. ІІ. 2022 година до 23. IІІ. 2022 година включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 28. IІІ. 2022 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, включително по размер. Не оспорва, че ищецът изплатил обезщетение в размер на общо 1 878.21 лева, нито, че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца. Произшествието било изцяло причинено или съпричинено от водача на застрахования от ищеца автомобил, от водача на товарния автомобил или се дължало на действия на служители на ...................... Ищецът платил обезщетение в завишен размер. Водачът на застрахования от ищеца автомобил нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката „Каско“:

На 16. ХII. 2020 година ищцовото застрахователно дружество и ....................... със седалище и адрес на управление в гр. .................. Й., сключват автомобилна застраховка .......................... За горното явства застрахователна полица №......... представена по делото с исковата молба.

2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“:

На 14. IV. 2021 година ответното застрахователно дружество и .................... с ЕГН**********, живеещ в с. ......................, автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ за срок от ....... година. За горното явства застрахователна полица №......................, представена по делото с исковата молба.

3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:

На ................................. часа в гр. ........................ свидетелят А. Б. Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................... управлява лек автомобил марка ..................., собственост на .................... с ЕГН**********, живеещ в с. ......................, в крайната лява лента по посока на движението си по .................... Водачът достига до място, където пътят е стеснен поради ремонт и предприема маневра преминаване в съседната средна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на движещия се в лентата товарен автомобил марка ....................., собственост на ....................... със седалище и адрес на управление в гр. .................. Й., управляван от свидетеля И. С. С. с ЕГН**********, живеещ в гр. ...................... За да избегне удара, водачът на товарен автомобил марка ..................... извършва маневра навлизане в средната лента по посока на движението и така отнема предимството на водача на движещ се по нея товарен автомобил и предизвиква сблъсък с него. По описания начин водачът на лек автомобил марка ................... предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно произшествие. На същата дата в 1530 часа е съставен представен по делото с 2 исковата молба двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие №..................... При съставянето на протокола причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.

4. По изплащането на застрахователното обезщетение:

На 26. ХI. 2021 година ищецът изплаща на лизингодателя – собственик на повреденото моторно превозно средство сумата от 1 853.21 лева. За горното обстоятелство явства представена по делото искова молба справка.

На 18. I. 2022 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ № ..................... с което заявява за възстановяване общо двадесет и четири регресни щети, включително процесната.

На ответника е изпратена и регресна претенция. Писмото и регресната претенция, както и известието за доставянето им, са представени по делото с исковата молба.

На 14. II. 2022 година ответникът изпраща на ищеца писмо с изходящ №...................., с което отказва да възстанови платеното застрахователно обезщетение. Съдът установява обстоятелството от платежно нареждане от същата дата, представено по делото с исковата молба.

5. Данни, почерпани от експертното заключение:

По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 10. Х. 2023 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ........................ в жилищен квартал .................... Видно от заключението, всички увреждания по товарен автомобил марка ....................., отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 2 296.88 лева.

По делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е представено в съда на 09. Х. 2023 година от вещото лице инженер С. Е. Ц.. Видно от заключението, двата подписа до т. т. А и Б в графа 15 на процесния констативен протокол са положени от различни лица.

3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:

1. По иска за главницата:

Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно 3 средство; увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство; причинна връзка между противоправното поведение и увреждането; вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.

В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият допуска пътнотранспортно произшествие на 18. VI. 2021 година. В резултат на това противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственика на товарен автомобил марка ......................

Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена.

Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице.

Собственикът на описания товарен автомобил имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 2 296.88 лева.

Страните не спорят относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и ответника.

Спорен между страните е въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на 1 853.21 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди в по-нисък размер.

Съобразно чл. 411 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата 4 на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.