Решение № 51 от 17.05.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело за възобновяване № 20242000600045 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Р. Ж. Ж., ЕГН **********, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 228/2023 г. на Окръжен съд - Ямбол, подадено чрез процесуалния му представител - адв. М.

А., от АК –Ямбол.

В подаденото искане са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1,т.2 и т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е мотивирано с доводи, че решаващите съдилища са направили непрецизен фактически анализ на доказателствата, което е довело до неверни изводи относно субективната страна на деянието, за което е осъден Ж..Твърди се, че непредоставянето на кръв за химическо изследване се дължи на липсата на парични средства у осъдения, за да заплати манипулацията, което се установявало от разпита на придружаващите го полицаи. Развиват се доводи за наличие на противоречия между показанията на лекувалия осъденото лице лекар д-р В., обясненията на Ж. и заключението на съдебномедицинска и 1 химикотоксикологична експертиза.Твърди се, че изводите на ЯОС почиват на предположения, че Ж. освен лекарството е ползвал и други източници на наркотично вещество. Поддържа се становището , че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като в случая е прието животоспасяващо лекарство, за което едва след инкриминираната дата осъденият е узнал, че то съдържа съставката тетрахидроканабинол. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наказанието се посочва, че аргументите, които са използвани за приложението на чл.55 от НК на практика обосновават липса на субективната страна на деянието. Иска се БАС да упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.1 от НПК, алтернативно - това по ал.1 т.2 или по ал.1 т.4 от чл.425 НПК.

В съдебно заседание молителят Р. Ж., участва лично и се представлява от упълномощения си защитник. Последният развива изложените се в молбата доводи и поддържа алтернативно поставените искания наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменено влязлото в сила въззивно решение и осъдения да бъде оправдан или, делото бъде върнато за ново разглеждане, или въззивното решение да бъде изменено в частта за наказанието, в посока намаляването му.

Осъденото лице се присъединява към казаното от защитата му. В предоставената му последна дума, моли да бъде уважено искането му с всички алтернативни възможности.

Прокурорът от БАП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване. Сочи, че всяка от съдебните инстанции е извършила пълен и обективен анализ на цялата събрана доказателствената съвкупност и въз основа на това са стигнали до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Авторството, както обективната и субективна страна на деянието са безспорно установени, а наказанието е определено правилно. Мотивира обобщен извод за отсъствие на допуснати нарушения на материалния или на процесуалния закон, както и липсата на несправедливо наложено наказание, поради което намира искането за неоснователно.

След като прецени доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

2

Искането за възобновяване е подадено от процесуално легитимирана страна. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Същото е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно.

С присъда № 96 от 16.06.2023г. по НОХД №1183/2022г. ЯРС е признал подс. Р. Ж. Ж., ЕГН **********, за виновен за това, че на 03.12.2022 г., около 15:40 часа в гр. Ямбол, по булевард „Крайречен“, до ЦДГ „Зорница“, с посока към кръстовището с ул. Русе, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Джип Гранд Чероки“, с регистрационен № * **** **, след употреба на наркотични вещества - канабис, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с инвентарен номер ARMC 0004 и тестова касета REF-8323634, LOT ARRD-0981, поради което и на основание чл.343б, ал.3, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, глоба в размер на 300,00 лв., както и на основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца.

Срещу първоинстанционната присъда е била подадена жалба от защитника на подсъдимия - адв. М. А., по повод на която в ЯОС е било образувано ВНОХД №228/2023г. С постановено решение № 117 от 12.12.2023г. по същото дело, въззивната инстанция е потвърдила обжалваната присъда.

Основната част от доводите срещу въззивното решение са свързани с оспорване на възприетите факти по делото и извод за недоказаност на обвинението, което се аргументира чрез собствена интерпретация на гласни доказателствени източници и по същество съставляват оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не се нуждае от съдебно обсъждане в настоящото производство. В допустимите рамки на искането остава наведеното твърдение на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствените материали и едностранчив подход при осъществяване на тази дейност.

3

От съдържанието на въззивното решение се установява, че макар и не особено подробно, въззивният съдебен състав е изложил основните си аргументи във връзка с възприетата фактическа обстановка и обуславящата я доказателствена съвкупност, както и произтичащите от установените фактически положения правни изводи. Прегледът на доказателствената дейност на въззивния съд не сочи да са налице пороци, които да съставляват нарушение на процесуалните правила. При цялостната проверка на невлязлата в сила присъда, въззивният съд се е съгласил с установените от първоинстанционния съд фактически положения след като е извършил извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност.

Неоснователен е отправеният към ЯОС упрек за неизследвано противоречие между показанията на свид. д-р В., обясненията на подсъдимия и заключението от изготвената съдебномедицинска и химикотоксикологична експертиза. Твърдяното противоречие не е налице. Напротив, при изготвяне на заключението си двете вещи лица са се запознали както с показанията на свидетеля(който препоръчал на осъдения медикамент „Сативекс“, прочитайки за него само в интернет), така и обясненията на подсъдимия, дадени в първоинстанционното съдебно следствие и приобщените му обяснения от досъдебното производство. Именно съобразявайки информацията от тези гласни доказателствени източници, както и останалите посочени в съобразителната му част показания и писмени документи(вкл. и листовката на производителя на медикамента на „Сативекс“), експертите са дали категорични отговори по т.II.2. от заключението, че еднократното- вечер по 2-3 впръсквания отговорят на 8-12ng/ ml за 24ч.( при праг на откриваемост в тестове Dreger Drug Test 5000 -не по малко от 50ng/ ml) и по т.III.3 от същото заклучение - че еднократното оро-назално приложение на „Сативекс“, води до бърза абсорбция на активното вещество тетрахидроканабинол като появата му в кръвната плазма е в рамките на 15 минути след прием, а периодът на действие на „Сативекс“ е с максимална продължителност 17 минути след еднократното оро-назално приложение на единична доза. В съдебно заседание от 16.06.2023г., в отговор на изричения въпрос на защитата, вещите лица ясно са разяснили, че при едно-две впръсквания от вътрешната страна на лигавицата на бузата се наблюдава бърза резорбция на веществата, съдържащи се в спрея и на влизането им в кръвта, а за да се получи констатираният при проверката резултат, трябва натривка да е взета 4 веднага след впръскването, което не съответства на фактите по делото.

Направеният в същото заключение извод, че отчетеният положителен резултат с технически анализатор, може да се дължи на едновремената употреба на медикамента „Сативекс“ с други субстанции, съдържащи тетрахидроканабинол, не е хипотетично предположение, а е изведен в резултат на научна аргументация и обосновка, отчитайки и променящите се обяснения на подсъдимия. Кредитирането на изводите на изготвената съдебномедицинска и химикотоксикологична експертиза от съдебните инстанции е процесуално издържано и не съставлява нарушение на чл.303, ал.1 от НПК. Тук е необходимо да се отбележи, че възприемането на обясненията на подс. Ж. като защитна теза не е сторено произволно от съдилищата. Преценката на вътрешната им нелогичност, непоследователност и на тяхната неподкрепеност от други доказателствени източници, въпреки внасяните изменения за нагаждането им към събирания в хода на съдебно следствие доказателствен материал, правилно са обосновали извода за тяхната недостоверност.

Извън правомощията на съда в настоящото производство е да установява нови фактически положения, а точно това се търси с развитите доводи, че осъденият не бил отказал да предостави кръвна проба за изследване, а не го направил, защото не разполагал в себе си с пари, за да заплати таксата, който факт бил установен от разпита на придружилите водача до спешния кабинет полицаи. Настоящият състав намира за необходимо единствено да отбележи, че нито един от двамата полицейски служители - М. и Х., не е съобщавал в показанията си за липса на средства, като причина за отказа на подсъдимия да предостави кръв и урина за изследване(на свид. Х. изрично е поставен този въпрос), такава причина не е посочена и в протокола за медицинско изследване, подписан от подсъдимия и от д-р В.Цонев, не се заявява дори и в обясненията на подсъдимия в досъдебното производство, пред ЯРС и пред въззивната инстанция.

Всъщност с поставените на внимание доводи за допуснати процесуални нарушения се изразява несъгласие с решаващите изводи на първия и въззивния съд, обосновали ангажирането на наказателната отговорност на осъдения Ж.. Обсъжданото основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК би било налице, ако атакуваният съдебен акт не съдържа обективиране на формираното вътрешно съдийско убеждение по фактите или по правото. В 5 настоящото производство упражняваният контрол е насочен към спазване на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на формиране на вътрешното убеждение като резултат от дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата. Такъв недостатък не се констатира във въззивния съдебен акт и в присъдата, защото в тях са изложени възприетите факти, тяхната доказателствена основа, както и съображения за осъществени с деянието от обективна и субективна страна на осъщественото от осъдения престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Обстоятелството, че предлаганата от защитата и подсъдимия теза не е възприета от решаващите съдилища, не е причина да се ревизират като резултатите от проведения от тях доказателствен анализ. След като липсват процедурни грешки в доказателствената преценка на съдилищата, то и изведената на въз основа на нея фактология по престъпната дейност на осъдения Ж. не подлежи на преоценка и съответно не може да бъде удовлетворена поставеното искане за отмяна на въззивният акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав състав.

Не е основателно и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което се поддържа единствено в контекста на наличието на съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение(каквито не се установиха), които да са довели до неправилно прилагане на материалния закон. По настоящето дело фактическите обстоятелства са точно установени и те са обосновали верен извод за ангажиране на наказателната отговорност на подс. Р. Ж. за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.343б, ал.3от НК. Твърдението, че подсъдимият едва след деянието узнал от лекуващия го лекар за съдържащата се в медикамента „Сативекс“ съставката тетрахидроканабинол (което е и причината този медикамент не е включен в списъка на разрешените на продажба и употреба лекарствени продукти на територията на Република България, а подсъдимият да си го набавя от чужбина), е опровергано в мотивите на ЯОС, със съображенията, изложени при обсъждане достоверността на обясненията на подсъдимия, включително и по повод твърденията му за консумирани дни по-рано в Нидерландия кексчета и близалки със същата активна съставка. Видно от експертното заключение медикаментът „Сативекс“ се използва като допълнително терапевтично средство към текуща лекарствена терапия при хроничен болков 6 синдром за облекчаване на болката. В показанията си свид.д-р В. е изяснил как се проявяват и протичат получаваните от подсъдимия спазми в тазовата област(л.47 от НОХД№1183/2022г. на ЯОС), поради което напълно неоснователно в искането по чл.420, ал.2 от НПК употребата на същия продукт се третира като животоспасяваща. Употребата му в никакъв случай не прави деянието несъставомерно от субективна страна, защото когато водачът е предприел управление на превозното средство, съзнавайки, че е употребил наркотични вещества или техни аналози, независимо от момента, в който ги е употребил(непосредствено преди управлението на МПС или на поранен етап, което би повлияло при отмерване на наказанието му), той действа с пряк умисъл по чл. 343б, ал. 3 от НК.