Определение № 21 от 28.01.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 42/2025
- Вид
- Определение № 21
- Подписан
- 28.01.2025
- В сила
- 28.01.2025
- Състав
- Емил Димитров Стоев, Светлана Кънчева Чолакова, Теодора Матева Нейчева
Цитирани разпоредби
- чл.18 · Наказателен кодекс
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195 · Наказателен кодекс
- чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.197 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 219, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21 гр. Разград, 28.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емил Д. Стоев
Членове:
Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно наказателно дело № 20253300600042 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 249, ал.3, във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от служебния защитник на подсъдимия М. М.
М. срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 14.01.2025 г. по НОХД № 343/2024 година по описа на Районен съд - Разград, с което исканията на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия са оставени без уважение.
В частната жалба депозирана от защитника на подсъдимия М. М. се сочи, че направените изводи в обжалваното определение за това, че не са били допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения са незаконосъобразни и необосновани. Липсвал отговор на така поставените въпроси относно тези нарушения. Твърди, че за да се носи наказателна отговорност по повдигнатото обвинение по чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК е необходимо в обвинителния акт да бъдат посочени всички факти относно всички признаци от състава на престъплението и да няма противоречие между обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт, като обвиняемият да е наясно за какво престъпление е привлечен към отговорност. Както, че са налице непълноти в обвинителния акт, т.е. не са посочени кои щети са възстановени; кои деяния са довършен; кое от деянията е завършило в стадия на опита; по каква причина и въз основа на кои факти с обвинителния акт прието, че при наличие на предварителен сговор между тримата подсъдими за извършване на кражбата за двама от подсъдимите - Н.Г.С. и М. М. М. обвинението е за довършено престъпление, а за третия подсъдим - Г.С. обвинението е за опит за кражба, въпреки, че и тримата са съизвършители според обвинителния акт. Сочи за неяснота относно кои факти подсъдимите Г.С. и М. М. са привлечени към отговорност за престъпление по чл.195 ал.1 т.3,т.4, т.5 НК във вр. с чл.26 ал.1 НК, като прокурорът приел, че са били отнети движими вещи – а именно 50 чувала ронена царевица, като цената на един чувал 2,40 лв. т.е. общо в размер на 1200лв., а съучастникът им Г.С. А. за същото деяние е привлечен към отговорност по чл.195 ал.1 т.3 т.4 и т.5 във вр. с чл.18 НК - опит за кражба.
Не ставало ясно защо за първите двама подсъдими е посочено, че вредите от третата кражба са в размер на 1200лв., а спрямо третият подсъдим, че от тази кражба няма причинени 1 щети. По отношение на третия подсъдими се касаело за опит при едно и също деяние при което тримата са съизвършители при предварителен сговор, а за третия се касаело за опит. В противоречие с доказателствата по делото прокуратурата е приела, че третата кражба е за 50 чувала ронена царевица общо 2000кг. на стойност 1200лв., изрично записано, че са отнети тези 50 чувала, а за същото деяние за третия подсъдим е прието, че е направил опит да отнеме въпросните 50 чувала, като е невъзможно едно деяние да е довършено и да не е довършено, както и да е причинена щета в размер на 1200лв., както със същото деяние да не е причинена щета в размер на 1200лв., тъй като деянието е било недовършено. Конкретно сочи фактите относно деянието извършено на 28.12.2022г., при което тримата подсъдими предварително сговорили се, първите двама К. и М. са отнели 2000кг. ронена царевица напълнена в 50 чувала, като и тримата пълнели чувалите, т.е. и тримата участвали в изпълнителното деяние, като К. и М. изнесли 30 бр. чувала, а третият подсъдим Г. А. продължил да пълни и напълнил още 20 чувала. Прокуратурата предявила обвинение на третия подсъдим Г. за същите 50 чувала, но приела, че се касае за опит, като за същите 50 чувал с тегло 2000кг. е приела, че първите двама обвиняеми – К. и М. следвало да отговарят за кражба, а не за опит, което противоречие довело до ограничаване на правата на подзащитния и сочи, като основание за връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения и грешки. Освен това имало осъществени противоправни деяния само от първия обвиняем К. Г. и стойността на откраднатото от него имущество било включено в общата стойност отнето от тримата, което затруднявало защитата на останалите подсъдими, с цел възстановяване на стойността на отнетото имущество и позоваване на леконаказуемият състав на чл.197 от НК. Не ставало ясно и в противоречие с доказателствата след като 30 бр. чувала с царевица са били изнесени от склада на 28.12.2022г. и оставени пред вратата и са били върнати обратно от собственика в склада, в обвинителния акт е записано, че не е възстановена стойността на тези чували, които с останалите изнесени 20 бр. чувала в размер на 1200лв. и по този начин било невъзможно подсъдимите да се възползват от леконаказуемият състав на чл.197 НК, което довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите, включително на М. М..
Счита, че изброените непълноти, неясноти и противоречия съдържащи се в обвинителния акт, го правят негоден да изпълни процесуалните си функции - да определи предмета на доказване в съдебната фаза и най-вече лишава подсъдимите от невъзможността да разберат в какво са обвинени, за да противопоставят ефективна защита Моли обжалваното определение да бъде отменено, и делото върнато на РП-Разград, за отстраняване на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.
Възражения против подадената частна жалба не са постъпили.
Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите в частната жалба, както и съображенията на първоинстанционния съд, намира следното:
Честната жалба е подадена в срок, от надлежна страни в процеса, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, поради което същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда на Глава XXII от НПК.
Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл.
249, ал. 4 от НПК.
Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава 2 или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.
345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по НОХД № 343/2024 г., по описа на РС – Разград е образувано по внесен от РП – Разград обвинителен акт против подсъдимите Н.Г.С., М. М. М. и Г.С. А..
Обвинението против М. М., от чийто защитник е депозирана частната жалба е за това, че за времето от началото на месец декември 2022г. до 28.12.2022г. в гр.Л., в условията на продължавано престъпление - на три пъти, след предварителен сговор с Н.Г.С. и Г.С. А. чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи - 4200кг. ронена царевица на стойност 2520лв. от владението и собственост на С.Ш.Д. и Ш.А.Ш., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.5, т.5 във вр. с чл.194 ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В проведено на 14.01.2025 година разпоредително заседание по НОХД № 343/2024 г. по описа на РС - Разград, съдът по наведени от защитника на подс. М. възражения, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия и искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора е констатирал, че в хода на досъдебното производство и при съставяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е насрочил делото за разглеждане по общия ред. В това съдебно заседание адв. Н. е изложила възражения за това, че от обвинителния акт не ставало ясно въз основа на какви обстоятелства по какъв повод и въз основа на какви доказателства, на какви разсъждения, обвинението е достигнало до извод, че с деянието подзащитния и е осъществил състава на чл.26. По делото нямало никакви доказателства за участие на същия в няколко изпълнителни деяния, имало само едно твърдение, за продължавано престъпление и участие, както за предварителен сговор.
Това му ограничавало правата, защото при отпадането на тези обвинения е било възможно съкратено, при явяването на подсъдимия и сключване на споразумение. Твърди за наличие на противоречия между обстоятелствената част и заключителната част на обвинителния акт, тъй като задължение на прокурора при постановяването на своя акт, същият да обоснове чрез пълен и подробен анализ на всички доказателства, а не на база голословно обвинение по чл.26 за продължавано престъпление и за участие, както и за предварителен сговор.
Поради което иска делото да бъде върнато на РП-Разград за отстраняване на посочените неясноти и противоречия.
Първоинстанционният съд при постановяване на атакуваното протоколно определение е преценил, че направените доводи от защитника са такива по съществото на делото - какви доказателства има и налице ли са такива за продължавано престъпление. Намира, че обвинителния акт представлява едно фактическо твърдение на прокурора и ролята на съда е да прецени това доколко би се доказало в процеса. Както, че съдът няма право да преценява колко и какви доказателства има, за какви обстоятелства няма доказателства, като това е въпрос по същество на делото, а не е въпрос на процесуално нарушение. Не е констатирал противоречия във фактическата и заключителната част на обвинителния акт, както и на досъдебното производство
При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия М. М. М. за връщане на делото на РП - Разград, е законосъобразно 3 и като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав също намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт. На първо място съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правата на подс. М..
Съдът е отговорил на наведените в съдебното заседание възражения от страна на защитата на подс. М.. На л. 3 и л.4 от обвинителния акт прокурорът е посочил фактите относно участието на подс. М. заедно с подс. К. С. в три деяния - в началото на месец декември 2022г., на неустановена дата през месец декември 2022г. и на 28.12.2022г., като в последното деяние се е включил и подс. Г. А.. Посочени са обстоятелствата във връзка с уговорката между тях, използваното техническо средство, предмета на всяко от деянията, както и стойността. Съществената особеност на извършените престъпления в условията на продължавано престъпление, какъвто е настоящият случай, се състои в това, че то включва две или повече деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, като може да се отнася до осъществяване на различни състави на съответното престъпление – обикновени, квалифицирани, привилегировани. Посочването в обвинителния акт на обстоятелството, че престъплението е извършено именно при условията на продължавано престъпление означава, че обвиняемият е осъществил две или повече деяния, включени в усложнената форма на престъпна деятелност в посочения времеви период, поради което не може да се приеме, че се касае за неясно обвинение и за нарушаване правото на защита на обвиняемия в хода на съдебното производство, не е налице и такова нарушение в досъдебното производство. Още повече, че процедурата по чл.