Решение № 488 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Д. Гражданско дело № 20215300101668 по описа за 2021 година

Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД от С. Г. П., ЕГН **********, Г. Д. П., ЕГН ********** – н., действащ със съгласието на неговата м. С. Г. П., ЕГН **********, М. Д. П., ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез нейната м. и законен представител С. Г. П., ЕГН ********** – тримата от гр.***********, С. Д. П., ЕГН ********** от гр.*******, М. С. П., ЕГН ********** от гр.********* и Ж. С. П., ЕГН ********** от г**** ***“№**** против „Балнеоложки комплекс Хисар“АД, ЕИК 115035506 със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“Генерал Гурко“№1.

Ищците твърдят, че са наследници на Д. С. П., както следва: С. П. е негова с., С. П., Г. П. и М. П. са негови д., М. П. е негова м., а Ж. П. е негова с..

На *****г. Д. С. П. взел участие в семинар на зем. пр., организиран от фирма „П.“, проведен в х. ***, стопанисван от ответното дружество и негова собственост, като крило „Стандарт“ на х.а, където се състоял семинара, имало сто стаи, разположени на четири етажа, а Д. П. бил настанен в самостоятелна стая №***, на етаж втори. Влизането и излизането от стаите ставало с чип1 карта, с която се активирало и изключвало осветлението, а х. разполагал както с асансьор, така и със стълбище към съответните етажи. След приключване на организираната за участниците в семинара вечеря в ресторанта на х.а, около 24.00ч., по-голямата част от участниците в семинара, включително и Д. П., се преместили в нощния бар на х.а, където Д. П. консумирал алкохол и между него и друг участник в семинара, В. Н., възникнала разправия, при която на Д.

П. били нанесени няколко удара с юмрук в лицето и потекла кръв. Никой от присъстващите не се намесил за предотвратяване на скандала и боя, включително никой от персонала на х.а не реагирал според вътрешните правила - да извика охрА.та или органите на МВР, или да предприемат други дължими се според вътрешните правила на х.а действия, за да се опазят живота и здравето на гостите на х.а и да се предотврати нарушаването на обществения ред; не се намесила и охрА.та на бара, каквато тази вече очевидно нямало, а намесата според ищците била наложителна и би предотвратила последвалия фатален инцидент за Д. П.. Инцидентът започнал в бара, продължил с участието и на И. М., и извън бара пред тоалетната на заведението, но макар това да било известно на всички, никой не предприел действия по прекратяване на боя. На това място, в 1.53ч, М. нанесъл няколко удара с юмрук в областта на корема на Д. П., който, след 2.00ч., се насочил по стълбите от бара към стаята си, защото всеизвестно било, че ударите в областта на стомаха предизвикват повръщане/рефлукс и вероятно Д. П. изпитал позиви за такова. Най-прекият път от бара до стаята на Д. П. бил този на стълбището от бара, но вместо на втори етаж, на който била неговата стая, Д. П. се качил на трети етаж, като объркването му било по вина на х.а, защото, при вървене по стълбите от бара към х.ските стаи, на първия етаж, над дървените врати, през които се влиза към коридора на х.ските стаи, има поставена табела с обозначение етаж 1, а на следващия етаж, на който била стаята на П., липсвало обозначение етаж 2. Именно липсата на каквато и да е табела, надпис или друго обозначение, каквито задължително би следвало да има в х.а, стА.ли причина Д. П., вместо да намери етажа и стаята, в която е настанен, да продължи нагоре по стълбите и така да стигне до етаж 3, на който също липсвала табела, а оттам и да излезе през врата, която била незаключена, на необезопасено място - покрива на сградата. Този покрив, оформен като плоска тераса, от своя стрА., нямал обезопасителен парапет и от него, където се бил разхождал и повръщал, според намерените при следствието следи, в 2 един момент П. вероятно загубил равновесие, политнал и паднал от височина 8 м., като при падането получил травми, несъвместими с живота, довели до смъртта му. Тялото било открито едва сутринта, когато гост на х.а го видял от терасата си. При извършените следствени действия в кръвта на Д. П. била установена концентрация на алкохол 2.51промила. За смъртта на Д. П. отговорен според ищците е ответника, който стопанисва и е собственик на х.а, тъй като: в бара на х.а е нямало жива охрА., каквато е задължително да има; обслужващият персонал в бара /барман и сервитьори/, не се намесил да предотврати сбИ.ията вътре и извън бара, въпреки че имат това задължение по длъжностна характеристика и съгласно вътрешните правила на х.а; никой от служителите не повикал полиция, за да преустанови инцидента и това виновно бездействие по-късно довело до фаталния за Д. П. край с падането му от покрива на х.а, тъй като, ако тези задължения бяха изпълнени, нямаше да се стигне до него; не била заключена и не била обозначена по никакъв начин вратата към покрива, а би следвало гостите на х.а да нямат достъп до нея в никоя част от денонощието, тъй като това сериозно би застрашило тяхното здраве и живот, като този пропуск на съответното лице от персонала и/или неизпълнение на задължението му да заключи тази врата, създал възможността за Д. П. безпрепятствено да премине през нея и да излезне на покривното пространство; самият покрив не бил обезопасен с подходящ парапет, като наличният такъв с височина от 20см се приема от строителните норми за безопасност за необезопасен покрив, а ако всичко описано не беше така, то и инцидентът не би се състоял т.е., инцидентът е изцяло вследствие виновното бездействие на служители на ответника да изпълнят задълженията, които са имали при или по повод изпълнение на възложената им от ответника работа, предназначени за опазване живота и здравето на гостите на х.а. От смъртта на Д. П. всеки един от ищците претърпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, като ищцата Ж. П. твърди още и да е имала изключително силна емоционална близост и привързаност към брат си още от детството им, като близостта им била запазена във времето и винаги прекарвали лични и семейни празници заедно, тя водела безвъзмездно счетоводството на брат си, а той и помагал финансово и с труд, когато имала нужда. След смъртта му положила много усилия да въведе в бизнеса му неговият син С., който го поел, като пренебрегнала личното си време и бизнес, за да спаси бизнеса на брат си. Освен това, след ранната смърт на баща 3 им, брат и бил приет негласно за главата на семейството и се грижел за семейни празници, почивки и пътувания, а след смъртта му всичко това си отишло и семейните събирания не носели вече радост на никой от семейството.

По изложените в исковата молба подробни съображения ищците сезират съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетени за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. П., както следва: по 120 000,00 лева за С. Г. П., Г. Д. П., М. Д. П., С. Д. П. и по 60 000,00 лева за М.

С. П. и Ж. С. П..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил всички предявени срещу него искове по основание и размер. Твърди, че липсва негова /на негови служители/ вина за настъпване смъртта на Д. П., тъй като: както самите ищци са изтъкнали в исковата си молба, в х.а действат вътрешни правила за пребиваване, оповестени както на сайта му, така и изложени на рецепцията, които задължават гостите на х.а да не нарушават общоприетите норми на поведение и да не злоупотребяват с алкохол. Това задължение било нарушено от Д. П., който употребил значително количество алкохол /2.51промила/, изпаднал в пияно съС.ие и именно то стА.ло причина за неадекватното му поведение, довело и до смъртта му; намесата на персонала не е била нито необходима, нито задължителна, тъй като персоналът не е бил в непосредствена близост до събитията на конфликта, в който е взел участие Д. П. и никой от неговите колеги, включително самият Д. П., който е бил подвижен и не е бил в състояние на физическа невъзможност, не е съобщил на персонала за случващото се, нито е поискал помощ за неговото предотвратяване; самият х. е имал охрА., противно на твърдяното в исковата молба, възложена към тази дата на И. Д. Д., който бил и пиколо, но по длъжностна характеристика има задължение да реагира при конфликти, ако идентифицира такива и да уведоми полицията при наличие на информация за такива, но не и задължение да се намесва в междуличностни отношения, каквито са били тези с участието на Д.

П.. Освен това, х. има осигурено видеонаблюдение чрез камери, като средство за възпрепятстване на противообществено поведение, като заснетите в случая кадри са били приобщени към ДП №162/20г. по описа на КП при ОД на МВРПловдив и по същото не се е достигнало до повдигане на обвинение на лицата, нанесли побой над пострадалия. По отношение твърдяното от ищците 4 объркване на Д. П., поради липсата и/или неправилната маркировка на етажите се твърди, че стълбището, по което тръгнал Д. П. след посещението си в бара е странично, допълнително стълбище, което обслужва само двата басейна и нощния бар и обхваща само тези три етажа, докато централното стълбище на х.а, по което гостите му се насочват и ориентират за местонахождението на стаите им, е съвсем различно и е в основния корпус на х.а, и че в случая трудността да откриеш кой от три етажа е вторият, не би могла да се дължи на надписите, за които ищците пишат в исковата молба, тъй като самите цифри на стаите сочат и етажа, като всяка стая започва с цифрата на етажа; в случая П. е стигнал до втория етаж, но вместо да продължи по него към стаята си в дъното му, като вратите на стаите са дървени, кафяви и масивни, е отворил бялата алуминиевата врата, намираща се в началото на коридора на този етаж, а после е поел по друго, тясно и съвсем различно изглеждащо служебно стълбище /въпреки забрА.та по правилника за пребиваване в х.а да се влиза в служебни помещения и да се ползват служебни входове и изходи/, изкачващо се още етаж и половина нагоре в малък тесен коридор, за да достигне там до още една широка алуминиева остъклена врата за покрива, т.е става пределно ясно, че на това място не би попаднал човек, който търси х.ската си стая. После, излизайки на терасата, П. е изминал повече от 100м. в открито пространство, преди да стигне до края и, като всичко това говори, че действията му са били напълно неадекватни, вследствие на опиянението, и именно това е причинно-следствената връзка, довела до падането му от терасата/покрива на този етаж.

Според ответника хотелът и нощният бар, находящ се на негова територия, са две различни заведения. Цитираните от ищците в исковата молба нарушения, основани на Закона за безопасните условия на труд, нямат никакво отношение към случая, тъй като този закон има съвсем различно приложно поле. Повдигнал е възражение за погасяване на претендираните от ищците вземания по давност, като сочи, че преди завеждане на исковете им е изтекла тригодишната давност. Затова моли исковете да се отхвърлят, като му се присъдят разноските в производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Представените по делото удостоверение за наследници и удостоверение 5 за родствени връзка сочат на съществуващи родствени връзки на ищците с Д.

С. П., починал на *****г. в гр.Х., така, както се съобщава в исковата молба.

Не са спорни обстоятелствата, че Д. С. П. е бил гост на стопанисвания от ответника х. *** на ****г. и участник в проведения семинар на тази дата. След вечерята в ресторанта участници в семинара, включително Д. П. се преместили в нощния бар. Там П. консумирал алкохол /съгласно данните от приложеното ДП №182/2020г. и от Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 10.02.2023г., които не се отричат от ищците в настоящото производство, извършената химическа експертиза е установила, че концентрацията на алкохол в кръвта на П. е била 2.51 промила/. За нестабилната походка и залитания на П. в резултат на изпития алкохол в нощта на 12 срещу 13 юли показателни са и снетите на магнитни носители записи от видеокамерите в х.а, на които е направен оглед в съдебно заседание на 18.04.2023г.