Решение № 12473 от 13.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12473 гр. С., 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Н.П. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110172077 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по съображения, изложени в отговора на ИМ. Претендира разноски с.

Третото лице помагач не оспорва предявените искове.

Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

1

По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление, срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.

Ответникът е собственик на топлоснабден имот с аб.№ 104300, находящ се в гр.С..

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.

Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 . От представения по делото нотариален акт се установява, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на доставената ТЕ, без значение дали процесният имот действително се обитава от собственика и дали същият е титуляр на партидата, а доводите в противната насока, съдът отхвърля като неоснователни..

Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира жилището на ответника, е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва от /фирма/. Необходимо е да се посочи, че с лед влизане в сила на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., обн.ДВ, бр.№34 от 24.04.2007г./ договор между ЕС и дружеството, извършващо услугата топлинно счетоводство не се изисква, тъй като отношенията се уреждат по договор, сключен при общи условия между /фирма/ и търговец, извършващ услугата дялово разпределение. Доводите относно липсаата на договорно отношение с дружеството, извършващо дялово разпределение също се явяват неоснователни.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно 2 техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период на в имота на ответника е доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил същата.

Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза дела на ответницата за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.

Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №16-334. През процесния период за имота на ответника са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки. Ответникът не установи да се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените изравнителни сметки в установените срокове, поради което съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експертите начин в съответствие с нормативната уредба.

Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените поделото писмени доказателства наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с аб.№ 104300 е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, възлизащи по заключението на СТЕ на 1 074.14 лева главница и 191.48 лева лихва за забава, които не са платени. Други суми, в т.ч. за извършено дялово разпределение не се дължат /съгласно заключението на ССчЕ/

Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени. Възраженията в противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като неоснователни.

В тази връзка неоснователно е възражението на ответника че не дължи плащане на сумите за доставена ТЕ, тъй като не е живял в топлоснабдения имот.

Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , всички собственици и 3 титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. Систематичното тълкуване на разпоредбите на Закона сочи, че потребител на ТЕ е физическо лице, собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабден имот. Тази дефиниция е дадена и в чл.3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр.С.. Изгубването на качеството потребител на топлинна енергия, реп. Клиенти на ТЕ, е свързано от Закона и Общите условия единствено и само с изгубване качеството на собственик, респ. титулярството на вещно прово на ползване върху обект в сграда – етажна собственост, кято е топлоснабдена.

Притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, прави ответника потребител на топлинна енергия за битови нужди и същият е длъжен, съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, да заплаща цената за доставената топлинна енергия, независимо от това дали е живял или не в топлоснабдения имот. Обстоятелството, че имотът се държи от трето лице /в каквато насока са показанията на разпитаните по делото свидетели/, не освобождава съсобственика от задълженията му за плащане на доставената топлинна енергия. Касае се за отношения между ответника и трето лице, които не обвързват ищеца, тъй като задължено лице по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът, в настоящия случай - ответника. Лицето, което не е живяло в апартамента има право на обезщетение от лицето, което обитава имота и може да иска от него възстановяване на сумите, дължими за доставена топлинна енергия през процесния период. Ответникът обаче е т, който е длъжен да заплаща цената на доставената топлинна енергия. Същите не са изпълнили задълженията си за плащане, поради което дължат на ищцовото дружество сумите за доставена ТЕ в собствения му имот, възлизащи на 1 074.14 лева главница и 191.48 лева лихва за забава.

Искът за главница е основателен да този размер, претенцията за лихва за забава – в размера, в който е предявена. Ответникът дължи и законната лихва върху главницата, изтекла след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК..

При този изход на спора, в тежест на ответника следва да се възложат част от сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства, съответна на уважената част от исковите претенции при юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че П. М. Б. ЕГН:

********** /адрес/, дължи на „/фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата 1 074.14 лева главница за доставена в периода от от м.05.2017г. до м.04.2019г. ТЕ за топлоснабдения имот, аб.№ 104300 , ведно със законна лихва за периода от ведно със законна лихва от 11.9.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 181.79 лева лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода 15.9.2018 г. до 28.8.2020 г , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 43975/2020г. на СРС, 124 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете иска за главница за доставена ТЕ за разликата до пълния й предявен размер, а претенциите за главница и лихви за извършено дялово разпределение - изцяло, като неоснователни.

ОСЪЖДА П. М. Б. ЕГН: ********** /адрес/,, да заплати на „/фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 65.50 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от 914.70 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на помагач на страната на ищеца.

/фирма/ като трето лице

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5