Решение № 215 от 02.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 375/2021
- Вид
- Решение № 215
- Подписан
- 02.06.2021
- В сила
- 02.06.2021
- Състав
- Ивелина Солакова, Йордан Воденичаров, Светослав Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2,т.3, т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2,т.3, т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2,т.3, т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.4, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал.1 , т.1, т.3 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал.1 , т.1, т.3 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал.1 , т.1, т.3 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, т.1 и т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, т.1 и т.2 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 215 гр. Велико Търново , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ивелина Солакова
Йордан Воденичаров
Светослав Иванов като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500375 по описа за 2021 година
Предмет на подадената от името на М. К. Й. от с..., ул... № .. в качеството й на законен представител на малолетната А. С. С. чрез назначения й по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител мл.адвокат Х.П. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 9/19.03.2021 г. по гр.д. № 149/2021 г. на Районен съд гр.Свищов , в частта му , с която е оставена без уважение молбата й за издаване на заповед за защита и спрямо детето , с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго , с което бъдат наложени на ответника С. С. С. мерки за закрила конкретизирани в приложното поле на чл. 5, ал.1 , т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН.
Наведени са оплаквания/ доводи/ за неправилност на решението поради несъответствието му с материалноправната норма на чл.2, ал.2 ЗЗДН , която установявала необоримо предположение, че всяко домашно насилие извършено в присъствието на дете се смята за психическо и емоционално насилие върху него, а в случая деянието на ответника попада в хипотезата й .
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на жалбата и ответникът не се явява и представлява в съдебно заседание.
Производството е било по реда на чл.12, вр. с чл.8, т.1 и т.2 ,чл.3, т.2,т.3, т.4 , чл.4, ал.1 ЗЗДН, я понастоящем поради частичното обжалване продължава само по чл.8, т.2 , вр. с чл.3, т.4 ЗЗДН.
Установена по делото е твърдяната в молбата неправомерна агресивна деятелност на ответника под влиянието на алкохол / лице, с което молителката се е намирала във фактическо съпружескко съжителство и двамата имат дете / на 24.01.2021 г към полунощ , предметно съдържаща словесно изстъпление на психически тормоз чрез псувни и обиди върху нея и счупване на прозорци в антрето на къщата с юмрук заради скандал между 1 двамата по ревнив повод.
Умозрително очевидно е от гледище на здравомислието , че за да се превърне едно дете в жертва на психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН не винаги ще е достатъчен простия факт на физическото му присъствие на мястото , където се извършва някакъв акт домашно насилие по смисъла на ал.1. Необходимо е съзнателното му възприятие от детето или ако е в много малка възраст при която такова все още липсва, поне да е причинил някаква нервно- раздразнителна реакция на емоционално разстройство / стрес , уплаха, плач и т.н./ в сериозна степен и трайност. Това е така , защото ако не би имало съзнателно възприятие и/или неблагоприятно въздействие върху психиката му , тогава детето не би могло да се превърне в жертва на насилие в семейството , понеже това отрицателно и нежелано състояние / качество по естествена закономерност , въведена в юридическо положение на закрилно осуетяване / идеята на текскта на чл.2, ал.2 ЗЗДН е в точно в услуга на основните цели на ЗЗакД/ винаги създава опасност за правилното му психическо, емоционална и нравствено развитие – аргумент от чл. 25, т.4 ЗЗАкД , вр. с т.11 б. „б“ и „ в“ на ДР на ЗЗакД.
В конкретния случай детето / на тримесечна възраст/ нито е имало съзнателно възприятие на случилото се, нито от матералите по делото / свидетелските показания на майката на ответника – очевидец и социалния доклад на ДСП Г.Оряховица / могат да се извлекат данни да му е причинена / да е проявило нервно- раздразнителна реакция на емоционално разстройство / стрес , уплаха, плач и т.н./ в сериозна степен и трайност, заслужаващо внимание .
Въззивният съд споделя изцяло съображенията на първоинстанционния и препраща към тях – чл.272 ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.2 71, ал.1 ГПК решение № 9/19.03.2021 г. по гр.д. № 149/2021 г. на Районен съд гр.Свищов в обжалваната му част .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2