Решение № 16994 от 19.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38741/2022
- Вид
- Решение № 16994
- Подписан
- 19.09.2024
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 105811 от 03.11.2022 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 21000 от 14.06.2023 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 46443 от 27.03.2024 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 84, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 16994 гр. С., 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221110138741 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗАД „***“ АД да заплати на Л. М. О. сумата от 4965.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване, претъпрени от ищцата в качеството й на пешеходец, пострадал при ПТП, настъпило на 16.01.2019г. в гр. С., на кръстовището на ул. „****“ с ул. „***“, по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № С *** МН, гражданската отговорност на автомобилистите на който била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „***“, ведно със законната лихва върху всеки от разходите, включен в общия размер на претенцията, считано от датата на извършването му до окончателно изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 16.01.2019г., около 07:40 часа в гр. С. пресичала ул. „****“ на кръстовището с ул. „***“, при което била ударена от лек автомобил „***“ с рег. № С *** МН, управляван от К. Н. П., който се движил по ул. „***“ в посока от ул. „Република“ към ул. „Елов дол“ и извършвал маневра завой наляво на кръстовището с ул. „****“. Поддържа, че водачът на МПС бил отговорен за настъпване на инцидента, тъй като не я пропуснал да премине през кръстовището, въпреки че бил длъжен да го стори. В резултат от пътния инцидент ищцата получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на тибията, оток и деформация на ляво коляно, поради което била приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, където на 18.01.2019г. била подложена на операция, като фрактурата на левия й крак била фиксирана с три канюлирани винта. След операцията кракът бил обездвижен за дълъг период, през който пострадалата не можела да стъпва на него, имала непрекъсната нужда от чужда помощ, изпитвала непоносими болки, поради което се наложило непрекъснато да преиема медикаменти. Във връзка с лечението и възстановяването от така полученото травматично увреждане извършила разходи за лекарства в размер на 600.00 лева, за силна храна в размер на 1080.00 лева, за закупуване на канюлиран титаниев винт в размер на 1440.00 лева, за заплащане на МРТ в размер на 310.00 лева, за извършване на скелетно рентгеново изследване на бедро/коляно в размер на 35.00 лева, за заплащане на самостоятелна стая в размер на 200.00 лева, за болногледач в размер на 600.00 лева, за рехабилитация в размер на 600.00 лева, както и за транспорт в размер на 1
200.00 лева- сума в общ размер на 4965.00 лева. Твърди, че предявила претенция за заплащане на посочената сума от ответника в качеството му на застраховател, обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на водача на МПС, но не получила плащане, поради което претендира процесната сума, ведно със законната лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявеня иск, оспорвайки настъпването на ПТП да се дължи на противоправно поведение на водача на МПС и поддържайки, че такова не се установява от представените с исковата молба доказателства. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на протокола за ПТП. Счита, че причина за настъпване на инцидента е поведението на ищцата, която в качеството си на пешеходец пресичала пътното платно на необозначено за това място, навлязла внезапно на пътното платно, като не съобразила отстоянието и скоростта на приближаващите автомобили, като освен това носела тъмни дрехи и удължила ненужно времето си за пресичане. Счита за недоказана необходимостта от извършването на сочените от пострадалата разходи за нейното възстановяване, като оспорва освен това и доказаността на реалното извършване на разходите за усилена храна, за болногледач и за рехабилитационни процедури. Поддържа, че не е допуснал забава, тъй като след като бил сезиран с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, поискал от пострадалата допълнителни документи, вкл. посочване на банкова сметка, по която да бъде извършено плащане на обезщетение, каквито не били представени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на автомобилистите.
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтната) отговорност на сочения за виновен водач; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водач, чиято *** е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на сочените от ищцата разходи за нейното лечение и възстановяване след инцидента; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.
Между страните не е спорно, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на процесния пътен инцидент гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег. № С *** МН е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите.
Установява се въз основа на представеното от СДВР решение от 09.03.2021г., постановено по НАХД № 20213/2019г. по описа на СРС, НО, влязло в сила на 25.03.2021г., че К. Н. П., сочена в исковата молба като отговорна за настъпване на ПТП, е призната за 2 виновна в това, че на 16.01.2019г., около 07:40 часа, в гр. С., при управление на МПС- лек автомобил „***“ с рег. № С *** МН, по ул. „***“ с посока на движение от ул. „Република“ към ул. „Ген. Жостов“ при извършване на маневра завиване наляво за навлизане по ул. „Ген.
Жостов“ нарушила правилата за движението по пътищата, визирани в разпоредбата на чл.
116 ЗДвП, както и чл. 84, ал. 1 ППЗДвП, и като не пропуснала пресичащата платното за движение на ул. „Ген. Жостов“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходка Л. М. О. по непредпазливост й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на странично кондилно възвишение на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, като с това осъществила състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание нормата на чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление и й е наложено административно наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това и доколкото в случая с влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд е установено виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“, в причинна връзка с което е настъпил процесният пътен инцидент, настоящият съдебен състав е длъжен да възприеме, че отговорен за същия е именно водачът на лек автомобил „***“, което обосновава ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника в качеството му на застраховател на гражданската (деликтната) отговорност на водачите на това МПС.
Същевременно, от приобщената доказателствена съвкупност- показанията на свидетелката К. Н. П., управлявала лекия автомобил към момента на пътния инцидент, както и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл.
202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъветсно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, не се установява осъществяване на соченото от ответника в отговора на исковата молба конкретно поведение на пострадалата в качеството й на пешеходец Л. О., което да бъде преценявано като обективно допринесло за вредоносния резултат, вкл. да е предприела внезапно пресичане при данни в показанията на свидетелката П., че към момента на удара пострадалата вече почти е била пресякла улицата, или пък пресичането да е извършено на непозволено за това място при данни, че ПТП е настъпило на Х- образно кръстовище, при което продължението на тротоара е пешеходна пътека- арг. § 6, т. 54 ДР на ЗДвП. За установяване на останалите твърдения от името на ответника, касаещи принос на ищцата за настъпване на пътния инцидент, в частност удължаване на времето на пресичане или цвят на облеклото й, по делото не са събрани доказателства. Още повече, че според настоящия съдебен състав правно и житейски необосновано би било да се приеме, че облеклото на пешеходеца би могло да се намира в причинна връзка с настъпване на инцидента.
С оглед на така изложеното в случая отговорността за обезщетяване на претърпените от пострадалата имуществени вреди следва да бъде възложена единствено на делинквента, респ. на застрахователя на гражданската му отговорност.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, което е изготвено въз основа на приобщената по делото и неоспорена медицинска документация, и което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в резултат от процесния пътен инцидент ищцата е получила закрито, разместено, вътреставно (в коленна става) счупване на външно- страничен кондил на голямопищялната кост на лява подбредрица. В тази връзка на 18.01.2019г. с отложена спешност е проведена ортопедична операция, при която след миниинвазивен достъп е достигнато до счупването, същото е репонирано и е извършена фиксация с три канюлирани винта, а по време на болничния престой е 3 провеждано антибиотично лечение, седиране и обезболяване, прилагане на кортикостероди, миорелаксанти, както и на препарати, стимулиращи мускулна и нервна активност. Съгласно разясненията на вещото лице в писменото му заключение след изписването й от болницата пострадалата задължително се е нуждаела от провеждане на медикаментозно лечение за около 30 дни за превантиране на тромбоза на съдове на увредения крайник, както и при нужда- изява на болка, от прилагане на обезболяващи медикаменти, като освен това за попълно и бързо възстановяване до третия месец е било необходимо и медикаментозно лечение с общоукрепващи медикаменти- витамини и калцийсъдържащи препарати.
Експертът е разяснил, че тъй като в случая освен травмата, пострадалата е претърпяла и оперативна намеса, същата се е нуждаела от подлагане на усилена диета- диета № 11- с повишена калорийност, която увеличава съдържанието на животински протеини (особено млечни), витамини, минерални вещетсва, а количеството мазнини и въглехидрати е умерено повишено, като необходимостта от прилагане на тази диета е съществуавала до пълното възстановяване на ищцата, чиято продължителност вещото лице е определило на шест месеца. В отговор на поставения от името на ищцата въпрос в тази насока съдебният медик е изяснил, че пострадалата се е нуждаела от подпомагане в ежедневните й нужди и от придружител в периода на ранно възстановяване след травмата до около три месеца след нея. В заключението си вещото лице е потвърдило необходимостта от медицинска гледна точка от извършването на процесната оперативна интервенция, респ. поставянето на фиксираща метална остеосинтеза с три винта и игла, за които е уточнило, че не се поемат от общественото осигуряване, както и от провеждането на 13.08.2020г. и на 14.10.2020г. на МРТ на коляно, респ. на скелетно рентгеново изследване на коляно, които изследвания са били необходими за контролиране на процеса на възстановяване и за проследяване за възникване на усложнения, които според разясненията на вещото лице не са редки след полученото вътрествно счупване. Наред с това, в писменото си заключение експертът разяснява, че провеждането на физиотерапия и рехабилитация след подобно увреждане е важно и необходимо, тъй като то е във функционално активна зона- коленна става, и само след такова лечение може да се скъси срока за функционално възстановяване от полученото увреждане и да се избегне настъпването на усложнения. Съдебният лекар е изяснил, че придвижването на пациентката с обществен транспорт за контролни прегледи и изследвания в ранния възстановителен процес- до 3 месеца след инцидента, би създало реални рискове за настъпване на усложнения в травмирания крак особено след проведеното оперативно лечение, което налага при подобни пациенти да се препоръча придвижване за прегледи не са градски, а с личен или медицински транспорт.
Разпечатката съдържа 25 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac603d0e-ca11-4a5e-9f65-891603c52322