Решение № 110 от 05.05.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. С., 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20252200500129 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №88/30.01.2025г. по гр.д.

№5167/2024г. на С.ски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни осъдителните искове по чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 10, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК, предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД против Д. Г. Х. и И. Г. Х. за солидарно заплащане на следните суми: сумата от 489,05лв., представляваща договорено възнаграждение по Договор за потребителски кредит от 12.12.2018г.; сумата от 91,15лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 01.02.2021г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2018г. и сумата от 176,87лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2021г. до 26.08.2024г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2018г.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Профи Кредит България“ ЕООД и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Дружеството въззивник чрез пълномощника юриск. И. Т. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, но на първо място заявява, че е недопустимо, следвало да бъде обезсилено и делото - прекратено. Излага съображения само относно недопустимостта на решението, изразяващи се в твърдение 1 за наличие на друго дело – гр.д. №4523/2021г. по описа на СлРС, по което имало влязло в сила Решение №416/01.06.2022г., с което Д. Г. Х. и И. Г. Х. били осъдени да заплатят на дружеството кредитор солидарно сумата от 489,05лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 01.07.2019г. – 11.08.2020г. Позовава се на разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК за служебно прекратяване на по-късно заведеното дело при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Няма изразено становище, освен неоснователност на решението и наведени възражения относно другите две отхвърлени претенции. Въззивникът моли съда да обезсили като неправилно обжалваното решение, поради наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск и моли делото да бъде прекратено. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от въззиваемите адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С оглед възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, с определението си по чл.267 от ГПК въззивният състав е изискал и приел като доказателство по делото гр.д. №4523/2021г. по описа на СлРС.

В с.з. дружеството въззивник „Профи Кредит България“ ЕООД, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие на дружеството – юриск. Г. А., който посочва, че поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания и моли за уважаването й. Моли съда да обезсили първоинстанционното решение, поради наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемите Д. Г. Х. и И. Г. Х., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Нямат изразено становище по въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата 2 инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

При проверката за допустимост на решението, настоящата инстанция констатира, че същото е частично недопустимо, в частта, с която първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по предявения в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителен иск по чл. 415, ал.3 от ГПК за заплащане на договорено възнаграждение по Договор за потребителски кредит от 12.12.2018г. в размер на 489,05лв.

Съображенията за това са следните:

От приетото като доказателство от въззивния съд гр.д. №4523/2021г. по описа на СлРС се установява, че същото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД против Д. Г. Х. и И. Г. Х. за солидарно заплащане на сумата от 489,05лв., представляваща неплатено договорено възнаграждение по Договор за потребителски кредит № 3039064714 от 12.12.2018г. за периода от 01.07.2019 година до 11.08.2020 година, за която сума е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3884/2021г. по описа на СлРС. Правното основание на исковата претенция е чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК.

С Решение №146/01.06.2022г. по гр.д. №4523/2021г. на СлРС, постановено по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Д. Г. Х. и И. Г. Х. са осъдени да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 489,05лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2019 година до 11.08.2020 година по Договор за потребителски кредит № 3039064714 от 12.12.2018 година, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 27.08.2021 година до окончателното й изплащане. Решението е влязло в сила в деня на постановяването му – 01.06.2022г.

Следователно, е налице влязло в сила решение, постановено по отношение на същите страни, за същото искане /иска за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 489,05лв. по Договор за потребителски кредит № 3039064714 от 12.12.2018 година/ и на същото основание. Това решение има СПН /чл.298, ал.1 от ГПК/ и е задължително, както за страните, така и за всички съдилища в Република България /чл.297 от ГПК/. Съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на решението и да откаже преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН.

Повторен иск относно спор, разрешен със СПН, е недопустим /чл.299, ал.1 от ГПК/. Силата на пресъдено нещо е пречка за съществуване правото на иск, тя е отрицателна процесуална предпоставка, процесуална пречка за допустимостта на иска.

Поради това и чл. 299, ал.2 от ГПК предвижда повторно заведеното дело да се прекрати служебно от съда. В случая тази процесуална пречка обаче /наличие на СПН по отношение на първия иск/ е установена едва във въззивното производство.

С оглед наличието на СПН по отношение на първата искова претенция за 3 заплащане на договорно възнаграждение, то същата се явява недопустима и като такава не следва да се разглежда повторно от съда. Като е разгледал и се е произнесъл със съдебен акт по отношение на нея, то първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение в тази му част, което следва да се обезсили в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 10, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД против Д. Г. Х. и И.

Г. Х. за солидарно заплащане на сумата от 489,05лв., представляваща договорено възнаграждение по Договор за потребителски кредит от 12.12.2018г., като недопустимо и да остави тази искова претенция без разглеждане като недопустима. Производството по делото в тази му част следва да се прекрати.

В останалата част, относно исковете за заплащане на сумата от 91,15лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 01.02.2021г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2018г. и сумата от 176,87лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2021г. до 26.08.2024г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2018г., решението на първоинстанционния съд е допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е законосъобразно и правилно в обжалваната му допустима част.

Следва да се посочи, че по отношение на тази част от решението, въззивникът не е изложил конкретни оплаквания относно неговата неправилност, а само е посочил общо, че намира решението в тези му части за неправилно. Налице е бланкетна въззивна жалба в тази част на първоинстанционното решение.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

Допустимите искови претенции, с които С.ският районен съд е бил сезиран са за солидарното осъждане на Д. Г. Х. и И. Г. Х. да заплатят на ищцовото дружество „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София, както следва: сумата от 91,15лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 01.02.2021г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2018г. и сумата от 176,87лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2021г. до 26.08.2024г. по договор за потребителски кредит от 12.12.2018г., за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4337/2024г. по описа на СлРС. Исковите претенции намират правното си основание в чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 10, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.

При проверка на законосъобразността и правилността на акта, при липсата на 4 конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Въззивникът не е и посочил кои императивни правни норми според него са нарушени. Съдът не констатира нарушения.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

В случая, предмет на исковете, предмет на въззивното обжалване, са вземания, произтичащи от сключен между ответниците в първоинстанционното производство Д.

Г. Х. и И. Г. Х. и ищцовото дружество Договор за потребителски кредит № 3039064714 от 12.12.2018г. Със същия договор ищцовото дружество „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София е предоставило на ответницата Д. Г. Х. потребителски кредит в размер на 1500 лв. за срок от 24 месеца, ГПР от 49,89%, ГЛП в размер на 41,17%, лихвен процент на ден 0,11% и обща сума по кредита 2225,52лв., размер на вноската 92,73лв. Ответницата И. Г. Х. е подписала договора като солидарен длъжник С Договора е закупен и пакет от допълнителни услуги Бонус+, предоставящи право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Този пакет допълнителни услуги е с възнаграждение 1125,12лв., вноска от по 46,88лв.

Вноската по допълнителната услуга се добавя към съответната вноска за погасяване на кредита, като така общото задължение по договора за кредит става 3350,54лв., с общ размер на вноската 139,61лв.

По процесния договор за потребителски кредит, длъжниците – ответници Д. Х. и И. Х. имат качеството потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК.

Следва да се посочи, че в договора за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49,89%. Това не е изрично отбелязано и в 5