Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1435 от 15.11.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4285/2022
Вид
Решение № 1435
Подписан
15.11.2022
Състав
Татяна Тодорова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.327, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Русе, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520104285 по описа за 2022 година

Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Русе твърди, че доставял на ответника питейна вода за имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Ц.Н.” 5, офис 5, за което последният дължи заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му питейна вода и такси канал. Съгласно приложените към исковата молба фактури по партида № 1126/34, стойността на предоставените на ответника ВиК услуги за периода 10.09.2020 г. – 07.02.2022 г., след направеното изменение на претенцията, възлизала на сумата 108.02 лв. За първоначално заявените суми от 155.36 лв. главница и 22,15 лв. лихва за забава ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3086/2022 г. по описа на РС-Русе, срещу която постъпило възражение от длъжника за недължимост на сумите. В хода на настоящото исково производство последният представя разписка за заплащане на 07.11.2022 г. на претендираната сума от 108.22 лв. Ето защо ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати само деловодните разноски, направени в заповедното и исковото производства.

1

Ответникът В. А. Д. депозира отговор на исковата молба, в който оспорва първоначално заявените претенции. Впоследствие признава, че дължи редуцираната стойност на изразходена и отчетена питейна вода и такса канал за периода 10.09.2020 г. – 07.02.2022 г., като представя и доказателства в последното съдебно заседание за нейното плащане. Заявява, че признава и дължимостта на разноски за двете производства и изразява готовност за тяхното плащане, но съразмерно на изменения размер на претенцията.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3086/2022 г. по описа на РС-Русе, с която е разпоредено на длъжника В. А. Д. да заплати на „ВиК“ ООД, гр.Русе, сумата 155,35 лв., представляваща главница за консумирана и неплатена вода за периода 10.09.2020 г. – 07.02.2022 г., ведно със законната лихва от 07.06.2022 г., 22.15 лв. лихва за забава за периода 01.12.2020 г. – 06.06.2022 г. и 49 лв. деловодни разноски.

След депозираното възражение от длъжника за недължимост на сумите и дадените указания на заявителя да предяви иск относно установяване съществуването на вземането си спрямо него, е образувано настоящото исково производство. С депозираната искова молба първоначално се претендира дължимост на вземанията така, както са присъдени в приложеното ч.гр.д.№ 3086/2022 г. по описа на РС-Русе. В първото съдебно заседание ищецът прави изменение на установителната претенция чрез намаляване размера на главницата от 155.36 лв. на 108.02 лв., а установителният иск относно лихвата за забава е оттеглен и производството по делото в тази част е прекратено.

Съобразно горните обстоятелства съдът намира, че предявеният установителен иск понастоящем се явява неоснователен, предвид извършеното плащане на цялата претендирана сума в хода на делото. Но поради неплащането в срок на дължимите на ВиК оператора суми длъжникътответникът В. Д. е станал повод за образуването на заповедно производство, а впоследствие и на настоящия установителен иск, поради което в негова тежест следва да се присъдят направените от ищеца разноски за двете дела, но съразмерно на признатия и заплатен размер на вземането за главница. Така 2 за заповедното производство дължимите разноски възлизат на: 25 лв. държавна такса по делото и 24 лв. такса за връчване на книжа чрез ЧСИ. За исковото производство ответникът дължи 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 827184123, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.”Добруджа” 6, представлявано от управителя Илиан Лоренов Милев, против В. А. Д., с ЕГН **********, установителен иск за дължимост на сумата 108.02 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 10.09.2020 г. – 07.02.2022 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3086/2022 г., поради погасяване на паричното задължение чрез плащане.

ОСЪЖДА В. А. Д., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“П.“ 4, вх.1, ет.6, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Русе, ЕИК 827184123, 49 лева разноски по ч.гр.д.№ 3086/2022 г. по описа на Районен съд-Русе и 125 лева деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3